През тази година се навършват 200 години от рождението на големия български строител Никола Фичев. Макар Министерството на културата по чиновнически бездушно да демонстрира своето високомерно безрзличие, а официалните оргни на САБ с невзрачното си участие успешно да му подражават, в Дряново трескаво се подготвят за тържествено честване на тази годишнина. Около отбелязването на това събитие вестник "Арх & арт борса" вече публикува някои проблемни материали.
Но ако въпреки всичко нашета общественост все пак ще почете името и делото на големия севернобългарски майстор, то юбилеят на един друг не по-малко значим архитектурен творец от югозападните българските земи се очертава да бъде тотално игнориран. Нека тази статия да бъде напомняне за великото му дело пред българското общество, което с изключение на проф. Асен Василиев е огромен длъжник пред светлата му памет.
Тази година се навършват 200 години и от рождението на знменития българин - Андрей Зографски, първомайстора съградил на едни от най-крупните наши и сръбски черкви през ХIХ век.

Споменът за формирането на зографци известни първоначално и като Рензови е съхранена, в един ръкопис от 40-те години на тяхния потомък образописецът Георги Янкулов Зографски, публикуван с допълнение, от покойния проф. Василиев, в капиталния му труд "Български възрожденски майстори" (С., 1965). Според преданието някой си майстор Мирче от село Тресонче (Мала река) живял в края на ХVII - началото на ХVIII век, е имал син Богдан, зограф работил главно в Цариград, където нарисувал и портрет на султана и то с такъв успех, че бил възнаграден с правото да носи оръжие и да има собствена охрана.
Подгонени от започналия албански етнически и верски натиск в Дебърско, към края на същия век , Рензови се преселили във велешкото село Папрадище - място предложено им от местния пълновластен аянин Емин ага, който ги привлекъл за строителството на своите дворци в града. Първомайсторът Силян, син на Богдан вдигнал рода си, както и семействата на някои други майстори работещи по това време с него и заселил градището на запустялото преди това селище Звезданово и оттук то приело новото си име. Неговите синове Янкул и Стефан са били също така отлични строители работещи чак до Одрин и Цариград. Янкул например издигнал големи черкви в Солун и Драма. В бележките си Георги Зографски твърди, че синът на Стефан - Деспот(Доспе ) пък се преселил в Самоков и бил дядо на известния ни възрожденски художник Станислав Доспевски, макар да е възможно да е имало някаква родствена връзка това не е исторически достоверно. Асен Василиев счита че близостта между двата рода - Доспевския и Рензовския, е възникнала поради това, че самоковлии са рисували икони за редица черкви строени от верешани. Около 1770 година в семейството на Янкул се родил бащата на Андрей Зографски - Дамян. И той работел главно като строител на черкви из Битолско, Солунско и Софийско. Започнал градежа и черквата "Св. Богородица" в Скопие, завършена по-късно в 1835 година от синовете му след смъртта на стария майстор към 1830 година. Именно тези негови синове - Георги (1784 - 1880), Андрей (1800 - 1879), Коста (1805 - 1870) и Никола (1810 - 1860), заедно с внуците му Яков, Янко, Унче, Диме, Иван, Ангел, Димитър, Петър и Наце образували архитектурно- строителното ателие изградило едни от най-крупните църковни сгради на Балканския полуостров през ХIХ век. Първоначално ръководството на работата е било поето по старшинство от Георги. Впоследствие когато поради работата в групата се осъществила тясна специализация, разделяща майсторите на строители, резбари и зографи, първомайсторството преминало в ръцете на най-талантливия - архитектонът Андрей.
Към 1835 година слеед като поредното албанско разбойническо разорение опостушава и село Папрадище Андрей и Рензовци се изселват в село Ореховец, а впоследствие около 1850 година се установявт окончателно във Велес. Някъде между тези две дати неизвестно по какви причини Рензовци приели фамилията Зографски. Въпреки това обаче те самите обикновено се подписвали като Дамянови.

