Ние, Варварите

Ако някога СССР беше хвърлил своя златен резерв на световния пазар, той щеше напълно да го дистабилизира. Ако сега източните страни пуснат в обращение огромния резерв от свобода, който са задържали на хладно, с това те също така ще дестабилизират крехкия метаболизъм на западните ценности, който желае свободата да не се проявява като действие, а като потенциална, консенсусна форма на взаимодействие, не като драма, а като световна психодрама на либерализма. Едно впръскване на свобода, като живо отношение обаче, като жестока и действена трансценденция, като Идея, би било катастрофално от всяка гледна точка за нашата форма на климатизирано разпределение на стойностите. Ала ние тъкмо това искаме - идеята за свободата в замяна на нейните материални знаци. Съвършен договор с дявола, при който едната страна рискува да загуби душата си, а другата - своето удобство.

Jean Baudrillard

Ние, Варварите

Ние, варварите, издигаме големи храмове за вашите богове.

Там ходим при голяма нужда по голяма нужда.

Ние, варварите, сме варвари, защото ви има вас. Вие, просто, сте.

Вие правите пътища; ние ходим по тях с тежки кални обувки.

Вие измисляте колелото; ние въртим на него захарен памук.

Вие произвеждате копринени чаршафи, ние правим красиви бебета. Върху тях.

Ние граничехме с вас. Вие ни описахте в ‘Кандид’.

Вие сте вие, защото ние сме варварите.

‘Във всеки има нещо добро’, казвате вие. ‘Глупости’, казваме ние, псувайки.

Вие давате ‘Оскар’. Ние се питаме ‘На кого беше чичо този?’

Вие давате нобелови награди. Ние май няма да ги получим.

Вие дистилирате алкохол. Ние пием до забрава.

Вие създавате имена. Ние ги носим.

Вие ковете думи и понятия. Ние ги изчанчваме.

Вие имате псевдоними. Ние имаме прякори.

Вие закопавате най-големия си комик. Ние го откопаваме.

Ние обичаме да се смеем последни.

Вие си избирате папа от изток. Ние го гърмим неуспешно.

Вие измисляте оръжия. Ние ги използваме.

Вие създавате стратегии. Ние не спираме да водим войни.

Вие ни давате 5 минути. Ние си даваме повече.

Ние вярваме в един Бог. Вие също.

Вие говорите за времето. Ние не носим чадъри.

Вие ни кръщавате. Ние си носим кръста.

Ние раждаме светци. Вие ги канонизирате. Дълго след като умрат.

Вие измисляте лекове. Ние разнасяме болести.

Вие измисляте музика. Ние я пеем ангелогласно.

Вие правите дрехи. Те ни стоят добре.

Вие колекционирате картини. Ние си изрязваме снимки от списанията ви.

Ние сме вулгарни. Вие сте наясно какво означава това.

Вие разбирате че земята е кръгла. Ние я правим да изглежда плоска.

Вие градите градовве. Ние разбиваме лгери. Ние често рушим.

Ние питаме. Вие задавате въпроси.

Май сте прави: земята се върти.

Вие имате глобални разбирания. Ние имаме местни нрави.

Ние ви мразим. вие не ни обичате. Животът е кратък.

Вие търсите смисъла на живота. Ние живеем криво-ляво.

‘Нещата всъшност нямат цвят’. И ти си прав, и ти си прав.

Ние чудотворим примитивно изкуство. вие го купувате.

Аз съм един от вас между другото.

Имате хубава литература. Ние ви я раждаме.

Вие имате псевдоними. Ние имаме апокрифи.

Вие имате добри зъболекари. ние страдаме от кариеси профунда.

Ние не искаме да сме варвари. Вие искате да не сте варвари.

Вие искате. Ние можем, но не знаем как. Не го правим и ние, и вие.

Вие ни възлагате задачи. Ние се въздържаме от изпълнението им.

Вие пращате картички. Ние събираме марки.

Вие градите стени към нас. Ние през това време измираме.

Ние не забравяме за вас. Вие не ни забравяте.

Вие изпращате колети. Ние не ги получаваме.

Вие сте по-добрите. Ние сме най-добрите.

Вие ни пищете азбуки. Ние правим правописни грешки.

Вие емитирате пари. Ние ги нямаме. Ако ги имаме, ги харчим с лека ръка.

Вие искате по-добър живот. Нас не ни е страх от смъртта.

Аз съм злобен. вие можете да го оцените.

Вие създавате закони. Ние с охота ги нарушаваме.

Ние казваме: ‘Аз съм безплоден.’ вие сте импотентни.

Черквите и жените ни са по-красиви от вашите. Това май е всичко.

След време ние ще сме вие. Вие вече ще сте други.

Пак НИЕ ще сме варварите.

Филип Филипов

‘КамикадZе газет’брой 1; февруари, 1998

Първата фаза е изтребването на другите, а после започва въвеждането наново на другия. Другият като огледало - това вече не е истински друг. Но аз се питам, дали не остават навсякаде хора други, но диви, които действат Запада и не приемат този конверсия на другостта по образа и подобието на Запада и това производство на фалшиви разлики. Става нещо, което не съвсем добре разбираме. Появяват се другости, сривове, провали, злопулуки; можем да наречем това средновековно варварство, можем да го наречем ислямски фундаментализъм, но всичко това крие една несводима съпротива на тази универсализация на модела. И това едва започва.

Jean Baudrillard

Тристао оглеждаше тълпата нетърпеливи лица на ярката светлина на проблясващата табела на "Елетрико" и търсеше чистите сърца. Пускаше и малко бедняци - толкова, че да не причинят неудобство на богатите или да предизвикат социален сблъсък или революционни демонстрации с разгряването на националните танции и освобождаването от задръжките. Революцията бе останала в 60-те години. Сега беше времето на 70-те. Вакханалията трябваше да запази своя дух на аполитична невинност. За съжаление чернокожите често пъти трябваше да бъдат отпращани, тъй като желаещите да влязат бяха много повече, отколкото беше пропорционалното им представяне в населението на Бунда Да Фронтейра, в което преобладаваха белите. Клиентите с бял и светъл цвят на кожата трябваше да се чустват част от едно многорасово общество, но не и малцинство. Дискотеката не е батуке - негърска забава - , не е конгоанска забава. Със своите психедилични ефекти тя се треми да създаде екстаз, лишен от опасност и поквара, без следа от пиянските последици и порока…

Дж. Ъпдайк

Робервал.
Каква е тази статуя, щръкнала посред града?

В ЧЕСТ НА СЕН ЖАН ДЬО БРЕБЬОФ И НЕГОВИТЕ СПЪТНИЦИ МЪЧЕНИЦИ

Ето храбреца, дал на езерото своето име. Бас държа, че и той е йезуит. Добре, индианците са го убили и какво? Толкова по-добре за индианците. Разбира се, не е трябвало чак да го трепят. Това е лоша стратегия. Трябвало е да му се изхилят в носа или да го поокъпят в езерото. Но той сигурно си го е просил. Просто виждам как е станало.

- Индианци, братя мои – говори този вдетинен хапльо – скъпи мои, мои много скъпи братя, аз дойдох, за да ви кажа как да заслужите вечния живот. Знам разбира се, че ще ме измъчвате, но преди това желая да ви поговоря за всевишния и за вечния живот. Гледай ти, аз съм имал наденичка в джоба си.
- Махнете от очите ни този извратен параноик!
- Ох! Поругаването…
-Ах, ах! Знам, че ще започнете да ме измъчвате…
- Никой няма намерение да те измъчва, плъхска мутро, само искаме да се ометеш от тук.
- Вие няма да ме измъчвате? Искате да кажете, че съм гълтал тази плява години наред, че заравянето ми в тази дупка с неверници е чистопробен мазохизъм и вие няма да ме превърнете в мъченик?
- Добре де, ако това е част от твоята религия, стига си пискал и ни кажи как да го направим.
- Ето просто вземете този кръст и ме блъснете по главата с него. Разбрахте ли?
- Разбрахме.
- Добре тогава, почвайте, за бога!

И те почват.
Прас!

- Добре ли е?
Стенание.

Ето ви още един мъченик.
А индианецът заживява с гузна съвест. Векове наред ще му натякват как е пречукал тези чисти сърца, тези благодетели на човечеството. И накрая започва наистина да го вярва. Нищо, че се напива до смърт.

Кенет Уайт