Барбус

    Многобройните представители на този род отдавна се отглеждат с успех в аквариумни условия. Красивите, подвийни и миролюбиви рибки са разпространени във водоемите на Африка, Индия, Индокитай, и Индонезия.Повечето видове са всеядни, водят групов начин на живот.

    Отглеждането на барбуси е сравнително лесно. Желателно е на тях да им се отреди просторен акваиум, засаден с големи растения - валиснерии, ехинодоруси и др.Имат нужда от открити пространства. Препоръчва се ежедневна подмяна на 1/10 от водата с прясна, престояла.Твърдостта не е от голямо значение, pH около7, оптимална температура- 24-28С.

Огнен барбус (B. conchonius)

   Този вид се отглежда и развъжда в аквариумите от много години. Негова родина са северните водоеми на Индия. В природата достига дължина 14см, но в аквариумите е значително по-дребен. В наименованието "огнен" намира отражение прекрасната брачна премяна на самците. Допълнително великолепие им придава черното петно на опашното стебълце и черните обшивки на гръбния плавник. Самките са по-непривлекателни. Огнения барбус е изключително непретенциозен вид, понасящ понижаване на температурата до 15-16С. Размножаването не е трудно.Аквариумът се поставя така,че вурхъ него да попадат сътрешните слънчеви лъчи. Личинките се излюпват след около 24-36 часа,в течение на 2 дни лежат на дъното,а на третия започват де ъвисват по стъклата на аквариума и по растенията.

Червен барбус (Barbus spec)

   Родината на този вид е все още спорна. Някои акваристи смятат,че това е само подвид - B.tictaticto. По-ефектни са самците-мрежестия рисунък е украсен през очите към опашният плавник с широка червена линия, особено ярка през размножителния период. Всички плавници, с изключение на опашният, са украсени с черни щрихи.Червеният барбус е непретенциозен и се размножава като огнения.

Черен барбус (B. nigrofasciatus)

   Обитава водите на Шри Ланка. Рибите достигат дължина до 5-6 см. У самците предната част на тялото е червеникава, а задната е черна със зеленикави сенки.Гръбният,аналният и коремните плавници са черни при самците. Самките са доста невзрачни.Черните барбуси се развъждат доста по-трудно от другите видове. Най-добър резултат се постига, когато рибите се отглеждат от млада възраст, като се хранят с разнообразна, главно жива храна.

Суматрански барбус (B. tetrazona)

    Негова родина са остров Суматра и Калимантан. Високото мъ златистожълто тяло е украсено с четири напречни черни ивици. Предната част на главата, както и краищата на всички плавници са яркочервени.Суматранският барбус е топлолюбив вид, който не бива да се отглежда при температура под 24С. Рибите от този вид са много подвижни и игриви. Мъжките риби са много заядливи и поради това не се препоръчва да се отглеждат заедно със златни рибки или скаларии.Развъждането не е много сложно, но изисква определени условия.Важното е правилно да се изберат и подготвят рибите. Не трябва да се допуска затлъстяване на рибите и втвърдяване на хайвера на женските. Показателита на водата са следните: твърдост - до 10dGH,pH - 6.8,температура - 28С.

Барбус филаментоза(B. filamentosa)

   Тази златиста риба с голямо черно петно в основата на опашния плавник и тъмнозелен гръб произхожда оп Индия и Шри Ланка.Тялото й е издължено, странично спеснато, пригодено за бързо маневриране. Размерите на възрастине барбуси са от 12 до 17 см, поради което тези риби не са подходящи за отглеждане в малки аквариуми.Минималният обем трябва да бъде 100л за една двойка.Най-добре е да се отглеждат в групи. Барбусите филаментоза достигат полова зрялост на 2 години.Самецът е по-едър от самката - гърбът му придобива маслинен цвят, лъчите на розовия гръбен плавник се удължават.Развъждането е значително по-лесно.Двойката се поставя в различни аквариуми за около 1-2 седмици, като усилено се храни с жива храна.Приготвя се размножителният аквариум с обем около 100л.На дъното се поставя решетъчна плоскост.Обикновено в аквариума се пускат 3-4 самки и 2-3 самци. необходимата температура е около 20-24С.Групата барбуси се пускат привечер в аквариума.Оплождането започва с настъпване на утрото и продължава около 3- 5 часа.Приближавайки до самките, мъжките барбуси ги подбутват с коремчетата и ги гонят в кръг, като при всяка обиколка увеличават скоростта си. В един момент самците догонват самките, обгръщат ги и ги удрят с опашка по корема. Самките изхвърлят няколко десетки хайверни зрънца, които незабавко се осеменяват и попадат на решетъчното дъно.Тези, които не попаднат там, скоро ще бъдат изядени. След края на размножаването рибите трябва да се преместят. Решетката също се изважда, във водата се добавя метиленово синьо и се прилага силна аерация.След 5-7 дни личинките се излюпват и полепват по съклото. Няколко дни по-късно се оформя малка рибка, която започва да плува. Хранят се 3-5 пъти дневно.След около месец започват да се оцветяват.  

English Language

Common names: Chubbyhead barb (E), Dikkop-ghieliemientjie (Afrikaans). 

Conservation status:As a species in no immediate danger although 
populations are reduced by non-native piscivores such as black bass
 species. 

Identification: Member of the Cyprinidae, D III + 7, A III + 5, 
LL 33-37 scales and scales have numerous radial striations. The
 primary dorsal ray is both simple and flexible. The common name, 
chubbyhead barb, is due to the characteristic blunt or rounded head 
profile. Normally a single pair of barbels. The males are easily 
recognizable during the breeding season with a brilliant golden 
breeding dress. The females remain a greyish-greenish hue similar
 to non-breeding males. In some populations males have a broad dark
 band along the body. Males can grow to 100mm SL while females can 
attain up to 120mm SL. 

Distribution: This is a very widespread species and some populations
 live up to the DFC motto, "DESERT FISHES RULE: To boldly thrive where
 no other fish can make it!" The species, as presently known, has 
penetrated into many areas of South Africa from the highhveld Limpopo
 to upland Natal, Eastern Cape and the upper and middle Orange River 
basin which includes the arid Karoo. It also has a presence in the
 Olifants River (Western Cape), Gourits, Gamtoos, Sundays and Great
 Fish. I have witnessed this barb migrating up a mere 'trickle' of 
water in the Karoo, obviously taking a chance by penetrating into 
very small, temporary streams. This trait combined with its other 
life history traits (see below) would explain how it has come to be 
such a widely distributed species. 

Abundance:This species can be locally very abundant. Introduced 
piscivorus fish reduce numbers in populations exposed to these
 non-native species. 

Habitat and Ecology: This species has been studied in detail (Cambray,
 1983a,b; Cambray & Bruton, 1984, 1985). As it is such as widespread 
species it occurs in a number of habitats, from clear, rocky upland 
streams to turbid man-made impoundments with silt substratums in the
 Karoo. It is a minnow and small size is known to be an adaptation to
 a highly variable environment as it makes new food sources available
 by allowing ready access to spatially restricted habitats. Juveniles
 inhabit sheltered areas such as erosion gullies and vegetated areas 
in streams. When fish predators are absent it can grow to quite large
 sizes and even is found in the open waters of lakes and impoundments
 feeding on zooplankton (Cambray, 1983b). In areas with fish predators
 when cover, such as logs and vegetation, is present it will be found
 in their shelter. Due to its cryptic colouration, for most of the year
, it survives in the presence of native predators such as the sharptooth
 catfish, Clarias gariepinus. Barbus anoplus has a life history style
 that enables it to colonize habitats of a temporary nature with 
alternating "booms and busts" in population size. In the Orange River
 the barb has to be adapted to a riverine system with erratic flows,
devastating floods and high silt loads. Therefore traits such as early
 maturation in the first year of life, high reproductive effort, more
 than one clutch per year, quick growth and short inter-brood interval
 in phase with the optimal times of the year, would be advantageous for
 a small, short-lived species. Females can have a life span of 3-4 years
 compared to males with 2-3 years. 

Reproduction: Barbus anoplus has both an early maturity, one year at
 40mm FL, and a high reproductive rate which enables it to quickly 
colonize new areas. This reproductive strategy probably evolved in a
 seasonally fluctuating riverine environment and has been shown to be
 advantageous to this species ability to colonize impoundments and
arid regions (Cambray & Bruton, 1984). Peak spawning usually occurs
 after periods of steady rainfall. A spawning migration is not necessary 
and fish can spawn locally if there is a rise in the water level and
 marginal vegetation is flooded, where the adhesive eggs are spawned
(Cambray et al., 1978). However, some fish do undertake upstream spawning
 migrations after an increase in flow. There is a protracted reproductive
 season of five to six months, November to March/April during which an
 individual fish can have multiple clutches (Cambray & Bruton, 1984).
 Multiple clutches per season would also be advantageous in arid areas
 and decreases the chances of one or more generations being lost due 
to unfavourable conditions. A female of 63 mm FL can have up to 3250 
eggs and the mature ova are 1 mm in diameter. Cambray and Bruton (1985)
 proposed that the cohort spawned late in the reproductive season does
 not spawn the next year and this prolongs the life of the year class
 by one year. 

Threats: Habitat degradation, excessive water abstraction and introduced
 piscivorus species. 

Conservation action: The various Departmental Conservation agencies
 should have trained staff to monitor fish populations and be able
 to react when signs show deterioration of the environment. 

Conservation recommendations:As with any freshwater fish species 
in South Africa there is a need to consider fish reserves that will 
protect this gene pool for the future. Areas should be identified now 
so that introduction of non-native species can be restricted and also
 habitats can be conserved. 

Remarks: There should be a thorough taxonomic study conducted on all 
the populations of this widespread species to assess if there is more 
than one species.