La comedia (по-скоро tragedia) finita
На 2 февруари 2004 г. във вечерния блок "По света и у нас" на БНТ беше съобщено, че конкурсът за преустройство на зала "Св. София" в сградата на бившия партиен дом в пленарна зала на Народното събрание е приключил. Първокласираният проект е проектът на арх. Борис Камиларов.
В предаването "На четири очи" на Нова телевизия в събота - 7 февруари 2004 г., гост на водещата Цветанка Ризова бе председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. Опитната и абсолютно коректна журналистка постави няколко сериозни въпроса. От отговорите проличаха определени съществени моменти. Идеята за преместване на Народното събрание е лична инициатива на г-н Герджиков. Според него сегашното ползване на сградата на бившия партиен дом от Народното събрание коства повече средства, отколкото стойността на едно преустройство. Според мен това не би трябвало само да се казва, а да се доказва със сметни книжа.
Макар и много деликатно, г-н Герджиков направи паралел между лансираното от него преместване на Народното събрание и строежа на Айфеловата кула в Париж. И двете начинания в момента на реализацията им са предмет на остра критика от страна на обществото. А днес, каза г-н Герджиков, Айфеловата кула е емблематичен паметник не само за Париж, а за цяла Франция. Следователно, същата щастлива съдба очаква и въпросното преместване. Това ще рече, че бройката на депутатите ще остане същата във вековете и самите личности не ще се променят. Нарцисизъм!
Независимо от казаното смятам, че не би било излишно да споделя мое лично виждане по въпроса.
Преди няколко месеца от централната преса научихме решението пленарната зала на Народното събрание да бъде преместена в зала "Св. София" на бившия партиен дом. Мотивите за това преместване били неудобната и малка по размери зала в сградата на Народното събрание и стоящата без реално ползване зала "Св. София" в бившия партиен дом.
В последните две-три седмици в нашия вестник "Арх & Арт борса" прочетохме четири публикации и едно съобщение по този въпрос. Автори на посочените публикации са архитектите Хр. Генчев, Л. Шинков, Борислав Борисов, арх. Н. Тулешков. Не мога да скрия, че тези публикации ме впечатлиха с проявената гражданска отговорност и архитектурен професионализъм.
В крайна сметка става ясно едно: съществувала е идея за конкурс за градоустройствено и архитектурно преоформяне на "Ларгото" (сега площад "Независимост"), съгласувана от господата Герджиков и Софиянски. Но този проект е изоставен. Колкото до първоначално замисления конкурс, позволявам си да лансирам мое лично виждане за външно преоформяне на западната фасада на партийния дом. Считам, въпреки че много колеги биха се учудили на становището ми, че едно частично разрушаване би било по-добро за ансамбъла на това място. Имам предвид остъклената лантерна на покрива. Самоцелен и нефункционален остъклен куб над западната фасада. Не знам някой да е виждал прозорците на този куб осветени във вечерните часове. Над него по-прибрана надстройка носи тромавия шпил, на който сега на дълъг щок се развява националното знаме. А националното знаме има своя ефект и внушение, когато е издигнато на подходящо място и по подходящ начин. Така, както е издигнато в момента над Президенството и Министерския съвет. Или някои виждат в сегашното решение нещо от знаменитото адмиралтейство в Санкт Петербург. Според мен тази лантерна би могла да се премахне. А над каменния архитрав и корниз да се изпълни добре мащабиран голям декоративен фронтон, удачно свързващ се със стоящите от двете страни сгради на Президенството и Министерския съвет.
И така остава първото решение - преместване дейността на Народното събрание от собствената му сграда в бившия партиен дом. Питам се: не помъдряха ли нашите висши управници? Да се харчат парите на една бедна икономически страна, с измъчен народ, за представителни дела е просто липса на държавническо мислене. Защото вложените десетки милиони за едно подобно преустройство биха подпомогнали хиляди бедни хора, домове за сираци, бездомници, възрастни и деца с физически и умствени увреждания.
Арх. Борисов в брой 49/2003 г. на вестник "Арх & Арт борса" има и друго предложение. Евентуалните нужди от допълнителни помещения на Народното събрание да бъдат задоволени с построяване на нова сграда в североизточна посока на мястото на някогашната държавна изложбена сграда, разрушена по време на Втората световна война. За мен този вариант е много приемлив. В брой 4/2004 г. на вестника арх. Тулешков предлага решение, добре аргументирано и подкрепено с графично уточнение, аналогично на първото предложение на арх. Борисов. В брой 50/2003 г. на същия вестник арх. Борисов лансира още един вариант за кметство на София. Ако все пак Народното събрание се настани в бившия партиен дом и при положение, че кметството на столицата се нуждае от нова, представителна и достатъчно голяма сграда, за целта да се използва теренът на север от Централния военен клуб. Би се получил прекрасен ансамбъл от храм-паметника "Св. Александър Невски", черквата "Св. София", Синодалната палата и кметството на една столица, заедно с Паметника на Незнайния войн.
Така или иначе обаче характерната българска мегаломания не е отзвучала. В брой 14/1999 г. на вестник "Арх & Арт борса" под заглавие "Архитектурни мегаломании" съм описал проектирането на втори партиен дом в София. Факт, който е абсолютно неизвестен нито на обществото, нито на голяма част от архитектурната колегия. Как е завършила историята, описана в посочения вестник? На държавния глава и цялото политбюро се докладва изготвеният проект. След доклада Т. Живков казва: "Ние, другари, сме убедени в необходимостта от нов партиен дом. Но народът? Той убеден ли е?" И проектът отива в чекмеджето.
Но да се върнем на основната тема. Кога вирусът на прочутите 45 години ще бъде преодолян, за да няма повече прехвърляне от една сграда в друга на основни държавни ведомства? Мисли ли някой, че името на една емблематична 120-годишна сграда, специално построена за Народно събрание, лесно ще бъде забравено, а ще наричаме бившия партиен дом Народно събрание? Това, според мен, е абсурдно! А какво ще се направи със старата сградата, т.е. с Народното събрание? Музей на българския парламентаризъм, дискотека или какво друго? Би трябвало да се отговори на този въпрос. Тук ще припомня, че в хода на споменатите години сградата на Върховния административен съд бе Министерство на образованието. Тогава от Административен съд нямаше нужда. В Министерството на правосъдието на ул. "Славянска", срещу Народния театър, в една великолепна сграда бе настанено Министерството на външните работи. Министерството на правосъдието бе "смачкано" в няколко стаи в Съдебната палата. След построяването на впечатляващата нова сграда на Министерството на външните работи, сградата на Министерството на правосъдието бе включена в Министерството на отбраната. Понастоящем щастлива съдба върна Административния съд на мястото му. Същото стана и с Министерството на правосъдието.
Стигаме до съществения въпрос. Ако пред политиците се постави въпросът защо е това разширение на сградата на парламента, отговорът ще е: "Ние сме 240 души депутати и тази сграда е вече тясна, недостатъчна". Да, но тази сграда, при около 120 души депутати, е служила на България 120 години. В нея са гласувани закони, важни решения и други, без някой депутат да е бил притеснен.
Картината е ясна! Не остава друго, освен да кажем:
"Боже, пази България".
арх. Александър МАЛЧЕВ
П.П. Този материал бе завършен дни преди неочакваната кончина на арх. Камиларов. Използвам трагичния случай да се поклоня пред голямото творчество на изтъкнатия наш архитект, работил всеотдайно за делото на САБ, оставил незаличим спомен със своята доброта, отзивчивост и внимание към всеки колега.
Междувременно в медиите се прокрадна информация за отказа
на г-н Герджиков да реализира амбициозната си идея, поради обстоятелството, че
тя не може да се осъществи в рамките на сегашния парламент.