Дирекция "Стратегическо планиране" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството" съгласно Устройствения правилник на МРРБ, приет с Постановление № 267 от 23 ноември 2001 година, е една от дирекциите, които се занимават с регионалното развитие и пред нея стоят внушителен брой важни задачи, свързани с новата регионална политика за привеждане на българската нормативна система и практика в тази област в съответствие с европейските изисквания. Това е поводът на разговора ни с директора на дирекция "Стратегическо планиране " д-р Атанас АТАНАСОВ*, който разясни за нашите читатели актуалните и предстоящи задачи на министерството в областта на регионалното развитие.

- Г-н Атанасов, функциите на ръководената от вас дирекция, изписани в Устройствения правилник на МРРБ, са 19 на брой. Съществува ли надеждна законова основа за тяхното успешно решаване?

- През 1999 година беше разработен и прриет Законът за регионалното развитие, но той по-скоро постави основите за развитието на тази проблематика в страната, отколкото да ги разработи. Когато този закон е създаван, обстоятелствата, свързани със структурните фондове и с реалното присъединяване на България към Европейския съюз, не бяха на дневен ред. Ето защо сега стартира работата по неговото изменение и допълнение. Членовете на вътрешно- ведомствената работна група, които работят по тези въпроси, са на мнение, че би било редно да се направи изцяло нов закон - той е изключително важен и ще има кореспонденция с близо петнайсетина други закона.
Работната група има задачата да изготви един първи вариант на този закон, като в него министерството ще се опита да координира политиката си в секторите, за които е компетентно, т. е. да се осигурят връзките със Закона за устройство на територията, тъй като устройството на територията и регионалното развитие са две страни на един процес. Има пряка връзка и отношение и към Закона за кадастъра, тъй като кадастър трябва да се прави за териториите, в които ще протичат интензивните процеси и са необходими съответните проектни планове и готовности. Освен това този закон ще въплъти в себе и подготовката на България за структурните фондове на Европейския съюз, ако през 2007 година страната ни бъде поканена за негов член.

- Как вашата дирекция осъществява цялостната координация по изработването, актуализацията и контрола по изпълнението на Националния план за икономическо развитие и Националния план за регионално развитие?

- Другият важен проблем, който също преедстои да бъде решен, това е в новия Закон за регионалното развитие да бъдат интегрирани двата плана - Националният план за икономическо развитие и Националният план за регионално развитие. Така е и по препоръките на Европейския съюз. Освен това практиката през последните две години показва, че много от проблемите са в една и съща плоскост, но се създава голяма бюрокрация, многоходова координация, която е сложна и често пъти не завършва успешно. А тъй като регионалната политика и регионалното развитие са всъщност координация между различните участници в този процес, значи тези функции трябва да бъдат изписани много точно, много ясно в регламента, за да има краен резултат.
Един от проблемите, за който също ще бъде направен опит да бъде решен по този закон, това е концентрирането на всички финансови ресурси на държавата за инвестиционното изграждане на страната. По този начин ще имаме представа с какви финансови ресурси се разполага и на тази основа да се провежда политика за ефективно използване на тези средства. Те трябва да бъдат концентрирани в определени райони, така че когато стартира един инвестиционен проект, бързо да бъде реализиран, а не да се точи в годините с пари на час по лъжичка, вследствие на което много сериозни финансови ресурси остават неизползвани.
Другият проблем е свързан с необходимостта да се изясни вертикалната и хоризонталната интеграция при стратегическото планиране. Хоризонталната интеграция, това е координацията между различните министерства и политиките им във времето и на територията на страната, а вертикалната интеграция - между общините, областите и правителството. С особен акцент възниква проблемът за ролята и местото на общините в този планировъчен процес, за това как ще бъдат реализирани част от техните намерения във времето. За съжаление към днешна дата, пък и в близките години, не се очаква те да разполагат със сериозни финансови ресурси и да могат да провеждат самостоятелна политика на развитие. Това означава държавата също да участва в този процес - един път основно по линията на изграждане на територията, т. е. на строителството на инфраструктурни проекти - водоснабдяване, пътища, пречиствателни инсталации, съоръжения за третиране на твърди отпадъци, депа за съхраняване. А от друга страна тя трябва да подпомата общините в усилията им да разкриват нови работни места, нови производства, които да отговарят на местните условия, ресурси и традиции.

- В какво състояние е работата по тези два стратегически документа, за разработването на които дирекцията отговаря?

- В момента по Националния план за иконномически развитие се финализират последните препоръки, дадени от делегацията на Европейската комисия в България и от самата Европейска комисия, за да може през септември вече да бъде в напълно завършен вид и да се предложи за политическо решение в Министерския съвет, след което да бъде изпратен като официален документ в Европейския съюз.
По отношение на Националния план за регионално развитие сега тече процедурата по подготовката на Годишния доклад за изпълнението му за 2000-2002 година. Направени са съответните указания, изпратени са в областите, представители на дирекцията присъстват на заседания на Областните съвети за развитие, на които се дават допълнителни разяснения. На основата на годишните отчети на областните планове ще бъде изготвен и Годишният доклад на Националния план за регионално развитние.

- Освен това към дирекцията са и функциите на министерството по отношение на административното и териториалното устройство на страната - измененията на общинско ниво, преминаване на населени места от една община към друга, формиране на нови общини.

- Да, този процес също тече в страната,, той се движи по Закона за административно-териториалното устройство и е един непрекъснат процес. Тъй като в медийното пространство започнаха все по-често да се появяват проблемите с второто ниво на самоуправление - регионалното ниво, ние вече сме подготвили задание за една стратегическа разработка - що е това второ ниво на самоуправление и има ли то почва у нас? Изхождаме от позициите на Европа на регионите: какво представляват европейските региони като физически измерители - площ, големина на територията, население, какви функции имат и т. н. На тази основа възлагаме на екип, който още не е определен, разработване на варианти, свързани с това второ ниво на самоуправление. Въпросът е колко да бъдат регионалните самоуправляващи се единици в страната - старите девет области, сегашните райони за планиране или регламентираните за работа по Националния план за икономически планиране шест единици. Сравнителният анализ на районите за планиране показва, че докато четири от тях са почти балансирани като брой участващи в тях области, то има два, които са много по-малки - Северозападният с Видинска, Монтанска и Врачанска области, и Югоизточният с Бургаска, Сливенска и Ямболска области. Според мен, когато се въведе второто ниво на самоуправление, трябва да възприемем и практиката на почти всички страни-членки на Европейския съюз, районът на столицата да бъде отделна единица.
Освен това сме възложили след сравняването на вариантите от разработващия екип да се посочи един, който е най-близко до практиката на Европейския съюз. След влизането на България в него тези райони ще станат членове на Европа на регионите, които сега са над 250 на брой. И ние, за да бъдем мащабни и адекватни, трябва да се опитаме да се придържаме към практиката на Европейския съюз, като отчитаме нашите исторически, икономически и други условия.
Според заданието следва да се направи сериозна обосновка как да се определят центровете на тези нови административно-териториални единици. И нещо много важно - прегледът, който съм правил лично по тези въпроси показва, че второто ниво на самоуправление има доста голяма автономност и компетентност да взема цяла поредица от решения, които са свързани с функционирането на тези нива, в т. ч. и по отношение на регионалното развитие. На практика второто ниво на самоуправление изземва част от компетенциите на централната власт, на правителството, и част от компетенциите на местната власт. Вероятно тук ще има доста интересен сблъсък на интереси и виждания по отношение на неговото конструиране и функциониране.
В процеса на подпомагане на нашата страна от Европа с оглед цялостното й развитие, областите ще станат реални партньори на Европа на регионите, ще защитават плановете си за развитие директно там, ще получават съответното финасиране и ще реализират своите програми. Националната рамка за разпределение на националните ресурси ще бъде запазена само на централно равнище. Ако появата на регионалното ниво на самоуправление се реализира през 2003 година, бихме могли да разчитаме, че този важен елемент на интегрирането на България към Европейския съюз ще работи в наша полза.

А&A

* Д-р Атанас АТАНАСОВ е завършил география в СУ "Св. Климент Охридски" през 1966 година. Защитава докторска дисертация по технически науки във ВИАС през 1976 година. Работил е в Института по районно териториално планиране, Министерството на строителството и архитектурата, КНИПИТУГА и Националния център по териториално развитние и жилищна политика. Сега е директор на дирекция "Стратегическо планиране" в МРРБ.
Основните му квалификации и по-важни разработки и публикации са в областта на териториалното устройство, регионалното развитие и регионалната политика, екологията и опазването на околната среда, трансграничното сътрудничество, отдиха и туризма. Участвал е в български и чуждестранни курсове, семинари и конференции по тези проблеми. Автор е с колектив на крупни териториалноустройствени проекти като Национална стратегия за териториално развитие на Р България, Регионална устройствена схема на Дунавското крайбрежие, Териториално-устройствени проучвания в зоната на влияние на АЕЦ Козлодуй, АЕЦ Белене, за определянето на мястото на Трета металургична база, Териториално-устройствен план на агломерация Бургас и други.

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |