Едно кратко пребиваване в трамвай 22 днес ме облагодетелства с невероятно красив пример за заболяването на едно цяло поколение - поколението на преживелите реалния социализъм.

WOW! Тази фраза горе направо си я бива! Ако трябва да се върна към типичната - може би - експресивност на "натурата" ми, задължително ще се наложи да направя няколко уточнения. Първо заболяването не е едно, а цял букет - прекрасен продукт на социокултурната икебана. Второто е, че в никакъв случай не можем да говорим просто за едно поколение, а за множество поколения и уникални съдби, в крайна сметка останали белязани от въпросното събитие (социализъм). И накрая - социализъм, в случая е съвсем условно, защото става дума за социализма тук, в България. Т.е. то не е просто социализъм - както и капитализмът някога не е бил просто капитализъм - а особена форма на явлението, възможна единствено в уникалните за местата наоколо, социокултурни условия. За сега стига толкова с досадните уточнения.

Случката е типична до безобразие. Тя се е случвала по един и същ начин хиляди пъти пред очите ни. Ще се опитаме да видим нейното разгръщане във времето, разгръщане, определено от типичните структури на действане и светореагиране на въвлечените актьори.

В началото всичко е "нормално" - трамваят си пътува, пътниците се возят, всеки нещо си прави, никой нищо не прави на другите (дори и много да му се иска). В тази ситуация на "нормалност" наблюдаваме особена конфигурация от роли, които се разпределят между включените в потока на събитията хора:
1. Ватман
2. Спокойни пътници
3. Изнервени пътници
4. Потайни кондуктори
5. Деца

Освен структурата на ролите, можем да потърсим и структура на взаимоотнасянията, които формират полето на общото преживяване, в което всички сме потопени:

1. Безразличие / интерес към ситуацията на пътуване в градски транспорт
Например независимо от това дали сте "спокоен пътник" или "изнервен пътник", вие можете да сте живо заинтересован или напротив - да тънете в безразличие, относно причината за висенето на този конкретно светофар.

2. Безразличие / интерес към другите пътници
Например независимо от това дали сте "спокоен пътник" или "изнервен пътник", вие можете да усещате настроенията и нивото на лична хигиена на околните или напротив - да сте медитативно отнесен към трансцеденталните проблеми, които предизвиква разделното хранене.

3. Безразличие / интерес към някой конкретен пътник
Например аз живо се интересувах от начина по който изглеждат, след всяко по-значително тръсване на МПС-то, преднамерено големите гърди на брюнетката пред мен. Същевременно, оставах съвсем безразличен към интелигентният млад мъж, небрежно демонстриращ умения във виртуозно боравенето със сложни текстове при екстремални условия (пред очите ми изчете "Прологомените" и вече вадеше от чантата си "Критика на чистия разум").

Картинката е ясна. Всичко е толкова типично, "нормално", че сме естествено предразположени към това да не му обръщаме внимание.

Има много и различни начини тази нормалност да бъде "в-кризена". Сещам се например за възможността от поява на извънземни или дори още по-странното - вече поменатата брюнетка да сграбчи поменатия интелигентен мъж - въпреки че аз определено съм за предпочитане - и да изиграе с него партия шахмат върху каретата на свалената си блузка. Статистиката обаче сочи, че в повечето случаи такива неща не се случват. Но ефектът от тяхното случване е съизмерим с ефектът на небрежното дочуване на фразата "Карти и билети, моля".

Същественото за нас е, че при дочуването на тази фраза, вече споменатата "конфигурация от роли и взаимоотнасяния" изчезва, като подкожна мазнина в реклама за диетични продукти. Не съм сигурен, че можем да говорим за "пре-конфигуриране" - това си е направо деструктуриране на ситуацията. Значението на тази промяна - радикална - е че изведнъж пътниците забравят за ролите си и започват да играят други, които са определени от нещо съвсем различно, а не от ситуацията на пътуване в градски транспорт.

Да видим какво се е случило: двама кондуктори - удивително любезни - любезно разпитват удивително нелюбезна възрастна жена за местоположението на предполагаемата й карта за градски транспорт. Всички разбрахме, че някъде или някога тя има такава. Другото, което разбрахме, а дори бих казал, че знаем по принцип, е че нейната неналичност "тук и сега" превръща добре изглеждащата дама в нарушител, а значи и в легитимен обект на парична санкция.

Да но въпросната дама не беше съгласна с любезните кондуктори и предлагаше коренно различна интерпретация на правилника за ползване на градски транспорт. Налага ми се да цитирам:

Вие какво - цялата държава е по дяволите, а сега ще ме глобявате! Не ви ли е срам! Нямам пари! Я отидете да глобите Костов или Божков! Оядоха се мръсниците и вижте до къде ни докараха! Хайде де! … Само с нас ще се занимават!


Междувременно аз гледах тъпо. Ама много тъпо. Защото някак си изглежда меко казано странно. На мен дори не би ми хрумнало да направя очевидно очевидната връзка между това, че нямам билет, че кондуктора си върши работата и че министър председателя - може би - не си я върши. Бих си платил спокойно глобата или да речем бих изревал PUNKS NOT DEAD; възможен вариант е и упоменаване на прословутото MAKE LOVE, NOT ГЛОБА; в крайна сметка може и просто да скоча в движение - гледал съм как става… Но това, да направя подобна сложна конструкция от убеждаващи ме в правотата ми връзки…

След първоначалното стъписване имах време да осъзная повсеместно настъпилата промяна:

1. Повечето от възрастните пътници, независимо от това дали до сега са били "спокойни" или "изнервени" сега живо участваха в конфликта централна власт - автономна личност. Някои с погледи, други с леки прехващания на крайниците на други въвлечени, трети - активно вербализирайки собствените си разбирания за "поразиите" на "ония".

2. Повечето от по-младите пътници, независимо от настроението си до този момент се стараеха да демонстрират максимална дистанция от вихъра на конфликта - някои просто се преместиха, други - като мен - се опитваха да излязат от хипнозата на абсурда и в крайна сметка пак да се преместят. Трети се заливаха от смях и подробно си водеха бележки по аргументацията на страните.

По отчайващо видим начин пътниците се оказаха разделени на млади и възрастни.

Възрастните използваха случая да излеят все що "горчилка" им се беше насъбрала. Обвиниха кондукторите в какви ли не грехове и помисли. Разказваха си случаи на брутална глобяване на невинни закононарушители, обясняваха си един на друг "колко сме зле", "колко са зле", "какви са зли" и т.н. Целия спектакъл завърши с общо оплюване на кондукторите и в крайна сметка свалянето им от трамвая.

А кондукторите бяха двама най-обикновени типа, също далеч не млади, очевидно вярващи в нещо като "добри обноски" и накрая - опитващи се да си вършат работата (предполагам защото така се изхранват). След тяхното слизане дълго време се обсъждаше кой как крал и мързелувал, кой на кого дал и от кого бил взел и прочие. Всички бяха щастливи от победата - общата победа на тяхната истина над безличното отношение на бруталните служители на Злокобния Софийски Градски Транспорт.


Ясно - свободните хора победиха злата държава, злите корумпирани политици и изобщо доказаха колко са отворени и свободолюбиви. ОК, съгласен съм - държавата е нещо, което по-добре да риташ по кокалчетата, ако вече не си взел също правилното решение да не я забелязваш, политиците са несимпатични, особено, когато заради предизборните им речи отменят любимата ти анимация… Добре де, но днес те са такива, а какви бяха вчера, когато вие бяхта на нашите години? Ами май-доста по-ужасни. И какво правихте вие тогава? Ами нищо.

Да, чувал съм, че то "не било толкова лесно" и прочие. Но все пак - не аз, а вие мълчахте 45 години? Сега си го изкарвате на всички околни - включително хора като вас. Очаквате и от другите да се вълнуват от вашите проблеми и да споделят общото ви престъпление. Нали се сещате че май няма да стане?

Абе тук трябваше да има заключение, но нещо вече ме мързи. Може би друг път.