В ноемврийския си брой в. "1 към 1 в строителството" е посветил две страници на "минималните цени в проектирането". Едната ни запознава с наредбата на Камарата на архитектите в България, другата - с гледните точки на различните участници в процеса на проектиране и строителство. Въпреки желанието си, редакцията не е успяла да вземе мнение от представител на КАБ. Това даже е породило напрежение между двете институции, видно и от факта, че е поместен списъкът от въпроси, останали без отговор.
Самите въпроси, обаче, донякъде обясняват неохотата на представители на Камарата да участват именно в такъв дебат. За архитектите поне някои от тези питания звучат тенденциозно и дори леко обидно. Не твърдя, че това е целта на редакцията. Работата е там, че те са извлечени от становищата на строителните предприемачи, поради което неявно съдържат и техните отговори.
Как ви се струва например това: "Чувстват ли се българските архитекти ощетени по някакъв начин (к. м.) от цените, които са получавали за проектите си досета?" Сякаш никога в архитектурната колегия, в професионалния печат, на събрания и конференции на САБ и КАБ не е ставало и дума за това, че българските архитекти в огромното си мнозинство се чувстват не ощетени, а унизени не само от заплащането, а изобщо от отношението към архитектурния труд от страна на своите партньори - инвеститори и предприемачи.
И тук в публикуваните мнения на тези последните звучи едно основно възражение: минималните цени са високи. Това не ни изненадва: всяка цена, платена за проектиране, намалява печалбата - такова е мисленето на българския предприемач. То по парадоксален начин съчетава уж изострена пазарна чувствителност с характерно за едно друго, допазарно време, пренебрежение към интелектуалния труд въобще. Когато чуем подобно възражение не от кото да е, а от икономическия директор на строителна фирма, претендираща да е водеща, а още повече, от председателя на Камарата на предприемачите, то само показва мащабите на проблема.
Резултатът от това мислене се вижда на всеки ъгъл. Защото много се лъжат онези, които смятат, че могат да получат качество на смешна цена. Съкратено време за проектиране и съответно недомислени проекти, ползване на пиратски софтуер, деквалификация и в крайна сметка - принизяване на критериите и цинично отношение към високите идеали на Архитектурата - това получават те и това продават на обществото.
Ето мнението на арх. Ат. Панов, поместено в същия вестник: "Това, което виждаме всички, е архитектурен хаос (...) Когато 10 години най-ниската цена е била критерий за избор на архитект, конкурсите в действителност са били за "Най-слаб проект" (...)Това, което Камарата на архитектите налага като практика - задължителните минимални цени, е всъщност най-верният регулатор" (бр. 1, с. 9).
Пак в този вестник арх. Яръмлъков: "Архитектурната среда на София доказва, че през последните години тук са реализирани предимно евтини проекти - затова и много от новите сгради всъщност изглеждат ужасно" (бр. 2, с. 25).
В това е и отговорът на въпроса, кои интереси на потребителите на архитектурни услуги защитават минималните цени. Това е интересът - и правото! - на българския гражданин (а в крайна сметка Той е истинският Потребител) да обитава жизнена среда с високо архитектурно качество.
Но скъпият проект не е задължително добър, възразяват предприемачите, повишените цени не са гаранция за качество, твърдят те и сами не си вярват. Защото, естествено, има такива изключения (качество на несъразмерно ниска цена), но именно пазарът, в който те се кълнат, налага като правило съответствието между цена и качество. Че защо иначе е тая борба около бюджета за повече средства за образование, култура, наука, ако повечето пари не означаваха именно по-добро образование, по-развита наука и култура? Впрочем, убеден съм, че и самата инж. Нанчева (от ЕТ "Румен Вътков") не вярва, че може да си купи обувки "Гучи" за 20 лева, нито пък инж. Гавраилов (Председател на БПК) - че, часовникът, който му предлагат за 10 лева, е "Ролекс", независимо какво пише на него.
Но защо изобщо трябва да има минимални цени на каквото и да било, нали живеем в пазарна икономика, недоумява инж Нанчева (и, в интерес на истината, не само тя). Струва ми се, че страните от Европейския съюз също имат пазарна икономика; в нея май вярва и МВФ. Защо тогава се изпочупиха толкова копия около минималната работна заплата? Има ли страна в ЕС без задължителна минимална часова ставка за положен труд? От новините научаваме, че Комисията по етика към Съюза на стоматолозите ще прави проверки по кабинетите (!) дали се спазват установените минимални цени. Адвокатите първи публикуваха тарифи за минимални възнаграждения. Впрочем, именно тези т. нар. "свободни" професии - на медиците, адвокатите и архитектите - са обект на специално отношение в директивите на ЕС.
Никой не отнема възможността да се работи на преференциални цени. Цените в наредбата са минимални, а не фиксирани. Но предлагане под себестойността на труда е неприемливо в пазарната икономика и се нарича с една определена дума: Дъмпинг.
Нека сега се обърнем към числата. За изготвянето на Наредбата е използван европейският опит, в частност германският. Но, внимание! Не става дума за приравняване на проектантските възнаграждения по абсолютна стойност, а по относителен дял в стойността на крайния продукт. С други думи и тук, и там компонентът "проектиране" може да е "х" процента от стойността, но ако там построеното струва по-скъпо, и хонорарите ще са по-високи. Както и обратно.
Има и друго. "Там" спектърът от архитектурни услуги е много по-широк, което само по себе си води до по-големи доходи. Хората уважават професионалистите, доверяват им се и за избора на мебели, че и на картини - и им плащат за това. Нашият предприемач (в масовия случай) се интересува главно от работния проект и дори за авторски надзор плаща неохотно.
Така че нека не се сравняваме с европейския архитект. Да не се сравняваме и с турския! Дори и с македонския не можем да се сравняваме, макар че тези две страни Божем сме изпреварили по пътя към Европа.
И така компонентът "х", т.е. делът на проектирането в стойността на крайния продукт е, така да се каже, интелектуалният компонент. Не че и в останалата част от стойността не е вграден интелект, но именно проектирането е в пълния смисъл интелектуален труд.
Въпрос: ако в стойността на една стока "интелектуалният компонент" е, да речем, 2 % , а в друга, сходна на нея 20 %, при равни други условия (примерно цена и тираж) коя според вас е по-качествена? Примерът е груб, но отговорът е лесен.
Да вземем една жилищна сграда с РЗП около 3000 кв. м - работа точно за дребен инвеститор, който според инж. Гавраилов е застрашен от фалит поради новите цени. Според СЕК строителната стойност на кв. м е 334 лв. Това прави обща стойност около милион. Според таблицата минималният архитектурен хонорар е 3 % от стойността. На някои това се вижда много.
В нашия пример 3 % от стойността са 30 000 лв. или 10 лв./кв. м, което е 5.11 евро на кв. м. В същия брой арх. Яръмлъков споделя, че той и много като него работят на 12 евро/кв. м. И не срещат съпротива!
Но 12 евро/кв. м е цената за цялото проектиране. Нека сметнем и хонорара на конструктора. В нашия пример той е 6.67 лв./кв. м или 3.40 евро/кв. м. С архитектурния това прави общо 8.51 евро/кв. м. Да прибавим още 3.40 евро/кв. м за специалностите. Достигаме 11.91 евро/кв. м. Къде е тука увеличението?
Според Страхил Иванов, шеф на агенцията за недвижими имоти "Явлена", себестойността на кв. м строителство е 220 - 250 евро (не 334 лв.), а предпиемачите продават жилищата по 1000 евро за квадрат (в. "24 часа", бр. 322 от 20.11.2004 г.). Извинявайте, господа, но при такава норма на печалба всякакво вайкане относно скъпото проектиране звучи лицемерно, да не кажа цинично. Пазар, ще вдигнете вие рамене. Кражба, ще ви отговоря. В тази незаслужена, неприлична печалба се съдържат недоплатените хонорари (евфемистично наречени "преференциални цени"), безсънните нощи, безскрупулната експлоатация на студенти и млади архитекти, нелегалният софтуер и деморализацията на архитектурната гилдия.
Но не е луд този, който изяжда два зелника. Затова главната вина за това състояние носят не предприемачите, а самите архитекти. Именно те правят нелоялната конкуренция, спасяват се поединично, склонни са на удари под кръста, на унизителни комбинации и дребни хитрини.
Инж. Гавраилов ни критикува, че не сме съгласували наредбата с основните инвеститори на строителния пазар. Тук съм съгласен с него по принцип. Колкото повече разговори и обмен на мнения, толкова по-добре. Но сами виждате колко е труден такъв диалог. Пък и критиката му щеше да бъде по-убедителна, ако беше дал пример как Камарата на предпиемачите е потърсила съгласуване по някои проблеми със САБ или КАБ.
Председателят на БПК има и друго възражение. Вярно е, че такава наредба беше необходима (!), признава той, но не му беше сега времето. Тя трябваше да се приеме едновременно с влизането ни в Европейския съюз.
Е, какво излиза накрая? Ами това: като всеки почтен човек и Председателят на БПК разбира, че това ненормално положение не може да продължава вечно, ако и по силата на поста си да се чувства длъжен да защитава интересите на своята гилдия. Демек, то е ясно, че трябва да влезем в правия път, ама да е по-късно. Но защо трябва още една-две годиники някои да крадат труда на други и от това да страда цялото общество, аз не мога да разбера.
Прав сте, колега! Не му е сега времето. Много по-рано трябваше!
арх. Лило ПОПОВ
От редакцията
Статията препечатваме от вестник "1 към 1 в строителството" поради фундаменталната й значимост.