Кальо, Калино девойко.
Кальо, Калино девойко, виши, виши църни очи, извищи ги нависоко, нависоко, нашироко. Каде турци кафе пият, арнаути баш ракия, арнаути баш ракия, а болгари руйно вино. Само едно лудо младо нито яде нито пие. Често Каля погледнува, со око й намигнува. Айде, Кальо, да бегаме наше село, арно село - от три страни слънце грее, от четвърта месечина, три пъти се жетва жние, два пъти се лозье бере. |