След трагичната гибел на Даме Груев в продължение на близо 20 години беспорен и фактически ръководител на Македонското революционно движение е Тодор Александров.

Целият му предхождащ живот - родното огнище в щипското Ново село, бунтовният дух на този “български Витлеем”, обкръжението на рода, влиянието на неговия директор в скопското българско училище и кръстник в революционното призвание Христо Матов, учителствуването в Кочани и апостолската му дейност из Царевоселско и Малашевско, из Кратовско, Струмишко и Скопско - го подготвят за най-трудния и критичен период в македоно-одринското революционно движение след разцеплението на организацията в началото на 1907 г. при проваляне на Общия конгрес поради противопоставяне на “левицата”.

Дори през кратското си учителствуване в Бургас (1906-1907 г.) Тодор Александров не прекъсва нито за миг революционната си дейност. Тъкмо тогава Христо Матов, единственият останал след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов легитимен задграничен представител на организацията, повиква телеграфически Тодор Александров, за да поеме ръководната и отговорна длъжност на Иван Гарванов.

Отсега нататък младият революционер ще участвува не само най-активно в революционната и идеологическа дейност за освобождението на Македония, ще изработва едни от най-отговорните позиции на организацията, но и ще осъществява политическата й дейност с такава невероятна гъвкавост и точен рефлекс, на които могат да завидят не само български, но и много потомствени европейски политици.

Още през лятото на 1908 г., доката “левицата” се задъхва от възторг и преклонение пред младотурската революция - и не само предава оръжието си, но се превръща и в част от ударната сила на “паносманската военна хунта” - Тодор Александров определя младотурския преврат като “революция-фарс” и посочва скритите й намерения: да асимилира чрез “по-модерни средства” поробените народности в империята. Тъкмо това се оказва истината. Затова Тодор Александров и Евтим Чучков не се подават на “еуфорията” за предаване на оръжието, а правят всичко възможно в Скопско и други райони да се осигури достатъчно укрито оръжие за организацията.

Всъщност от 2 август 1909 г., когато турските власти се опитват да го арестуват в Щип, той минава в пълна нелегалност. Цели петнадесет години било в свободната територия на България, било в поробена Македония, той ще служи с такава всеотдайност и последователност, каквито в новата българска история са показвали само Левски, Гоце Делчев и Даме Груев. Тази непримиримост, революционен нюх и конспиративно съвършенство Александров ще предаде и на своя приемник - Иван Михайлов - двама души, които приблизително през едно цяло столетие се превръщат в жива легенда не само за организацията, но и за целия български народ.

През 1911 г. Тодор Александров успява да възобнови активната революционно-освободителна дейност в Македония. Неговите чети из Солунско и Кукушко, както и кланетата на българите в Кочани и Щип. станаха конкретния повод за заключителната подготовка и обявяването на Балканската война. В тази война, както и в Междусъюзническата и Първата световна, Александров е еднакво революционен ръководител и идеолог на освободителната борба. Като се започне от връзката му с албанските революционери при срещата в Цетине и се премине през освобождаването от неговите чети на Кукуш и Солунско, ролята му като началник на “разузнавателния пункт” в Щип (фактически координатор на саботажните акции срещу новите сръбски и гръцки окупатори), участието му в дейността на 8-ма Тунджанска дивизия, та чак до въстанията в Битолско, Охридско и Дебърско през есента на 1913 г., той е неотдъхващият и непримирим командир и войник на освободителния фронт.

ВМОРО изиграва съществена роля за включване на България в Първата световна война и чрез организираната от Тодор Александров “Валандовска афера”. В най-решителните операции на тази война големият български революционер от Македония е фактически командуващ партизанската дейност в тила на неприятеля, военен съветник към XI македонска дивизия и дори издател на един от най-добрите вестници, излизащи през този период в освободена Македония - в. “Родина”.

След пробива при Добро поле Тодор Александров влиза в най-сложния. тежък и драматичен период на своята дейност и на съдбата на революционната организация на македонските българи. Още през лятото на 1919 г. той заедно с ген. Протогеров и П. Чаулев започват осигуряване и прехвърляне на оръжие в поробена Македония. С това започва при още незаздравените рани в душата на народа и неугасналите пепелища по земята му новата фаза в борбата на македонските българи за свобода. Пак по това време Тодор Александров пряко подпомага създаването на революционните организации на тракийските българи, на западнопокраинските българи, а също материално и на Добруджанската революционна организация. Той е един от инициаторите на Македонския научен институт и на Македонската политическа организация в САЩ и Канада.

Като се започне от меморандума (написан заедно с ген. Протогеров) до председателя на Парижката мирна конференция през 1919 г., премине се през арести, бягство и преследвания от правителството на Стамболийски, нелегална дейност в поробената родна земя, Тодор Александров като почти никой от българските политически дейци в новата ни история търси всички възможни връзки и политически варианти, които биха подпомогнали  и улеснили народното освободително дело. Трескава дейност, осъществявана във всички възможни посоки - от Великата масонска ложа на България, Конституционния блок, Демократичния сговор, преки контакти с Ноел Бъкстън и Макдоналд, дори със сръбския министър на външните работи М. Нинчич, та чак до Българската комунистическа партия и Коминтерна. Една виртуозна политическа спирала, в която Александров знае стойността и риска на всяка своя стъпка, включително и на прословутия “Майски манифест” (неподписан от него, но обявен, че е от негово име), в която при всяко ново действие той вече е предвидил следващата крачка, която да осигури и укрепи революционно-освободителната дейност на организацията.

Единственото, което не може да предвиди, е предателството, черната ръка на чуждите агенти и коминтерновски емисари в собствената му организация. Това слага и край на живота му на 31 август 1924 в дебрите на хайдушката Пирин планина, едва прехвърлил четиридесетгодишна възраст.

 
1942 г. - Щип - преклонение на място на опожарената родна къща на Тодор Александров

Днес, седемдесет години по-късно, през много изпитания, чужда окупация, най-жестоко и насилствено наложено родоотстъпничество, ние чувствуваме неговото присъствие не само като дело на един истински трибун на свободата, но преди всичко като лична и гражданска етика на една епоха, която роди съзаклятниците, апостолите и мъчениците на България, и българската свобода. Пример, от който бъдещите поколения отсам и оттатък границата ше имат все повече и повече насъщна и спасителна нужда.

[Previous] [Next]

[Back to Todor Aleksandrov Page]

This page hosted by Get your own Free Home Page