Столицата е еталон за историческото развитие на държавата, а исторически изграденият й център е визуалната картичка, която с образ говори за културата на един народ. Така и съвременният център на София, рожба на една многовековна многопластова архитектурна история, ни радва със своя уникален пространствен и художествен облик.

Когато говоря за центъра на нашата столица няма да политизирам, защото не винаги търсенето на политически аргументи е начинът за отстояване на достойнствата на един град. Напротив професионалният език и естетика на камъка, тухлата и художествената образност говори по-силно от политическите пристрастия. Като че ли в центъра на нашето ежедневие стоят предпочитаните политически, икономически, военни или криминални събития, докато историята и нейните архитектурни жалони остават почти незабелязани. Не е ли време и пресата да проговори за центъра на нашата столица? Защото относително статичен във времето в настоящето той носи неотменния аромат на миналото и изисква сериозна дискусия за неговото бъдеще.

Въпросите на един столичен град трябва да се разискват от цялото общество, но безспорно решаването на проблемите остава за специалистите. Нашата техническа общност, воглаве с МРРБ Столичната управа, СОФПРОЕКТ, САБ, КНИПИТУГА, УАСГ и много други институции досега не са били в състояние да се преборят в безкрайните от десетки години пледоарии за изграждане на София, водени от нас специалистите срещу някои нехаещи, но със самочувствие ръководни органи.

Множество областни градове на България бяха благоустроени и като че ли колкото по-значими, толкова по-трудно оформяни. Може би трябва да споменем за Смолян с приложената в планинския град никого ненужна грандомания; за Велико Търново, изоставащ със своето развитие; за Бургас - с притеснения и неоткликващ на морето център, както и за Пазарджик достоен пример за опазване на центъра и за Варна с авангардната му роля при следване на традицията за обновяване на градското пространство. Къде е, тук София със своя център за който всички стари и нови специалисти безкрайно спорят. Даже и последният конкурс между архитектите за обемнопространствено решение за централната част на милионния град остана без окончателно решение. А от това страда единствено центъра, който е еталон за културата и строителството на България.

Излишно е да спорим за Ларгото на бул. "Дондуков" до площад "Св. Неделя", което вече е неоспорим факт - плод на една неизживяна страст на нашата културна и техническа общественост към реализирания в много страни неокласицизъм. Но архитектурният ансамбъл между Градската градина, бившия Дворец, храм-паметника "Александър Невски", Националната библиотека и Университета трябва да бъдат предмет на нашето най-сериозно внимание. Защото това е единственото място в България, съчетало в себе си изключителна хармония на най-значителните архитектурни постижения в нашата стара и нова история. Защото това е един комплекс в качеството си на архитектурен резерват в пълния смисъл на тази дума, който трябва да бъде съхранен не само като образ, но и като обстановка на постигната атмосфера за пълноценно художествено и душевно равновесие.
Нима ще позволим, предвид напористите тенденции на някои общественици и специалисти, този огромен поток от коли и всякакъв транспорт, допуснат до центъра на София, да преминава през цялата историческа централна част на града, което не е било в миналото? В големите европейски стари градове не се допуска директно транзитно движение през исторически утвърдилите се централни части на града, то се поема от директни радиални изходни магистрали, свързани с обходни околовръстни пътно-транспортни рингове. Все още за София, с цел облекчаване на централната градска част, не е късно да бъде проведен транспортния ринг по трасето на старата околовръстна линия на София.
Извършеният с голям успех от общината пробив при ул. "Димитър Несторов" и бул. "Цар Борис III" разкрива наново възможности за реализиране на вече дискутирания, крайно необходим за облекчаване на центъра на София, директен вътрешен комуникационен скоростен релсов или автотранспортен пръстен за обслужване на милионното население от старите и новите силно урбанизирани крайградски жилищни райони и комплекси върху територии, неподлежащи на реституция.

А как да съхраним столичния център? Единствено като не допуснем противно на някои мнения, преминаване на този невъобразимо голям поток от коли, по трудно проходимото за интензивен транспорт улично платно и крайно тесните, но твърде необходими за спокойно движение тротоари на бул. "Цар Освободител". Това налага да разпределим интензивното движение около центъра на бул. "Дондуков" и по напълно реализуемата в широчина транспортна артерия зад сегашната художествена галерия по улица "Московска" до транспортния пръстен с бул. "Васил Левски" и кръстовищата на едноименния паметник и на бул. "Дондуков". Спокойната обстановка в пространството на Градската градина не би се нарушило, ако пропуснем локално, а не директно скоростно движение по "Цар Освободител", чрез възстановяване на изместеното трасе на булеварда пред старата дворцова сграда. Така ще успокоим автотранспорта и ще приобщим към осигурената вече по-спокойна паркова обстановка на Градската градина тази представителна сграда с парков привкус, за да откликне тя към своята най-подходяща паркова среда. С това сградата ще добие своя истински мащаб без разкрития днес цокъл, чужд на нейната архитектура. А това ще допълни необходимия художествен диалог между централния градски рекреационен парк с великолепните обкръжаващи го сгради на стария Дворец, Народния театър, Народната банка, Министерствата на търговията и на отбраната. Може само да съжаляваме за разрушената, но коектна стара Община, на мястото на която днес се издига невоъбразимо тежката за тази среда сграда и предвиденият за включване в пространството, съобразно утежнената програма, огромен обем за Градска художествена галерия. Всичко това е чуждо на вече нереализираната, но споделена с мен идея на проф. Белковски за затваряне на централното градско пространство от запад с изградената от него Телефонна палата.

Трудно е да спорим за отреждането по предназначение на сградите в центъра. Това е въпрос, който е свързан не само с архитектурата, но и с най-подходящото й приспособяване към функционалните и капацитетни възможности, които те предлагат. Истината е само една: да използваме пълноценно техните дадености и да ги оползотворим според проектирания капацитет, а на стария Дворец, подлежащ на скорошна реставрация, да отредим подобаващите му се най-представителни функции. Всичко това да извършим без да нарушим показната и значителната по своите достойнства архитектура.

Поставеният въпрос, предмет на най-близко окончателно становище, би намерило оптимално решение, ако се развие още една дискусия по поставените въпроси, при това не само на специализирани форуми, но и чрез страниците на печата и в електронните медии. Така безспорно ще се даде възможност за по-мащабна, по-широка и вярна обществена оценка на наболелия проблем. Но все пак, според мен, това да стане при изричното условие да се запази художествения облик и характерната среда на този уникален исторически и архитектурен, съвсем български център на столицата.

проф. д-р арх. Младен ПАНЧЕВ

Статията е резултат от размисли върху разработвани градоустройствени планове за София от:
проф. Мюсман - 1938 г.; проф. Тонев - 1945 г.; арх. Д. Митов - 1949 г.; актуализация на Ларгото на бул. "Дондуков" от проф. Ташев - 1915 - 1953 г.; детайл от ОГП на София от арх. Стайнов, проф. В.Роменски и арх. М. Виделов - 1970 - 19990 г.; разработка на комуникациите на София във връзка с ОГП на София от инж. С. Симеонов - 1992 г.; разработка на комуникациите на София във връзка с ОГП на града от инж. Минчев; конкурс за генерален план на София - 1992 г.; конкурс за обемно-пространствено решение на централната част на София и двете първопремирани разработки от 1999 г.; конкурс за комуникацията на централната част на София - 2000 г и дисертацията на ст.н.с. I ст. дтн арх. Христо Генчев на тема "Бърз релсов транспорт в София - градоустройствени и някои други съображения", София 1979 - 1984 г.

От Автора.

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |