Директорът на Югославския институт за запазване паметниците на културата д-р Вера Павлович-Лонгарски бе любезна да сподели мисли за общите ни духовни ценности.
Тя бе начело на югославската културна делегация, представила с голяма изложба в ЦДА живота и делото на известния архитект от българският произход Константин Йованович, проектант на сградата на Народното събрание, бе утвърденият специалист - изследовател на културно историческото наследство на Сърбия и на балканските народи Вера Павлович-Лонгорски. На другия ден след откриването на изложбата тя и колежката й Гордана Гордич изнесоха сказка в ЦДА за архитектурата на стария Белград.

- Д-р Павлович, не ви ли притеснява това, че след голямото внимание, което културната общественост и дипломатическият корпус отделиха на откриването на изложбата за арх. Йованович, на вашата лекция днес в залата има твърде малко хора?
- Не, не ме притеснява. Всъщност, това е характерно за отношението към културата на Балканите: когато се отнася до проява с официално звучене, вместваща се в етикета на светските събития, официалните лица не я пропускат. А щом нещата са строго професионални, както е при тази наша лекция, предимно специалисти и хора, интересуващи се от проблематиката, идват в залата. Тук се срещнах с колеги от академичните среди и експерти по културнот онаследство, с които в неофициални разговори обменихме интересни мисли и виждания за миналото и бъдещето на балканската култура, от чиито общи корени черпим сили. Така че не смятам лекцията за провал. Може би в по-друго време (б. р. проявата бе насрочена за 10 ч. заранта) щеше да има по-голяма аудитория. Но нали знаете - програмата на една такава визита е строго разчетена.
- Да се върнем към повода за вашето посещение - изложбата за арх. Йованович - една емблематична творческа фигура за Сърбия, Австро- Унгария и България. Как определяте влиянието му за развитието на архитектурата в страните, където е работил?
- Безспорно, арх. Йованович е голяма фигура в архитектурата на Балканите през ХIХ век. Той е носител на напредничивите идеи на европейската архитектура от онова време и успешно ги реализира в работите си в Сърбия и България. Освен това Константин Йованович е и широко скроена творческа личност - той е художник, теоретик на архитектурата, фотограф, изявявал се и като писател. Във вашата страна през онова време също има немалко такива будни и неспокойни личности, на които дължим приобщаването си към европейските дейности след вековната ни откъснатост като поданици на Османската империя. Затова не бива такива личности да остават в забрава - днес те са ни нужни повече от всякога.
- Предполагам, свързвате това свое виждане с големия проблем на ХХI век - глобализацията. В епохата на приобщаването ни към общи духовни и материални човешки ценности ще се запази ли според вас културната идентичност на малките народи?
- Убедена съм - културната идентичност на всеки народ, на всяка нация, на всяка култура - трябва да се съхраняват и развиват. Без да се противопоставят на процесите на глобализацията, но и да не са подчинени агресивно на тези процеси. На Балканите имаме богата култура история, в редица случаи тя предшества културни процеси в други места на Европа и Америка. В това културно-историческо наследство е живата ни връзка със събития, дела, културни пластове, духовно и светско съзряване, без които нито една уважаваща себе си нация не може да върви към бъдещето. А как да стане това: ето тук е големият проблем. Очевидно това е едно от най-сериозните предизвикателства в културната политика и в духовния живот на нашите страни.
- Д-р Павлович, каква е вашата оценка като специалист за съвременна архитектура на Югославия и на София, ако имате впечатления за нашия град?
- Наблюдава се - при нас по-незабележимо поради естеството на обществените отношения в Югославия преди 90-те години, а при вас - твърде видимо, едно разкрепостяване на архитектурата след застоя на социализма. Сковани от наложените ограничения на панелната архитектура, колегите се втурнаха през последните десет години и особено в началото им да наваксват пропуснатото, да правят неща, които според тяхна преценка са интересни, колоритни, разчупени и т. н. В резултат се създадоха както запомнящи се и удачно хармониращи с градската среда сгради, така и направо кичозни изпълнения. Погледнете синкавите огледални стъкла и лъскави метални облицовки на бизнес-сградите как се родеят едни с други, вижте и силуетите на новите жилищни сгради колко си приличат в по-голямата си част, вгледайте се и в отношенията между архитекта и собственика - често пъти невеж млад човек, но забогатял по някакъв нечестен начин и ще се убедите, че картината не е чак толкова розова. Но не и толкова песиместична: все пак градовете променят облика си. Очевидно е трябвало да преминем през този етап, за да могат нещата постепенно да дойдат на мястото си.
- Да се върнем отново към старините. Проблемите за тяхното опазване у нас не са един и два, но най-главния е липсата на достатъчно средства...
- И в Югославия е така. Ако все пак за големите културно- исторически ансамбли, които привличат много туристи и са престижни места се намират средства, то за стотици малки и регионални обекти местните власти просто се чудят как да успеят да намерят някой динар, за да им запазят живота. Всеки му търси колая: с помощта на фондации, спомоществователи, чуждестранни целеви помощи. Очевидно тук нещата ще се оправят бавно и трудно...
- Последен въпрос, г-жо Павлович. Вашата визия за значението на културно-историческото наследство за един народ?
- Най-точна в случая е една сентенция, която не е моя, а идва от древността: народ, който не познава и не цени историята си, не заслужава своето бъдеще. Дано никога не я забравяме!

Разговаря Ленко ПЕТКОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |