РАЗМИСЛИ ОКОЛО ЛИЧНИЯ ПЕЧАТ НА ПЪРВОМАЙСТОР НИКОЛА ФИЧЕВ

Научното съобщение на колекционера и антиквар Александър Алексиев за открития от него личен печат на Никола Фичев, освен че представлява принос към познанието ни за първомайстора, поставя и някои въпроси, свързани с ранните години на творческата му биография.

До този момент всички автори, които са писали за Никола Фичев през последните сто години, се придържат към становището, че като калфа и чирак той е работил с дряновски, брациговски и корчански майстори във Влахия, Одрин и Истанбул. Според тях, след като натрупал там опит, в 1835/36 година той участвал като калфа на дрянавския уста Иван Давдата при строежа на черквата "Св. Никола" в Търново, която поради заболяването на патрона си завършил по такъв блестящ начин, че бил удостоен веднага с майсторско звание. До тук, макар и с някои въпросителни - добре. Но изведнъж се оказва, че за периода на следващите пет години - да 1840 година, ние не знаем почти нищо за така признатия майстор. Това е най-плътното бяло петно в познанието ни за него. Защото след това, започвайки с градежите в Келифаревския манастир от 1841 година, проследяваме творческия му път едва ли не по месеци, чак до смъртта му.
Нека сега да разгледаме тази ситуация.
Първо искаме да отбележим, че по това време организационната система в еснафите е била напълно избистрена и постулатите й са много строго съблюдавани. Известните ни исторически сведения, а те не са единични, показват, че в етапите на своето развитие всеки занаятчия е трябвало последователно да премине през четири степени, докато започне самостоятелна практика, а именно: чирак, калфа, баш калфа (калфабашия) и наемен майстор без собствен капитал. Така че, получавайки майсторско звание, никой автоматично не е ставал устабашия, наемащ и ръководещ постройки, начело на строителен екип. При това членовете на еснафа не са имали интерес твърде често да произвеждат майстори, т. е. свои потенциални конкуренти.
В записите на Киро Тулешков, освен че този въпрос се разглежда обстойно, е посочено още, че през втората четвърт на ХIХ век дюлгерски тестири (производства на майстори) в Търново е имало в 1826, 1833 и 1851 (или 1854) година и "само по този начин е било възможно да бъде самостоятелен майстор един работник". Следователно между тестирите е имало периоди минимум от няколко години. Ние знаем, че Никола Фичев е станал калфа около 1823-1824 година и може спокойно да предположим, че в 1830 година той се е преселил от Дряново в Търново бече като калфабашия. Следователно той е можел да бъде произведен в майстор единствено в 1833, а не в 1836 година. Така че в тайфата на устабаши Иван Давдата той несъмнено се е включил като млад наемен майстор без самостоятелна практика и именно затова безпроблемно е поел по- нататъшното строителство, без да се поставя под съмнение от черковното настоятелство неговата правоспособност. Така че след успешния завършек на този строеж неговият майсторлък е получил само широко обществено признание. Това се потвърждава и от факта, че поемайки работата след смъртта в 1835 година на устабаши Димитър Софиялиата, през същата тази 1836 година завършил още и съборната черква на Преображенския манастир. Тоест неговата майсторска правоспособност преди 1836 година се установява безспорно. В следващите пет години обаче името му се появява единствено в сметководната книга на същата обител за 1839 година, но ... във връзка с изработването на иконостаса на съборната черква.
И сега изведнъж с въвеждането в научно обръщение на личния му печат, установяваме че в 1840 година той е "уста" със собствен щемпел, т. е. висококвалифициран майстор. Но какво е строил във въпросния промеждутък от време, сведения нямаме, въпреки че строителната история на Търновско от този период е доста добре изяснена, включително авторството на повечето църковни сгради, а за няколко без установено авторство може спокойно да се твърди, че не са негови.
Една малка подробност от печата обаче хвърля известна яснота върху нещата. Там името Колю е изписано с латинско"L". Това значи само едно - че гравьорът е бил западноевропеец. Второто свидетелство за това е поставянето не на традиционния за възрожденските печати гръцки кръст, а на латински. Ето тук се разплитат нещата.
Ние считаме, че творческата деятелност на майстора в Одрин и Истанбул не е била в битността му на калфа (като такъв той е ходил само във Влахия, Добруджа и Източна Тракия), а като на оправомощен майстор, но с все още неустановена строителна мушия в Търновско. Затова, както това са правили и повечето строители от Търновско, той е поел пътя към османската столица. Именно там той е работил с брациговски, корчански и италиански майстори и е придобил нови познания и майсторско самочувствие. Там е станал "Уста". Именно там, в някоя от многобройните столични гравьорни на западноевропейски гурбетчии той е поръчал изработването на личния си печат. Затова и единствената му творба в родните краища от този период - иконостасът в Преображенската съборна черква - е дърводелска и резбарска изработка, която, както ни е добре познато, се е практикувала от дюлгерите в зимните месеци - мъртвото за строителни работи време. Друг е въпросът дали Никола Фичев я е работил сам или, което е по-вероятно, заедно със стария си приятел и съдружник резбаря Станьо Марангозина.
Интересно е накрая да добавим, че и изписването в печата на буквите "Т" и "К" с характерните извивки на долните им части съвпада с това от познатия ни подпис на майстора, поставен под някои запазени до наши дни негови сметки. Това потвърждава, че в 1840 година майсторът е бил вече грамотен, с установени характеристики на подписа си, който е предоставил на гравьора за работа. Причината за подмяната на буквата "Л" най-вероятно се дължи на "L"-образната извивка при буквата "Ю", която е характерна за подписа на Никола Фичев.
И още една хипотеза. Предполагаме, че пътят на Никола Фичев към Истанбул е преминал през Казанлък, където е построил около 1837 година Сантер джамия. И където вероятно се е запознал с работата на заселилите се тук в началото на ХIХ век италиански каменоделци.

Д-р арх. Николай ТУЛЕШКОВ

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com