***

Ах, къде е мойто либе,
дали мисли той за мене,
я за него сум родена,
и за него яз ке умрам.

Туй, що рекох и пред мама
и кога си бехме двама,
ако яз да те излажам,
по-добре е яз да умрам.

Ко[леничех] я след него,
и със солзи на очите,
кажи, кажи верно либе
коя любиш освен мене.

А блазе му на душата,
кой що люби верно либе,
той безценен камък носи
и е верен чак до гроба.