Така го нарекоха. Нека..
. По това време столицата, градове и села - всички се хвърляха в овековечаване на своето си значение и място в историята на революцията. Всъде се надпреварваха кой да построи по-голям паметник по размери. Художествените качества? За тях се грижеше министерството. То разписваше конкурси, ама истински конкурси, назначаваше журита и плащаше здраво... Почтено се раздаваха много пари на многобройните авторски колективи и каменоделски тайфи. Образуваха се цели заводи, гипсолеярни, бронзолеярни, работилници за изчукване на скулптури в камък. Златните години на паметникарството... Състезаващите се творчески колективи се самообразуваха. Начело заставаше скулптор, признат за авторитет от властта. Обикновено ятак, давал ателието си за нелегални явки. Той хитро си съставяше екипа от доказани творци и други работари, които да завършат делото до край. Архитектската част от колектива бе необходимо зло за ръководителя му. По това време във всеки филм с криминален или шпионски сюжет често главният предател бе по професия архитект. Та, не бе лесно да се сдобиеш с надеждни сътрудници.
Но пък залогът бе голям.
Авторски хонорар на колектива - 25 % от стойността на обекта. Архитектски дял - 20 % от хонорара. Шапка да ти хвръкне...
Жури
Многобройно, почтено, неподкупно и некомпетентно. В състава му, тук-там някой специалист случайно, служебно делегиран. Останалите: писатели, общественици, генерали, партийни работници, близки на загиналите. Изборът на лауреатите почти винаги бе несправедлив. Решенията на журито - силно повлияни от фактори свише.
И ето защо, покварата в това дело, че са работи за векове, започваше отдолу нагоре. Проектантите по-малко се занимаваха с пряката си работа, а повече търсеха начини за поединична обработка на отделните членове на журито. Борба за гласове, човек по човек, като при избори... А те, поласкани от вниманието на хората на изкуството, детински наивно попадаха в тъмните кроежи на участниците в конкурса.
Удари под кръста.
Макет в по-едър мащаб от обявения. Голямото впечатлява. Представяне в цветна глина, понеже се знае, че гипсът е мъртъв материал, сив и неизразителен. Докарване на физическа прилика на героите с лицето на решаващ член на журито и много други хватки...

Илюстрации

ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
Помпозно състезание. Нещо невиждано. Макети дванадесет квадрата парчето. Море от кули, колони, пилони, площадки, водни огледала. Километри стъпала във всички посоки. Скулптура във всичките й форми. Групови композиции, релефи, барелефи, кръгли фигури. Колкото повече, толкова по-добре. Плащаше се на парче... Главен проектант с диплома от Цариград. Дотогава не е било известно такова училище в нашата съседка. Като управляващ архитектурата на столицата след бомбардировките, е автор на заповедта за разчистване на руините, изравняване на терените и посяването им с райграс. Обектите бяха наречени от софийските шопи "Данкови ливади"...
Но все пак намериха се хора да направят паметника. Главният проектант бе запомнен с още едно начинание. По негово разпореждане всичките книжа, сметни документации, протоколи и прочее бяха подвързани в папки от естествена свинска кожа, за да пребъдат във вековете заедно с творението. А имаше невежествени недостатъци в проекта. Увеенчаващата композиция от три фигури на върха на пилона е нечетлива. Ако не е високо вдигнатият шмайзер от средната мъжка фигура, не се разбира, че това е войник. Релефите не си намериха мястото, останаха си плакатни лепенки. В голямите композиции в началото на главната ос вилнее жесток натурализъм. Атрибутите, освен оръжията, стигнаха и до огромен мотоциклет ИЖ...
ПАМЕТНИКЪТ НА СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ - Михайловград
Всичко се повтаря.
Само че конкурсът завършва с една сензация. Печели се от млад неизвестен скулптор и то с неприличен прякор - Шашмата. Архитектът, същ хлапак, скромен служител в една строителна ТПК... Властимащите, началници - участници в конкурса, са бесни. Допусната е грешка. Те са обидени от партията, министерството и държавата даже...
И за да има договор за възлагане, решението е да се увеличи архитектският състав. Прибавят се главният архитект на републиката и неговият пръв помощник заедно с главния архитект на София с неговия пръв помощник... Първият става пети. Невръстният скулптор бе включил вече хазяина на ателието, в което се работеше. Той, от своя страна, прибавил човека, който му правеше работите. А сега се наложи да приемат и професора с двамата му най-даровити и най-работливи студенти. Комитетът за култура и той довел две скулпторки. Едната с оправдание, че мъжът й я изоставил и забягнал в Париж...
Почва се.
Ала авторската кают-компания имало още да се сдобива с нови работници...
Телефонно обаждане:
"Аз съм полковник от Гранични войски. Мобилизирал съм вашия ръководител. Той вече пази границата. Ще ви го доведа, ако ме приемете в колектива за паметника като... Военно-политически консултант."
Приели го... Бил четиринадесети.
ПАМЕТНИКЪТ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВаметник на Георги Димитров, язовир Копринка край Казанлък.
Истински авторски криминал има с главата на вожда. Освен стената на язовира, тя краси още и голям градски площад, както и парка на една крайморска почивна станция. Три пъти е продавана. Главата е непроменена, а фигурата в цял ръст - само съобразена с посоката на местния вятър, развяващ пешовете на пардесюто на героя...
1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ
Непростимо е паметникът да се разпадне до неузнаваемост заради непознаване на материалите, заложени в градежа. Има каменни плочи, лепнати върху рабицова мрежа. Все едно, че не правим паметник, а декори за театралния състав в някое читалище. Камъкът не може да виси, центърът на тежеста му трябва да е навън, а не на вътре в корпуса на сътворенито... Непростимо е да не знаеш, че скулптура не се разполага с лице на север. Грандиозната композиция тъне във вечна мрачна сянка и навява сцени от Дантевия ад... А и студентите знаят, че светлосянката е главното изразно средство на изкуството , наречено ваярство.
Но да спрем дотук.
Много стана...

арх. Димитър ДЖАРТОВ