Кога си пойдоф в тугина

Кога си пойдоф в тугина,
Дафино, либе Дафино,
край вашите порти поминах,
мой гълъбе,
и солзи пророниф.

Откажуваш, либе откажуваш
от първа верна си любов,
думите да си приспомниш,
мой гълъбе,
назад да се не вратиш.

Вашиот чаир да пламне
и вашта кукя да изгори...
И твойто ангелско лице,
мой гълъбе,
во моите раце да падне.