Елементарната геометрия дефинира пространството като съвкупност от всички точки, установени чрез три координати (дължина, ширина, височина), чието срещуположно местоположение се определя от обичайното понятие за отстояние.

Въздействието на пространството върху съзнанието е било забелязано твърде рано от цивилизованото човечество. Като начало може да се приеме съзнателното изграждане на религиозни храмове още в ранната епоха на езичеството, когато чрез въздействието му е търсено осъществяване на по-близък контакт с божествата.
По време на християнството стремежът към доближаване до Бога е особено ярко изразен при готическите катедрали. Използвани са изразните средства на архитектурата - пространство, постигнато чрез формата, реализирана от конструкцията. Мащабът на осъщественото пространство е в силен контраст с богомолеца, чиято подчертана уязвимост и безпомощност го правят смирен пред величието на всемогъщия Бог. При барока и рококото въздействието се търси предимно чрез декорацията и скулптурната украса на интериора. По-късно модернизмът и постмодернизмът постепенно обръщат все по-голямо внимание на архитектурното пространство и съзнателно го използват като мощно средство за въздействие върху човешката психика при проектирането на обществени сгради.
Един чудесен пример за максимално добре сполучени вътршни пространства у нас е катедралата Александър Невски в София, завършена по проекта на арх. Померанцев. Тук централното пространство се изявява със своята импозантност, но се отличава и с една топла, кадифяна мекота, дължаща се на заоблените форми на дъги, сводове и куполи, комбинирани в изключителна хармония. Тази хармония събужда приятното чувство за лекота и духовна извисеност. От друга страна, пространството на криптата с малката си височина и с красивите си добре пропорционирани сводове излъчва приглушена тишина, спокойствие, известна доза тайнственост. Настроението се допълва сполучливо от новоинсталираното индиректно осветление.
Малкото затворено пространство с непосредственото си въздействие на подслоняващо, закрилящо, приютяващо, обещаващо сигурност, можем да илюстрираме с новия монумент на арх. Бойко Кадинов и скулптура Павел Койчев, носещ названието "Обиталище". Доколко е голяма привлекателната сила на едно пространство може да се разбере по непринуденото желание за неговата посещаемост. Човешкото съзнание инстинктивно се отправя към това, което му оказва позитивно влияние.
Последните години на двайсетото столетие показват едно засилено внимание от страна на водещите световни архитекти към пространството като важно средство за изява и въздействие. Тук се намесиха и неограничените възможности на високите технологии, така че световната архитектура се обогати със запомнящи се уникални шедьоври. Ще спомена, като примери, само няколко от тях, из творчеството на някои от познатите имена в съвременната световна архитектура.
Сър Норман Фостър, създателят на купола на Райхстага в Берлин, изгражда пространството на пленарната зала със 750 депутатски места, обляно от обилна дневна светлина, използвайки сталактитоподобен елемент, окачен на самия купол и снабден от всичките си страни с 360 рефлектиращи огледала. Тези огледала отразяват и препращат дневната светлина от купола към пленарната зала. С масивната употреба на стъкло залата става транспарентна и всичката й дейност става видима, като по този начин се осигурява прозрачност, което е и символът на демокрацията. Спираловидна, обикаляща по купола рампа води до покривна тераса, откъдето пред външните посетители се разкрива гледка към метрополитена. Това също има своя символична страна, избирателят стои над депутата. Интересно е обстоятелството, че посетителите при изкачването си не могат да виждат депутатите в залата, но последните виждат посетителите и това ги респектира. Около стъкления софит на залата има помещение за пресата, откъдето може да се наблюдава работата на парламента. Както се вижда, архитектурното пространство създава оптимални условия за ползотворна работа и в същото време представлява символ на политическата система.
Жан Нувел, големият майстор на пространства, доказани в построените от него сгради, прави нещо ново при един от газометри - газометър "А" във Виена. Тук пространството е ограничена даденост, която изисква вместване вътре в нея. Но той успява да спечели обстоятелствата в свой интерес. Новопостроената сграда заема външните очертаноя на газометъра, съхранява неговата външна фасада, тъй като той е архитектурен паметник на културата, а полученото свободно вътрешно пространство с оптическия трик от огледално остъкляване на части от вътрешната фасада изглежда широко, светло и дружелюбно. Постижението в жилищната част излъчва младежка жизнерадост, ведрост, оптимизъм и създава възможности за контакти. Тази среда се харесва на младото поколение на Виена и то с готовност купува жилища там, защото предлаганият начин на живот му допада.
Американският архитект от еврейски произход Либескинд, проектант на Еврейския музей в Берлин, е създал пространство, което олицетворява потисничество, унижение, масово унищожение на част от човечеството. То навява на посетителя неимоверен ужас, събуждайки у него спомена за холокоста. Това е тясно, твърде тясно пространство, затворено между високи, голи, бели стени, а целият под е посипан с кръгли, метални плочки с изображения на човешки лица, с очи и уста. Гледката е наистина потресаваща, доказваща по безспорен начин доколко силно може да бъде въздействието на едно пространство върху психиката. В такова пространство човек го побиват тръпки, той се стъписва.
Испанският архитект, инженер и скулптор Сантияго Калатрава, прочут с красивите си пластични мостове и забележителни обществени сгради, в които конструкцията е изявена като форма на красота и естетика, постига при катедралата в Оукланд - Калифорния, САЩ, невероятно силно въздействащо пространство. Това пространство е затворено от стремително извисяваща се нагоре, наподобаваща дантела, конструкция, която изцяло замества функциите на стени, колони и покрив. Ниско долу местата за богомолците са наредени в полукръг, а в оста на симетрия е поставен крехък кръст. Въздействието за постигане на молитвено насочване към Бога изцяло е възложено на пространството, изваяно от съвършеното изящество на конструкцията, изникнала като единен биологичен организъм.
За известният архитект от Лос Анжелес, Франк О. Гери най-добрият проект до днес си остава Музеят за изящни изкуства Гугенхайм в града на баските - Билбао. С това уникално постижение в съвременната архитектура той спечели световна слава. Музеят е ситуиран в центъра на стария град на брега на река Нервион и обхваща цял комплекс от изложбени зали, подредени около централен атрий, с височина един и половина пъти по-голяма от тази на Ротондата на Райт в Ню Йорк (Музеят Гугенхам). Със своята функционалност атрият е същинското сърце на музея. Той осъществява и улеснява връзките между галериите и осигурява ясна ориентация за многобройните посетители. От него посетителят може директно да излиза на покрита тераса, чийто покрив е поддържан от една единствена колона и изпълнява едновременно защитна и естетична функция. Двойна стъклена стена с голяма височина снабдява атрия с естествена светлина и предпазва експонатите в него от ултравиолетовите лъчи и прекомерната топлина. Изграденото горно осветление на върха на помещението, приличащо на огромно метално цвете, вкарва поток от светлина, която прави пространството светло и привлекателно. Изложбените галерии са организирани на три нива около централния атрий и са свързани помежду си чрез система от криви - изкачващи се по стените пешеходни пътеки, асансьори, движещи се в остъклени шахти и стълбищни кули.- Всичко това създава една съвсем необикновена, но изключително ефектна визия в изграденото от Франк Гери пространство, показваща майсторството на архитектурния проект, достигащо до своите крайни предели.
От изложените примери се убеждаваме, че едно архитектурно пространство може да педизвиква различно въздейстиве в зависимост от избраните изразни средства, както и от творческото дарование и въображение на самия автор, за да постигне поставените си цели. Но пространството като изказ и въздействие не е единствен приоритет на архитектурата. Най-близо до нея, по своята непосредственост в изживяването, е музиката. Голяма част от Баховата музика е със силна изява за пространственост, която при изпълнение органично се свързва с вътрешното архитектурно пространство на готическите катедрала. Пространството като средство за изказ усещаме и в музиката на Моцарт - например Лакримоза от неговия Реквием, който звучи най-пълноценно в архитектурната рамка на католическите храмове от времето на барока и рококото. Органът като музикален инструмент притежава най-широките възможности за представяне на пространственост в музиката.
За пространственост би могло да се говори и при съвременните живопис и скулптура. Но особен интерес представляват постиженията в синтеза на няколко изкуства, застъпващи пространството като начин на изказване. Съчетанието от сменящи се архитектурни пространства, придружавани от съответната музика с добавка на танцово изпълнение сред скулптурни фигури и показно чрез средствата на кинематографията, ни обогатява с един нов, задълбочен, съвременен синтез на изкуствата, силно въздействащ с оригиналността на своя изказ, основаващ се на пространството.

арх. Виола НЕДКОВА

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |