Увлечени в делничната суета и в ежедневните си грижи и тегоби, завъртени от всевъзможни професионални и обществени, битови и семейни проблеми, все повече забравяме, че има и други неща в живота, белязани със знака на непреходното. Съвсем наскоро, тихо и кротко, почти незабележимо в изборната гълчава и в кипежа на крупен политически скандал, начена 92-та годишнина на Балканската война. Историческият акт, носещ трагично-вълнуващата окраска на последния опит на един народ да възвърне историческата правда и приобщи към майка България сънародниците ни, попаднали по чужда воля под друга власт, е неподвластен на времето и немарата. Десетки хиляди мъже в шинели не се върнаха от бранните полета на тази и последвалите я още две войни. И ако мнозина от падналите са зачислени в полка на незнайните воини, то непростимо е за нас, потомците, да не тачим имената на другите, чийто гроб и доблест са известни. За съжаление, сред загиналите на фронта има и архитекти - наши и дошли от странство, чиито имена не са получили необходимата почит и известност. В книгата на Христо Ганчев, Григор Дойчинов и Иванна Стоянова "България 1900. Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини. 1878 - 1918", излязла от печат през 2002 г. в поредицата "Българско архитектурно наследство" на Архитектурно издателство "АРХ & АРТ" фигурират четирима архитекти, загинали на фронта във войните 1912 - 1918 г.

Архитект Антон Карамалаков

Загинал като взводен командир в Междусъюзническата война на 24 юни 1913 година край село Лахна, Македония. Антон Карамалаков е роден на 15 февруари 1876 г. в Сливен. Дипломира се като архитект в Мюнхенската политехника и работи известно време в архитектурно бюро в Баден-Баден. В България работи последователно в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, като окръжен архитект на Велико Търново, Бургас и Пловдив и като общински архитект на София. От 1911 г. е на свободна практика. Дело на арх. Карамакалов са черквите "Св. Св. Кирил и Методий" в Бургас и "Св. Никола" в Разград.

Инженер-землемер Владимир Верих

Паднал със смъртта на храбрите през 1912 година в епичните боеве за Одринската крепост. Владимир Верих е роден в Прага през 1882 г. През 1890 г. пристига със семейството си в България. Дипломира се в Пражката политехника през 1906 г. У нас работи като експерт в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1909 г. е назначен за началник на Пловдивското окръжно планоснимаческо бюро. Негово дело е кадастралният и регулационен план на Стрелча (1910 - 1912 г.).

Архитект Исак Станишев

Убит в Балканската война край Селиоглу на 9 октомври 1912 година. Във войната участва като доброволец. Исак Станишев е роден на 28 януари 1888 г. в Галичник, Македония. Завършва архитектура в Мюнхен. След завръщането си в България е държавен архитект в Стара Загора, а по-късно е назначен за помощник-началник на архитектурното бюро при столичното кметство.

Кандидат инженер-архитект Константин Каменов

Убит е като взводен командир в Междусъюзническата война на 18 юли 1913 година в боевете на Калиманското поле в Македония. Константин Каменов е роден на 16 август 1883 г. в Русе. Работи като техник в община Русе и на строежа на ж.п. линията Девня - Добрич. През 1908 г. записва архитектура в университета в Генд, Белгия, където получава повиквателна за мобилизация в Балканската война.

За да почетем подобаващо имената на тези достойни мъже - първостроители на съвременна България и храбри нейни войни, вестник "Арх & Арт борса" предлага:
ДА СЕ ПОСТАВИ СПЕЦИАЛНА МРАМОРНА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА ПЛОЧА С ИМЕНАТА НА АНТОН КАРАМИТЕВ, ВЛАДИМИР ВЕРИХ, ИСАК СТАНИШЕВ И КОНСТАНТИН КАМЕНОВ НА ПОДХОДЯЩО МЯСТО И С ПОДХОДЯЩ НАДПИС В ЦЕНТРАЛНИЯ ДОМ НА АРХИТЕКТА.
Обръщаме се към вас, уважаеми читатели, с призив да подкрепите тази инициатива. Като българи и архитекти сме длъжни да извадим от забравата и отдадем заслужена почит на тези достойни представители на архитектурната ни общност!

"Арх & Арт борса"

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |