Оказа се трудно да се приключи набързо планът Мусман и значението му за градския център. Няма как да се заобиколи въпросът за архитектурата на тоталитарните режими и архитектурата в България в края на 30-те и през 40-те години макар и много на късо трябва да те запозная със собствени проучвания от 1991 г. непубликувани и до днес и все още стряскащи публиката.
Защо фашизмът се разпространява и възприема и по-точно как се възприема? От множеството автори, включително и няколко български, съм ти избрал един пространен цитат от италианеца Карло Россели. Той става социалист в 1924 г. убит е във Франция през 1937 г. от италианските специални служби Ал.Моравия е използвал моменти от живота му в книгата си "Конформистът", по-късно екранизирана. Цитатът е от книгата му "Либералният социализъм" (1930):
"Не може да се обясни фашизмът само с класовите интереси... Сектантството, духът на приключенията, романтическите вкусове, дребнобуржоазния идеализъм, националистическата риторика, сантименталната реакция педизвикана от войната, безпокойното желание за новото, каквото и да е то - без всички тези причини нямаше да има фашизъм. От дълбоко скритите пластове на расата, от опита на поколенията, фашизмът избухна подобно на взрив... имайки характерни признаци, независими от класовите критерии. В болшевизма на ХХ в. може да се намери голямо количество не само от външните аспекти, присъщи на фашизма.
... не трябва да се вярва, че Мусолини одържа победа благодарение на грубата сила (1922)... Той одържа победа защото безпогрешно напипа особено чувствителни точки за психологията на средния италианец. Фашизмът стана автобиография на нация, отказала се от политическите борби, с култ към единодушието..., която мечтае за сговорчивост, доверчивост, ентусиазъм". Книгата е издадена на руски в Рим (1989), извадки са публикувани във все още съветското списание "Социум" бр. 5/91.
Така се започва: с романтизъм, сантиментализъм, доверчивост и ентусиазъм в обществото. Аз бих добавил, че за отделната личност и нейната душа нещата са още по-сложни. В известния филм "Нощем портиер" от 70-те години, прикрилият се като хотелски портиер в Швейцария бивш надзирател в немски женски концентрационен лагер, подновява връзката си със случайно срещнала го бивша концлагеристка. Освен това в очите на хората, първоначално и Хитлер и Сталин са доброжелателни "центристи", те се освобождават от "левите" в своите партии, съответно Рьом и Троцки. Като стана дума за филми, преди 3-4 години по Ефир 2 мина четирисерийният английски филм "Младият Мусолини" с Антонио Бандерас в главната роля. Там беше показан карикатурно, макар и за малко, основателя на футуризма Маринети като шут и демагог. Социалното, масовото придобива нови измерения при националсоциализма. И Хр.Генчев пише в цитирания вече труд за ситуацията след Първата световна война: "Съвсем реално ще трябва да се пристъпи към социалното строителство... Светът експериментираше: появи се социалистическата държава на Ленин, после - социалната на Мусолини, след тях - национал - и пак социалистическата..., за да се изтръгнат широките маси от мизерията и деградацията, да им се осигури приличен градски бит, ще рече: работа, собствено жилище и собствен двор, почивка и спорт, здраво семейство и осигурено майчинство" (стр. 271).
В средата на 30-те години обаче социалното върви заедно с пропагандата и демагогията. През 1934 г. германският профсъюзен фюрер Лай създава организацията "Сила чрез радост". Това е организация за масов спорт и отдих, която бързо се изражда заедно с водача си. И пак филм. В "Обикновен фашизъм" Михаил Ром беше отделил не малко кадри за колективните разходки с кораби, упражненията с лопати, всякакви видове гимнастики, показани с подигравателен тон. По същото време Хитлер поръчва на проф. Фердинанд Порше "народната кола". От този прототип се ражда "Фолксваген-костенурка". Както се вижда, всеки път трябва да се парви разлика - колата, паркът, гимнастиката на хиляди строени "трудещи се". Оттам идват идеите на Мусман за гигантски спортни съоръжения. Плувният басейн с размери 700/150 м в Западния парк действително би бил много полезен за софиянци, които не могат да отидат на море и градът щеше да спечели много, ако беше изграден. Същевременно басейнът е част от гигантски комплекс, осово развит, с площад за 250 000 души. Когато градът е 600 000, това е от и за пропагандата. Шпеер вече е построил "Цепелинфелд" в Нюрнберг (1934). От Мусман българските архитекти получават първите уроци за големите пространства в града. Все пак комплексът в Западния парк остава единствен пример, при това утопичен.
Утопична е рецептата за масовото жилище, макар да ни е оставила два много интересни примера - днешните "комплекси" "Илинден" на бул. "Стамболийски" и "Захарна фабрика". Вторият запазва все още значението си на модел, докато близостта на първия до скъпата централна зона, както и другите подобни предвиждания на Мусман бяха опровергани и през 60-те и пез 90-те години. Проектите за "град- градина" не са само красиви рисунки. В условията на частна собственост върху терените те са бягство от урбанизираната територия към селскостопанската (от високата цена за кв. м към най-ниската). Социалистическите градоустроители "избягаха" по същия начин, само че не със сателити за по 30 000 ж., а за по 100 000. Днешният "град-градина" е град за богати в полите на Витоша или в най-добрия случай "Анжел-сити". При висока цена на бензина и над 5- 6000 долара за "Лада", "Шкода" или "Дачия" той не може да бъде друг, т.е. не е социален. "Щафетата на модернизма" на Мусман не е предадена, както пише Д.Желева-Мартинс, защото е нямало как да бъде поета. Това може да стане след 20-30 години в сегашните периферни софийски зони, ако държим на социалното жилище. Иначе могат да бъдат правени всякакви къщички "във връзка със земята", включително и с "алпийски" покриви, но не и за малоимотни. Мусман създава "Тържествената улица" като конкурент на бул. "Цар Освободител". Не ми се иска да внасям повече политическа пикантерия и все пак, ако е трябвало да избра между паметника на "Цар Освободител" и "Св. Ал. Невски" той е избрал светията, макар че и архитектурните съображения са достатъчни: един по-високо разположен и по-голям площад, спрямо един по-ниско разположен и по- малък; от по-малкия се влиза в по-големия.
Изглежда Мусман не е наясно относно тънкостите в политическото устройство на България. Доколкото монархът въплъщава и формално, и действително авторитарния режим, неговият дворец се превръща в обществена сграда и е трудно да се каже дали архитектът пренебрегва неговата роля или макар и половинчато я утвърждава. Не бих се отдал на свободни предположения, ако нямаха значение за днешната ситуация. В продължение на повече от 50 години дворецът се възприема все като дворец, а не като художествена галерия. Парадоксалното е, че тази роля се подсилва архитектурно от "мероприятията" по време на социализма - оформяне на сегашния площад (достатъчно просторен) и понижаване на равнището му, за да не изглеждал бившия партиен дом "вкопан". Резултатът е загубване на интимитета на дворцовата сграда с градината. Желанието да се направи площад "Княз Александър I" оживен, с туристическа информация, бутици, сувенири, кафенета и пр. (Т.Булев сп. "Архитектура" 4/98) няма нищо общо с градската памет и "духа на мястото". На по-прав път е носът на П.Попов, на който му мирише на монархия. Аз бих казал на власт. Оживяването на площада, остъклените структури и тревичките окончателно биха го изпратили на последно място в класацията на представителните пространства: "Ларгото", пл. "Народно събрание", пл. "Ал.Невски". При това ще бъде подчертана още по-силно ролята на "Ларгото", като мястото на властта.

Политическят инстинкт и чувство на президента П.Стоянов го водят по-точно от теориите на архитектите. И не става дума тук да се правят "мили очи" на президентската власт. "Духът на мястото", на властта е тук, на пл. "Александър I". От конака, през двореца, до мавзолея и манифестациите. За "Ларгото" остават тентите, увивната зеленина, кафенетата (Т.Булев). Вместо да се "влиза" от пл. "Александър I" в "Ларгото", както се е мислело някога (щяла е да се вижда на втори план и кулата на Дома на съветите) сега трябва от "Ларгото" да се "влиза" в площада пред президентството. Площад с "жълти плочки" (част от градската митология и историческа памет), достатъчно просторен и с преустроен мавзолей. Президентството не е "интимна" сграда, дворцовата градина не може да стане президентска градина, ако се възстанови. Мусман и социализма дадоха на двореца облика на обществена сграда "пар екселанс" и този характер трябва да се запази. Експерименти с нов вход от западната фасада (Вл.Николов) са насилие върху архитектурния организъм на сградата, саденето на дръвчета върху "жълтите плочки" път към "оперетъчна" миниатюризация на пространството и "салонна архитектура": романтична, сантиментална...

арх. Константин БОЯДЖИЕВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |