Няма град в българските земи, опасан с огърлица от манастири, като София. Това е прочутата Витошка Мала Света Гора от четиринадесет манастира (според Николай Овчаров те са около четиридесет - виж "По долината на Искър от София до Самоков", изд. "Медицина и физкултура", С, 1979), разположени в южните склонове на Софийска Стара планина, Лозенска планина, Плана планина, Витоша и Люлин.

От представените в енциклопедия "България" седемдесет и четири по-известни български манастири (т. IV, стр. 47 и приложения) дванадесет са във Витошка Мала Света Гора. За съжаление много от тях са разрушени, оставили жалки руини, като манастира в кв. Дървеница "Св. Спас", в Плана - "Св. Йоаким", "Св. Илия", "Св. Спас" и др.
Запазените и възстановени манастири днес са: Илиенският - "Пророк Св. Илия", в кв. Бенковски - "Св. Мина", Куриловският - "Св. Йоан Предтеча", Подгумерският - "Св. Димитър", Челопеченският - "Св. Богородица", Чепинският - "Св. Три Светители", Кремиковският - "Св. Георги", Сеславският - "Св. Николай Мирликийски", Елешнишкият - "Св. Богородица", Пасарелският - "Св. Св. Петър и Павел", Алинският - "Св. Спас", Бистришките - "Св. Св. Йоаким и Ана" и "Св. Илия", Кокалянският - "Св. Архангел Михаил", Германският - "Св. Иван Рилски", Лозенският - "Св. Спас", Драгалевският - "Св. Богородица Витошка", в кв. Княжево - "Св. Лука", Кладнишкият - "Св. Никола", Владайският - "Св. Петка" и Горнобанският - "Св. Св. Кирил и Методий".
Повечето от изброените манастири са изградени в началото на Втората българска държава. Някои от тях са обстойно проучени от специалисти архитекти, археолози, историци и изкуствоведи, но са неизвестни и непознати на много софиянци, освен на любителите на исторически и природни забележителности. Ще споменем накратко само някои от тях, в черквите на които са се запазили уникални стенописи, икони, преписи на евангелия и други книжовни богатства, свързани с историята на българската държава.
В последователен ред ще започнем с манастирите в подножието на Софийската Стара планина от запад на изток.

КУРИЛОВСКИЯТ манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира в началото на Искърския пролом. Основан е още през Първата българска държава и с право може да се счита за най-стария манастир от Витошка Мала Света Гора", в близост до старата българска крепост Белград. Черквата е малка, с две предверия, строени и украсявани в различни времена. През ХV век е разрушен от османлиите, а през 1593 година - възстановен от монаси от съседни села. Изписването му в 1596 година е свързано с името на Пимен Зографски (Софийски). В запазените стенописи интерес будят образите на Константин и Елена, Богородица, Христос и Йоан Кръстител, композициите "Новозаветна Троица", "Успение Богородично" и особено - "Избиването на младенците". През времето на Възраждането Курилският манастир е бил духовно и просветно средище. Запазено е едно четвероевангелие, отпечатано през ХVI век във Влашко.

ИЛИЕНСКИЯТ манастир "Пророк Св. Илия" е възникнал през ХIII век около черквата, строена през ХI-ХII век. Тогава са разширени наосът и предверието. Изписан е през ХIV-ХV век. Черквата е еднокорабна, едноабсидна, без купол. Обновявана и украсявана е три пъти. Изображенията са в духа на иконописното изкуство на Втората българска държава. По чудо манастирът е оцелял при османското нашествие, но постепенно запада. В края на ХVI и началото на ХVII век наосът е разширен и изписан от Пимен Софийски. Последното изографисване е от 1832 година, когато е подновен притворът на черквата. През Възраждането манастирът се е ползвал с голяма известност в Софийско. През 60-те години на ХIХ век в двора е издигната двуетажна сграда, опожаре4на през 1919 година от настанени в нея съглашенски войски. Освен стенописите са запазени икони от 1815 година.

ПОДГУМЕРСКИЯТ манастир "Св. Димитър" същестува от края на ХVI век. Черквата му представлява малка едноабсидна и еднокорабна постройка с голям притвор. Стенописите са дело на Пимен Софийски, изографисал повече от петнадесет черкви и манастири в България. Разрушаван е от османлиите през ХVII век и в бунтовната 1876 година. Възстановен и изографисан е през 1848 година. Тук е пребивавал Васил Левски при обиколките му из Софийско.

КРЕМИКОВСКИЯТ манастир "Св. Георги" се намира на два километра северно от кв. Кремиковци, в живописна местност, заобиколена от вековна гора. Изграден е по времето на цар Иван Александър, вероятен негов ктитор. Съхранил е в старата черква изключително ценни стенописи, рисувани с високо художествено майсторство. Особено внимание привличат портретите на ктитора Радивой и семейството му, на Софийския митрополит Калевит, рисувани в 1493 година, сцените от живота на Св. Богородица и Св. Ана на фона на оригинални архитектурни форми. Запазено е известното Кремиковско евангелие, ценен ръкописен паметник и образец на калиграфското изкуство. През ХVII и ХVIII век Кремиковският манастир е бил важно книжовно средище и е подпомагал съседните манастири - Сеславския и Елешнишкия. През юни 1876 година в манастира намират убежище четирима Ботеви четници, единият от които е вторият знаменосец на четата Димитър Стефанов Казака. Поради предателство трима четници заминават в Лозенската планина, а Димитър, ранен в крака, бил заловен, измъчван и посечен в близката местност "Изворо", където родолюбиви кремиковчани в 1912 година издигат скромен паметник, който да напомня на бъдните поколения за това събитие. Ежегодно на това място на 2-ри юни се провежда събор, масово посещаван от местни и софийски жители и туристи.

СЕСЛАВСКИЯТ манастир "Св. Никола" съществува от първите векове на турското робство, по-късно разрушен. Днешната черква е строена през ХVII век - еднокорабна, едноабсидна сграда с широко предверие, украсено със стенописи. Последният път е украсена през ХVIII век. Добре са запазени стенописите в предверието, където са изобразени в цял ръст Прохор Пчински, Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски, Иларион Мъгленски, Георги Нови Софийски и Никола Нови Софийски. С богатия си и свеж колорит стенописите са ценни образци на българското изобразително изкуство от началото на Възраждането. В 1618 година тук е направен препис на Ноемврийския миней, съставен от Пимен Зографски, когато е пребивавал в Атон.

БУХОВСКИТЕ манастири "Св. Архангел Михаил" и "Св. Мария Магдалена" са разположени в подножието на връх Гоген на Софийска Стара планина, в близост до град Бухово. И двата манастира са играли важна рола в запазването на българския национален дух в Софийско. Затова и са били три пъти разрушавани. След Освобождението са възстановени, но през последните десетилетия, поради откритата в близост уранова мина, са занемарени.

ЕЛЕШНИШКЯТ манастир "Св. Богородица" същестува от ХVI век. Скромната черква, разположена в живописна долчинка, е строена така, че с нищо да не привлича вниманието на поробителите. Но вътрешността й е богата на ценни стенописи. В предверието е сцената "Страшният съд", а на западната стена - сцената "Успение Богородично", майсторски пресъздадени от четката на талантлив зограф. Запазени са четвероевангелие с приписки от 1577, 1718 и 1730 година, псалтир от ХVI век, миней и осмогласник от 1702 година, което сведетелства, че в Елешнишкия манастир се е развивала оживена книжовна дейност.

ПАСАРЕЛСКИЯТ манастир "Св. Св. Петър и Павел" и Алинският "Св. Спас" вероятно са възникнали през ХVI век. Черквата "Св. Св. Петър и Павел" е малка, но забележителна със стенописа над входната врата с изображението на апостолите Св. Петър и Св. Павел и особено с ктиторския портрет на отец Василий от село Сопот.

АЛИНСКИЯТ манастир е от тези, които през годините на ранното Възраждане се превръщат в книжовни центрове от местно значение. Запазен е един празничен миней от село Алино с 668 страници от ХV-ХVI век. В приписка към него поп Вуче съобщава: "1738 лето. Писах аз грешни поп Вуче от село Хрельово. Тогаз беше разсип. Тогава взеха турците Ниш и посекоха триста души. Мъже посекоха, жени поробиха, стока откараха: овце и говеда, коне и Ниш разсипаха, и тогава беше опустошение." В миналото Алинският манастир е имал много постройки и имоти, които са разрушени и от тях няма и следа.

На връх Манастирище в Плана планина има останки от стария ЖЕЛЕЗНИШКИ манастир "Св. Дух". И до днес всяка пролет в деня на Св. Дух местното население се събира на това място, поддържайки традициите от миналото.

КОКАЛЯНСКИЯТ манастир "Св. Архангел Михаил" е разположен на тераса над левия бряг на река Искър, на 20 км от София, сред вековна букова гора. Той съществува от времето на Втората българска държава и е бил тясно свързан с близката до него средновековна крепост Урвич. Разделя ги само река Искър. Няколко пъти ограбван и опожаряван от турците, бил възобновен едва през 1858 година, откогато е и новата черква. Бил е книжовно средище през ХVI век и оттогава има запазени приписки и евангелие. От него произхожда известният Урвички сборник от ХV век с имена записвани от 1645 до 1742 година, споменавани в богослуженията - доказателство, че манастирът е съществувал по това време и е бил сигурна опора на българщината по цялото Софийско поле. Манастирът е имал много имоти, гори, ливади, пасища, стада кози, крави и овце и през 30-те години на нашия век. В манастирските стаи на двете му сгради, едната от които днес е съборена, много софиянци с децата си прекарваха летните месеци сред прекрасната природа, въздух и чиста балканска букова гора.

ЛОЗЕНСКИЯТ манастир "Св. Спас" е разположен в подножието на връх Полуврак на Лозенска планина. С падането на крепостта Урвич под османска власт през ХIV век манастирът бил разрушен и запустял. Възстановен е през ХVII век, отново разрушен през ХVIII век и не след дълго пак възстановен. През 1876 година е разрушен и ограбен. Манастирската черква през Възраждането е достроена с три купола от майстор Цвятко Тодоров, а стенописите са дело на самоковеца Никола Образописов, заедно с Христаки Захариев и Димитър Дупничанин. В стенописите с голямо майсторство са изобразени първоучителите Св. Св. Кирил и Методий, Св. Иван Рилски, Патриарх Евтимий, канонизираните от църквата светци Никола Нови Софийски и Константин Софийски, много евангелски сцени. Възстановен, манастирът днес приема посетители и летовници в манастирските стаи.

В югозападните склонове на Лозенската планина се намира ГЕЕРМАНСКИЯТ манастир "Св. Иван Рилски". Построен е сравнително отскоро в живописна местност, посещавана от туристи и летовници. Недалеч от него са открити останки от стара черква с фрагменти от стенописи и декоративни четирилистни розети, неглазирани. Не се изключва предназначението на този храм да е свързано с крепост, руини от която има на хълма Калето.

Един от най-известните и посещавани манастири от Витошка Мала Света Гора е ДРАГАЛЕВСКИЯТ манастир "Св. Богородица Витошка". Разположен е в подножието на връх Камен дел, на тераса над Драгалевската река, в красива местност, оградена от вековна букова гора, в близост до кв. Драгалевци. Изграден е като ставропигиален, вероятно в средата на ХIV век (1345 г.) - по времето на цар Иван Александър. В 1378 година цар Иван Шишман издава т. нар. Витошка Грамота, с която дарява на манастира имоти и привилегии, наричайки го "Витошка Пречиста Света Богородица". В тази грамота за пръв път се споменава сегашната ни столица с името София. След падането на града под османска власт манастирът запада. Първото обновление и изографисване на черквата е от 1476 година с дарение на софийския първенец Радослав Мавър. Портретите на него и членовете на семейството му са изписани на една от стените на манастира и са ценен паметник на изобразителното изкуство. С голям реализъм са нарисувани портретите на апостол Павел, Теодор Тирон, Орест, Меркурий в наоса, както и персонажите в сцените "Страшният съд", "Жертвоприношението на Аврам" и др. В манастирските килии са преписвани евангелия, псалтири и други църковни книги. От 1469 година е четвероевангелието, преписано от поп Никола, от в 1534 година е направен препис на друго четвероевангелие. Евангелието от 1648 година е било обковано със сребро от златаря Велко, с изображения на три библейски сцени. Иконостасът е от края на ХVIII век. Манастирът е бил средище на Софийската книжовна школа. През ХVII век е имало килийно училище. През 1871-1872 година Левски е посещавал манастира много пъти и с игумена Генадий са основали таен революционен комитет. Днес манастирът разполага с много стаи за летовници в разширената модерна сграда. Посещава се от много столичани, гости на столицата и туристи. Обявен е за паметник на културата от национално значение.

ЛЮЛЯНСКИЯТ (Горнобанският) манастир "Св. Св. Кирил и Методий" е разположен в планината, недалеч от кв. Горна баня. Наричан е още "Св. Крал" на името на сръбския крал Стефан Урош II Милутин, живял преди около шест века, мощите на който са били укривани тук. Вероятно изграден в началото на ХV век, в края на същия бил разрушен. В едно предание се говори, че манастирът бил възобновен с помощта на патриотичния българин дядо Цоне, който събрал и закарал 600 крави на великия везир в Цариград, с което издействал разрешение за възстановяването на обителта. Името на дядо Цоне и днес стои вдълбано в една от стените на черквата. Манастирът е имал стопански сгради и една жилищна на два етажа за посетители и поклоници. В 1945 година Министерството на просветата открива в двуетажната сграда детски преванториум поради много добрите климатични условия. В 1972 година пожар унищожава всички постройки - останала е само черквата, самотна и изоставена сред вековната букова гора.

Огромни са значението и приносът на българските манастири от Витошката Мала Света Гора за съхранението на българския национален дух, вяра и култура в Софийско. Те развивали просветна дейност, в някои от тях имало килийни училища. Духовниците правели преписи на евангелия, приписки и ги превръщали в школа не само на църковната, но и на миниатюрната живопис и калиграфията. Манастирите били убежища на дейците на националното революционно движение, в което участвали и мнозина от духовниците.
Повечето от тези манастири, разрушени и ограбвани неколкократно през вековете, са изникнали отново благодарение на неугасващия национален дух и стремеж за свободен живот на софийските шопи.

арх. Стефан КОНСТАНТИНОВ

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com