"Изкуството е само творческа душа, която се е определила пред
видимото. Затова то е капризно, като душата , то е често
непонятно като душата; и мъгляво като нея - и ярко, като нея; то е
многостранно, многолико пак като нея..."
С основание може да се твърди, че 2003 е годината на големия
български интелектуалец СИРАК СКИТНИК (Панайот Тодоров
Христов). Творецът, с чиято интелектуална мощ днес изграждаме
вярна представа за динамичните процеси на художествения живот у
нас през първата половина на 20 век. Вярно е, че Националното радио с
подобаващ акцент чества годишнините, но и театралите също биха
проявили пристрастие към бившия си артистичен секретар, а
задължително е и писателските среди почитателно да отбележат
събитието.
Тук ще отделим полагащото се място на художника и художествения
критик, чиито авторитетни оценки не просто отразяват и
документират, те моделират художествената среда през онези
години. Уникално явление в художествения ни живот, Сирак Скитник
е в авангарда от творци, приобщили българското изобразително
изкуство към световните идейно-пластични тенденции. Неотклонно
стремящ се към модерен изказ, Сирак Скитник претърпява и
значителни творчески промени, съобразно естетическите си възгледи.
1883
Роден в Сливен, 22 октомври. Вуйчото е художник.
1903
Завършва Богословското училище - София.
1903-1908
Учител. Сп. “Художник” публикува първи негови винетки.
1908-1912
В Петербург установява контакти с колосите на руското модерно
изкуство: Л. Бакст, К. Петров-Водкин, М.Добужински. Поощрен е от
А. Бенуа и Н. Рьорих в художническите си търсения. Интерес към
театралните форми. Първи прояви в художествената критика.
Участва в Балканската война.
1913-1915
Учител. Членува в Дружеството на Южнобългарските художници.
Участва с10картини в съвместна изложба. Ранен в Първата световна
война.
1915-1919
Лекува се в Германия.Офицер-администратор. Жени се. Съвместна
изложба с10 творби. Худ. критика в сп. “Везни” и др.
1920-1922
Сътрудничи на сп. “Златорог” и в. “Слово”. Изяви като илюстратор.
Участва в изложба със 17 творби. Участва в юбилея на Рисувалното
училище с 16 творби. Става член на дружеството “Родно изкуство”.
Член е и на дружество “Славянска беседа.
1923-1926
Влиза в управлението на Народния театър. Уредник-библиотекар в
МНП. Изяви като илюстратор. Изложба в Прага - 9 творби.
1927-1933
Председател на д-во “Родно изкуство”, съосновател на галерията на
шестте. Худ. критика в немско списание. Изработва проект за устав
на СХ. Пръв председател на Съюза на дружествата на художниците в
България. Участва в първата изложба на приложните изкуства.
Изложба в Белград. Първа самостоятелна изложба (1933) - 46 творби.
Илюстрира.
1934-1941
Втора самостоятелна изложба (1935) - 59 творби. Участие в изложба
“100 години българско изкуство”- 4 творби. Директор на Радио София.
Изложба в Прага. Публикува в английско списание. Изложба в Ню-
Йорк. Участие в юбилейни вестници. Изложба в Атина. Изложба в
Германия.
1943
5 март, умира в София .
Материала изготви художника Георги ДЕВЕДЖИЕВ
