Преди три години на 19 февруари на борда на презокеанския лайнер
"Кралица Елизабет Втора" на път за Нова Зеландия, която след Виена,
Париж и Венеция си беше избрал за място за живеене, световно
известният ексцентричен австрийски художник Хундертвасер
премина в един по-добър свят. Неговите живописни творби или както
той самият ги нарича "врати, водещи към един друг свят" и
архитектурните му реализации обаче остават тук, за да радват
сетивата на сегашни и бъдещи поколения очаровани от живота хора,
за които са предназначени.
Стела ПАРПУЛОВА
Ако трябва само с няколко думи да се обрисува Хундертвасер като
човек на изкуството, може да се каже, че той е от тези творци,
които сами създават модата, а не просто следват модните течения.
Силна индивидуалност, той е един от малкото таланти, които
непосредствено след Втората световна война не попадат под
влиянието на никнещите тогава като гъби конвенционалните школи в
изкуството, а тръгват по неговите пътеки самостоятелно, като
изявени личности.
На 23 години Хундертвасер вече е изучил тайните на ар нуво и на
абстрактния експресионизъм, но не се е поддал на техните изкушения
и е на път да намери оригиналния си и неподражаевм стил. Яростен
противник на правата линия, на 25 годишна възраст той открива, че
тя е "лишена от божественост". Според него приобщаването на
човека към лоното на природата може да се осъществи само чрез
изяществото на спиралите и кривите линии. И той създава феерични
композиции с криви линии и ярки цветове, получени от смесването на
новите синтетични бои с традиционните бои с яйца, в които златото
и среброто подчертават изяществото на формите.
Друга характерна черта на неговото творчество като художник и
архитект е провокацията. И той е използва за привличане на
вниманието дори когато изнася беседи - известно е, че понякога той
се е появявал пред слушателите си гол. Не трябва да се забравя обаче,
че за него провокативното поведение е само средство да възвърне на
почитателите на изкуството и на обитателите на архитектурните
творби поизчезналото чувство за многообразие в красотата, за
осъзнаване на нейната жизненост и неповторим колорит.
Непоправимият провокатор до такава степен счита правата линия за
проява на жалък конформизъм, че през 1953 година създава своята
"вегетативна спирала" - символ на творчеството като форма без
начало и край. До края на живота си той спряга многократно този
мотив както в живописните, така и в архитектурните си творби.
Мястото за живеене според него винаги трябва да е съобразено с
индивидуалностите на конкретния човек, а не да се подчинява на
условностите за практичност и рационалност. Неговите виждания за
архитектурата са намерили приложение навсякъде, където му е
предоставена възможността да строи - Австрия, Германия, САЩ,
Япония.
Когато се споменава името на този забележителен с творческите си
постижения човек, не може да се отмине и фактът, че със своето
изкуство Хундертвасер се стреми да възвърне на хората радостта
от живота. Привърженик на хепънинга още от 60-те години, той се
обявява против използването на ядрената енергия. За произведенията
на изкуството е убеден, че трябва да бъдат обгърнати с присъщата
им тайнственост, за да предизвикат зрителите към съзерцанието
им.
Ако за творчеството на Хундертвасер трябва да се търсят паралели
в европейското изкуство на XX век, то те могат да бъдат намерени
единствено в архитектурното наследство на Антонио Гауди и
живописното творчество на Салвадор Дали. Но това е само по
отношение на светоусещането и оригиналността - всъщност
неговото творчество е изключително самобитно и намира свои
собствени пътища към сърцата на хората - не случайно лъкатушното
пъстроцветно здание в центъра на Виена е най-посещаваната
забележителност на града.