Един от най-посещаваните туристически центрове в света днес е застрашен сериозно и то от елемента, който го прави известен - водата. В каналите на Венеция повече не може да бъде задържано нивото на водите от приливите. В наши дни, особено през есента и зимата, символът на града - площадът Сан Марко често е напълно потопен от високия прилив.

При високи приливи - повече от метър, улиците на града се покриват с вода и трябва да се издигат дървени пасарелки, чрез което се осигурява преминаването на пешеходците. Освен че това разстройва нормалния живот на обитателите на Венеция, високите води причиняват значителни щети на архитектурното наследство.

Проблемът
Потъва ли Венеция? Или нивото на водата се повишава? Отговорите на тези въпроси са комплексни и взаимообвързани, но положителни. Средното ниво на сушата се е понижило с 23 см в сравнение с морското ниво. Пробиването на отвори за прокарване на подземната инфраструктура намалява постепено носещата способност на земната основа и по тази причина, със слягането на самата носеща основа, потъват и сградите върху нея.
В същото време, нивото на водата в лагуната се е повишило с около 8 см по различни причини, включващи растежа на органичните структури на бариерния риф, промените в атмосферното налягане и действието на вятъра в Адриатическо море.
Глобалните промени в морското ниво са пряко свързани с промените в климата на планетата. През последното столетие потъването на Венеция е средно с 1,29 мм на година.
Проблемът е значителен и е отразен в специална декларация на италианското правителство, в която се казва, че спасяването на Венеция е част от националните интереси. Проблемът обаче не се отнася единствено до града, той е свързан и с обкръжаващата го лагуна и комплексната взаимна зависимост между природната среда, архитектурата и социално-икономически параметри.

Нашествията през първото хилядолетие
Защо градът е построен върху утаечен остров в лагуната, а не на италианския бряг? Отговорът е - по вина на Атила. По време на неговата инвазия в Италия през 452 г. населението на околните територии избягва на малките острови в лагуната на западното адриатическо крайбрежие. Въпреки че много от бежанците се завръщат в своите къщи на континента след оттеглянето на Атила, значителна част от тях остават на островите - Торсело, Бурано и Маламоко. След редица нападения на столицата Маламоко обитателите на лагуната решават да преместят столицата си на по- добре защитената група от острови в центъра на лагуната. Това място е известно като Риалто (Ri’Alto - висок бряг) , защото островите са част от утаечните брегове на делтата на река Брента, чието устие е разположено няколко километра на запад. Когато населението нараства, венецианците разширяват площта на острова като набиват редица пилони и запъват пространството между тях и брега. Територията Риалто скоро става център на лагуната, столичен град, известен днес като Венеция. Риалто оцелява през вековете като име на търговската площ, която обгражда най- стария мост над Канале гранде.

Наводненията през ХХ-ти век
Наводнението от 1966 г. има символично значение. Венеция и останалите исторически градове и села в лагуната са потопени под повече от един метър вода. Това бедствие инспирира началото на серия от проучвания, експерименти и проекти. Основна роля заемат италианското правителство и местните власти, отговорни за физическата защита и възстановяване на хидрогеоложкия баланс в лагуната, намаляване на замърсяването, консервацията и правилната експлоатация на сградите и съоръженията в града, както и дейностите за насърчаване на социално-икономическото развитие.
Изследователите от Университета в Уелс, Великобритания създават компютърен модел на пластовете на земната основа, включително пукнатините и разломите, което става основен инструмент за установяването на причините за проблема с потъването.

