Всеки професионалист знае, че когато една сграда, специално проектирана и построена за определени функции (още повече когато те са специфични), бъде преустроена за други, различни от оригиналните, никога не може да задоволи пълноценно новите функции.
(Цитатите са от страници на в. "24 часа")
арх. Любомир ШИНКОВ
Естествено е някои народни представители, особено тези, на които това е станало професия, водени от лични съображения, да предпочетат БПД, но ми се струват твърде странни техните аргументи:
- "... сградата е крайно неподходяща, заащото парламентът е постоянно действащ орган" (Г. Ганев)!? Тридесет и осем народни събрания можаха да сътворят съществуващото законодателство и сега изведнаж, след 120 години, сградата стана крайно неподходяща.
- "... вярно е, че ако се преместим на ппл. "Батенберг", работата ни ще стане по-професионална" (М. Севлиевски). Това може да се тълкува, че професионалното изпълнение на поетите задължения зависи от броя на стаите.
- "... ще бъде по-добре да сме в една сгграда, а не непрекъснато да тичаме между двете" (Е. Етем). До сега бях с погрешното впечатление, че депутатите тичат само от вратата на НС до вратата на мерцедеса.
Друг не харесва ергономията на седалките. Вероятно затова залата през повечето време е почти празна.
Има и такива, които определят неодобрението за преместване като "скрупули от миналото", явно бъркайки "скрупули" с "традиция".
Освен това едно е сграда, строена по предназначение, да приема различни обитатели и съвсем друго - определена обществена формация да се мести в различни сгради.
Появи се също идея за построяване на придатък към НС в съседната градинка.
Последната за сега магистрална идея е "Парламентът - дворец за приеми".
До сега не бях чувал за хибрид между приемна, VIP ресторант, музей и картинна галерия. Може пък да ти се отвори апетит, ако вечеряш под "Тайната вечеря". Остава само да се изясни въпросът кои шедьоври ще бъдат изложени в НС и как и кога гражданите ще им се възхищават след разглеждането на евтините експонати на полето (НИМ - Бояна).
Зала в БПД води и до негативен визуален ефект за обществото: сега при TV-предавания виждаме в залата на НС тук-там народен избраник, а представете си в зала, която е пет пъти по-голяма, какъв ще бъде ефектът, защото броят на присъстващите (отсъстващите) остава същият.
Настоящата сграда на Народното събрание, проектирана от арх. Иванович и построена през 1884 година, е една от първите и малко на брой престижни сгради в столицата, строени по предназначение. Сградата догодина навършва 120 години и вместо тържественото й честване обитателите й искат да я напуснат като потъващ кораб.
Да не говорим за прахосването на милионите левове.
Трябва да се припомни на някой от радетелите на изоставянето на сградата терминът "традиция" и дали могат да посочат цивилизована страна, която да си мести парламента като пътуващ театър.
В преместването има и един психологически момент или навик: обикновените хора никога не са казвали "Националният исторически музей", а "Съдебната палата", "Дворецът", а не НХГ, "Семинарията" и т.н. Така "Партийният дом" ще остане в съзнанието на хората за винаги като такъв, а не като Народно събрание.
От изключителна важност е и друг един фактор. Сградата на НС е в пространствена архитектурно-градоустройствена композиция с паметника на Цар Освободител, проектиран и издигнат специално за целта от италианския скулптор Арнолдо Цоки. Този ансамбъл е една от забележителностите на София.
Когато заговорите на който и да и българин за Народното събрание, в съзнанието му изниква точно тази композиция. Това възприятие не може и не бива да бъде заместено от сграда със съмнителна архитектурна стойност или от сграда без съдържание.
Неочаквано, още преди да има официално решение за преместване на НС, възникна решение за обявяване на конкурс за връзка между трите сгради (Президентството, Министерския съвет и БПД, като евентуално НС). Това е предпоследният пирон в ковчега на ЦГЧ на София. Последният ще бъде при обявяването на конкурс за "Навес с асансьор за коли" пред главния вход на БПД. А и защо ли за тези конкурси да не поканим и чужди специалисти, както иска друг гражданин с парламентарен имунитет, например архитекти от Тринидат и Тобаго или някой като европейския творец, създал изящната фасада на софийския "Хилтън"?
След неуспешния конкурс за ЦГЧ на София трябва да се обявяват нови, докато се намери рационално решение, удовлетворяващо утилитарните и естетически потребности на съвременното българско общество и образ на столицата. Без такова одобрено цялостно решение се дава възможност на всички лаици от всякакъв ранг да осакатяват на парче до пълно архитектурно-градоустройствено обезличаване ЦГЧ на столицата.
За съжаление вече мъчно може да се спре тази лавина от чудновати (миловидно казано) идеи за преместване на НС, някоя от които за ужас на нацията би могла да се реализира.
Накрая се опитвам с думи прости в едно изречение да обясня колко елементарно е да се спестят десетки милиони лева и запазят от съсипване сгради, строени със специално предназначение, станали част от българските традиции и символи на нацията.
Необходимо е само да се разменят и разместят две цифри (4 и 1) в две числа: числото 240 (депутати) да стане 120. Тогава всичко ще си дойде на мястото и няма опасност някой да получи мозъчен инсулт от много мислене.
В САЩ един депутат се пада на 652 000 души (280 милиона население - 429 депутати, 133 сенатори и 296 души в камарата на представителите), във Франция 1 депутат - на 103 000 души (59 милиона население - 575 депутати), в България 1 депутат - на 33 000 души (8 милиона (?) население - 240 депутати!).
Напоследък стана изключително актуална темата за преместването на Народното събрание (НС) в сградата на бившия партиен дом (БПД). Даже четем в ежедневниците, че е открита широка дискусия по въпроса. Последното ми звучи като разговор с радиоапарат, защото мненията се публикуват селективно