Тази книга, появила се някак си внезапно 15 години след написването й,
отново ни припомни колко тежка беше загубата на големия български
учен проф. Васил Пандурски. Загуба не само за неговите близки и
колеги, но и за Църковно-историческо-археологическия музей, който
все още не е намерил за свой директор един толкова ерудиран и
блестящ учен. Спомням си неговия теперамент и любов към старите
ни изкуства, които заразяваха нас, младите изследователи около него.
И как тежко изживяваше раздялата с любимия си ученик и талантлив
учен Дрангов, поискан от американската българска колония за
свещеник, като внук на прословутия полковник, любимец на
българското войнство от войните в началото на миналия век.
Книгата е съпроводена от над 130 илюстрации, между които подробни
разгъвки с изображенията по всички стени (Кирил Гюлеметов) и
пълно архитектурно заснемане на черквата (арх. Кирил Пандурски и
арх. Емилия Агаин). Снимковият материал - чернобял и цветен
(Константин Танчев) е с много добро качество и освен
документирането в общи планове, подробно разкрива и всички
детайли.
В заключение нека да отбележа, че настоящата книга е един труд -
образец на научна коректност, изчерпателност, стегната структура.
Нека още да добавя, че с тази книга издателство "Български
художник" доказа, че добрите полиграфически традиции, създадени от
него в миналото са все още съхранени и се надявам, че ще се намират
достатъчно средства за новия живот на великолепната му поредица
"Паметници на старата българска монументална живопис".
д-р арх. Николай ТУЛЕШКОВ ст.н.с
Както с цялото си научно творчество и с тази си книга проф.
Пандурски демонстрира не само своята ерудиция и дълбоко познаване
на старобългарското изобразително изкуство, но и една ясна,
изчистена от излишното методология, разкриваща всичко за този
ценен късносредновековен паметник: архитектура, декоративна
система, идейно съдържание, иконография, художествено изпълнение и
стил. В приложение е добавен и подробен опис на надписите към
изображенията и композициите, включително и ктиторския текст,
от който научаваме името на зографа - "даскала Неделка", както и
времето когато завършва своя труд - "месець авгоуста в лето Зрiайв
(1602 година)". В края на книгата е добавен и един кратък текст върху
технологията и стенописната техника, написан от също така рано
напусналия ни талантлив учен и реставратор Атанас Шаренков,
когото проф. Пандурски много ценеше.
Книгата освен че представлява един великолепен каталожен преглед
на всички фрески, е придружена за всяка от тях със задълбочени
анализи, намиращи тяхното място в контекста на българската и
въобще на балканската късносредновековна иконография. Всичко това
е съпроводено с множество богословски отпратки към канонични
текстове и към заглавията от богатата библиография в края на
книгата. В този смисъл тя не се явява единствено монография върху
конкретен паметник, а един своеобразен преглед на иконографията от
централните части на Балканския полуостров и връзките й с Атон.