Отговорите на третото хилядолетие
В най-широк аспект са популярни два основни типа оздравителни мерки: защита на сушата и предотвратяване на разрушителните високи приливни вълни. Тези мерки включват и серия от инициативи по отношение на защитата на бреговите зони от морски бури и възстановяване на жизнения баланс на екосистемата.
В населените места, разположени в лагуната и по бреговата линия, местните защитни инициативи се ограничават до постоянно издигане на най-ниските територии. Грижите за историческата архитектурна цялост на сградите и достъпността на входовете ограничават това повдигане до около 100 см. Следователно допълнителни средства са необходими за контролиране на най-високите приливи. Широко приета е и тезата, че съвременните лодки също частично допринасят за обезпокоителните проблеми в плавателните канали на Венеция. Вълненията, причинени от витлата на лодките, подкопават фундаментите на сградите. Работниците често намират при ремонтни работи големи празнини в основите на сградите и кейовете. Поради тази причина от време на време каналите се затварят и пресушават, за да се провеждат ремонтни работи.
Наводненията стават по три начина: от вода, преминала над стените, от вода, просмукала се през стените и от вода, преляла от канализационната система. Планът за спасяването на Венеция предвижда мерки срещу трите типа наводнения чрез решения, подходящи за деликатния архитектурен и конструктивен контекст.

Бариери срещу прилива
Един от най-амбициозните проекти е конструирането на бариери срещу високите приливи, чрез което да се защити цялата лагуна от морето.
Consorzio Venezia Nuova - местните власти, в чиито отговорности влиза изпълнението на задачите на запазването на Венеция и лагуната, са натоварени с конструирането на подвижни бариери на входовете на лагуната откъм морето, които да влизат в действие, когато приливът превиши 100 см. Тези бариери трябва да са съобразени със следните специфични изисквания: не трябва да са с решетъчна структура и трябва да се вписват по подходящ начин в пейзажа на лагуната, не трябва да намаляват естествената обмяна на вода между морето и лагуната, не трябва да имат негативно отражение върху социално-икономическата дейности, свързани с корабоплаването, работата на пристанището и риболовната индустрия.
Проектирането на концепцията за бариерите е завършено през 1989 година. През 1995 година Масачузетският технологичен институт в Бостън извършва експериментално проучване на проекта. През изминалата година работата по проектирането и планирането продължава чрез разглеждането на решението от политици и икономисти, допълнителни проучвания за влиянието върху природната среда и преодоляването на други перпятствия.
Подвижните бариери ще представяват метални кутии, поставени в местата на връзка на лагуната с Адриатическо море. При нормален прилив те са пълни с вода и лежат хоризонтално в своите легла.
Бариерите се задвижват, когато приливът надхвърли 100 см. Чрез сгъстен въздух водата се изтласква от вътрешността им и свободният им край се повдига. Те временно отделят лагуната от морето като преграждат прилива. По този начин входовете на лагуната остават затворени по време на висок прилив. Повдигането ще продължава 30 минути, а връщането на дъното ще отнема около 15 минути. Леглото на бариерите се състои от предваритено изготвени стоманобетонови елементи, които са вмъкнати на дъното на лагуната и съдържат обслужващи тунели и машинни помещения. За два от входовете са необхоми по около 20 подобни прегради, а за третия - Лидо, който е два пъти по-широк, ще се наложи едно централно разположено съоръжение и 20 бариери от едната страна и 21 - от другата.
Когато окончателното решение за изпълнение на този проект бъде взето, осъществяването му ще продължи осем години.
А дотогава борбата за спасяването на Венеция продължава чрез ограничени възстановитени работи и инженерни решения срещу високите приливи. Но спасителни мерки от подобен мащаб досега никой не се осмелил да предприеме.

---

Планът за физическа защита включва:
1. Предварителен проект за работите по входовете на лагуната за преодоляване на опасността от високи приливи.
2. План за локална защита на селищата в лагуната от средни приливи.
3. План за усилване на крайбрежните стени.
4. План за възстановяване и приспособяване на вълноломите на входовете на пристанището.

План за възстановяване на баланса на екосистемата в лагуната включва:
5. План за морфологично възстановяване.
6. План за задържане на негативните биологични процеси.

Специални проекти, свързани с реализацията на главната задача:
7. Оперативен план за намиране на алтернативни маршрути за трафик на петролните танкери в лагуната с цел избягване на риска от петролни разливи.
8. Оперативен план за намиране на възможности за създаване на рибни ферми в лагуната.

Венеция - София

арх. Николай КАМЕНОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |