Не знам от къде точно да започна. Има доста неща, които просто се налага да кажа, а съм сигурен, че тук ще прозвучат меко казано идиотски. Все пак, дългът си е дълг, и най-вече когато ни зове по особено бруталния начин "чуство за вина". Съвсем уместно е тук някой да се шашне - "Чакай бе, какво му става пък на тоя сега..." [ако никой не се шашне, то значи всичките ми усилия по утвърждаване аксиоматичността на Аксиомата са били напразни…]

Какво стана с небрежно наченатия Axiomat и също така небрежно поддържащият му го създател?

Ами първото и основно нещо, е че напълно в стила на всякакви подобни мероприятия, сайтът тотално излезе от контрол. Всичко трябваше да бъде майтап и то не чак толкова популярен. Нещо като виц, който си разказваш сам, за да не ти се смеят за това, че го намираш за смешен. Изненадващо обаче Axiomat-a стана нещо като посещаван - разни хора започнаха да идват и да си отиват и дори понацапаха килима на пересто-облачните ми намерения. Трябва да призная, че очакванията ми в началото се изчерпваха с някоя и друга псувня от заклети поддръжници на ВМРО и може би загрижените думи на психоаналитично ориентирани млади дами [дебели].

Идеята беше малко да се посмеем. Шокиращото е, че се получи нещо много по-сериозно.

Преди всичко - тук се появиха хора - адски интерсни и всякакви. Много от тях явно не бяха сигурно в това, защо изобщо се занимават с Axiomat-a, други пък много скоро стигнаха до правилния извод, че изобщо не е трябвало да се занимават. При всички положения - имаше интерес [за съжаление този интерес не доведе финансово облагодетелстване на създателя]

Тогава разбира се, аз си зададох закъснялото питане - какво кара тези хора да задават своите въпроси, да пишат коментарите си и прочие. Кое е общото и има ли изобщо такова между тях? Не е необходимо да уточнявам, че отговор на така зададения въпрос не можах да намеря. Помислих си и друго - не е ли престъпно да държиш в невидение всички други за другите, освен тях. На всичкото отгоре има и обещание, че коментарите ще бъдат публикувани, а значи и очакване да могат да бъдат прочетени.

Но едно е да се занимаваш с забавните коментари на самозагубили се шовинисти, съвсем друго е да се правиш на интересен пред интересни на самия теб хора. От тук нататък претенцията за коментарност става коментарна претенциозност.

И така. Нямам никаква идея какво да правя от тук нататък. Със сигурност продължаваме списъка, макар и новите постъпления там да са малко. Със сигурност публикуваме коментарите, макар че са толкова много, че не ми е съвсем ясно как точно да го направя [позволил съм си да направя нещо като рубрики, с които разбира се вие може и да не се съгласите]. И най-важното - отваряме mail list. Не че всички ще се втурнат в него, но е все пак е нещо, с което може да се поиграе. Отварям и страница с връзки към други сайтове - разни сайтове. Общото между тях е, че няма да може да се намери нищо общо.

И накрая - поставям големия въпрос: Кое е общото между всичко това?

Отговорите разбира се са от вас, най-малкото защото така е по-интересно.