Най-старите постройки на братята Зографски според Асен Василиев са двете големи трикорабни черкви "Св. Димитър" (1830) в Битола и "Благовещение" (1838) в Прилеп. Последната е по-вероятно да е дело на прилепчанина Петър(Пере) Лауца, но по стиловете си белези , първата несъмнено е тяхна работа.
"Св. Димитър" е черква, която има общи габарити 36,60 х 32,95 м, и архитектониката й е безспорно инспирирана от класическите за южнобългарските земи трикорабни псевдобазилики с открита нартика обграждаща наоса от двете или трите страни. Този архаичен тип съхранил се по българските краища макар и в неугледен вид през вековете, се възражда през деветнадесетото столетие и на север и на юг от Балкана. Както са възражда и архитектурната декорация със слепи арки. Нея я разработват и Никола Фичев и Андрей Зографски. В Битоля обаче и трите кораба на наоса са все още по стара традиция покрити с общ покрив, което прави архитектурата на храма доста тромава.
При следващия голям градеж - черквата "Св. Панталеймон" във Велес, изглежда това е било разбрано от Андрей, който е успял да се наложи с нови виждания и отстоявайки ги застанал начело на архитектурно- строителното ателие измествайки Георги. От тук нататък именно той е водещия му архитектон и автор на сградите. Най-стария брат явно винаги е имал предпочитание към живописта. Запазена била негов ерминиал с бележка "Преписа книга Георги Дамянов Зографа, (1832)". Впрочем ето от къде, от прозвището "Зографа" на най- големия брат, несъмнено е тръгнало новото фамилно име Зографски. Черквата "Св. Панталеймон" във Велес (1840) по план не се отличава от "Св. Димитър" в Битоля. Почти същите са и размерите й 27 х 30 м. Но с пиликите е до тук. Цялата й останала архитектурна концепция е нова. Средния кораб е изнесен във височина както при средновековните класически базилики, всички останали дялове от изток също са подчертани по конструктивните си оси. Абсидите са разиграни в обем и са получили живописни надстройки. Аркатурите са с полуколонни увенчани с игрив вълнообразен корниз. Стълбовете на аркадата на откритата нартика за разлика от Битоля са прераствали в квадратни олекотени колони. В интериора двете емпории са раздвижени и богато декорирани. Навсякъде детайла е изключително добре изпълнен. Както отбелязва Василиев, тук майстора дори "се е осмелил да изгради двойни висящи арки". Голямо е разнообразието на капители, което е въобще характерно за цялото творчество на първомайстора. Над южната врата той ни е оставил скромен надпис: "Майстор Андреiа що прави црквата".
Успоредно с тази черква Андрей Зографски строи и големия храм "Св. Богородица" в Ново село до Щип. Този строеж започнал в 1836 година обаче поради липса на средства се е проточил цели 14 години до 1850. Новото в нейния план са двете едноремнни симетрично разположени стълби към емпорията вписани в западния зид на наоса. В корпуса майсторът продължава да търси разчленяване на обемите. От изток нивата освен по вертикала се разчленяват и стъпаловидно в пет отстъпа.
Продължително време е изграждана и черквата "Св. Троица" в град Врана. Започната в 1830 година, тя била осветена едва в 1859 година. Напредналия строеж бил завършен от "майсторът Коста Дамянов", както е отбелязана върху възспоменателния надпис, тъй като в последните години Андрей хвърлил всичките си усилия върху градене на катедралата в Ниш. Вранската черква плавно повтаря тези от Ново село, но фасадно е решена в по-опростени обеми.
В 1861 година Рензовци завършили хубавата базиликална черква в Куманово.
Нишката катедрала според текста на сключения договор с "първомайстора Андрей Дамянов" от Велес е била започната в 1857 година и в общи линии завършена. Освещаването й обаче се извършва едва в 1878 година, след смъртта на майстора, като довършителните работи били извършени под ръководството на брат му Георги. Нишката катедрала е една великолепна разработка на традиционния за Рензови план с отлични пропорции и богат детайл. Има обаче и редица новости. Стълбите към емпориите са разположени в отворени към пространството ниши в ъгъла на наоса и са кръгли, в краищата на откритата нартика има отворени параклиси. Но най-новото е, че храмът е петкуполен, при това куполите макар и с тесни и високи прозоречни отвори са с отлични пропорции кореспондиращи добре с корпуса. Първоначално черквата е била замислена, като камбанарийна, но поради съпротива на местните турци камбанарията е била издигната само до нивото на основния корниз. Днешния си вид е получила след Втората световна война.
От тук нататъка майстора продължава да развива типа на куполната базилика. Виждаме го във великолепната черква в град Мостар, в строежа заедно с нея , черква в Сараево градена между 1863 и 1878 година. Многокуполна е и съборната черква на Осоговския манастир, но тук под влияние на архитектурата на старата черквица, куполите имат друга конфигурация и по-широки прозорци. В различни исторически сръбски трудове се споменават и други църковни сгради на Зографски - черквите в селата Ореховец (Волешко), Папрадище (Велешко), Чайниче и Турековци (Лесковецко), катедралата в Смедерево, съборната черква на манастира "Св. Илия" до Панчевци (между Ниш и Лесковац), черкви в Паричин, Пирот и т.н.

Андрей Зографски оставя и немалко ученици. Може да се твърди дори, че създаденото от него се превръща във висша архитектурна норма за югозападните български земи. В този дух гради не само синът му Дамян (Даме) поел ръководството на групата и станал също много известен майстор в Македония, не само племенникът му Яков Г.Дамянов, (1820 - 1907), който заедно с брат си Янко изградил черквите в селата Крайница, Гранчица, Оморани, съборната черква на Чичовския манастир "Св. Архангел Михаил", а по-късно след 1881 година вече сам и тези в Скатнци, Рудник, Орехов дол, Маргари. В този дух са проектирани и построени и редица други черкви не само на майстори от Велешко, като например прекрасната щипска черква "Св. Никола" на Георги Новаков Джонгар, но и на строители от Краище далече на юг. В духа на Зографската майсторска школа е построена например черквата "Св. Николай" в Леринското село Буфи (Аминдео).

Трябва да се отбележи, че архитектониката и детайла в черквите на Андрей Зографски представляват творческо, авторско преосмисляне на старите местни традиции. Вградените колонки в абсидните повърхности, тесните високи прозорци в куполите, ломбардските аркатури можеме да срещнеме върху много средновековни сгради в Македония и Моравско. Разчленяването на обемите на храмовете в правилни геометрични нива и изявеното базиликално повдигане на средния кораб е масово налице по адриатическото крайбрежие. Геометричната постройка на общия обем чрез комбиниране на тектонични части пък е основен похват въобще и за османската култова архитектура на Балканите. Рензови обаче съумяват от всичко това да извлекат нещо ново - монументално, но и човешко в детайла, единно в своята цялост. Те обогатяват не само българската но и балканската православна архитектура от това време.

Андрей Зографски и неговото творчество тепърва ще бъдат преоткривани за да заемат своето заслужено място сред най- значимите в българската архитектура.
Нека редом с великолепния Никола Фичев почетем и 200 годишнината от рождението на този гениален южнобългарски първомайстор, за да познаваме и пазим достойнството на българският дух.

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com