Болен лежи млад Стоян
Болен
лежи млад Стоян, болен лежи, ке умре. Над глава му младата невеста с мажко дете на ръце. Солзи рони, солзите й капат по Стояново лице. Стоян ми се разбуди, на Невена говори: Ой, Невено, ти млада невесто, що ми лади лицето ? Дали ситна роса подросува или силни дождови ? Ниту роса подросува, ниту силни дождови. Мойте солзи по лице ти капат от селански неправдини. Мойте солзи по лице ти капат от селански неправдини. Снощи вечер на чешмата селани се сбирая. Сбор сборея кога ти ке умреш, дете да ми удават, мене млада далек да отнесат и за пари да продадат. |