В началото на това развитие повечето изследователи поставят така широко известната "Къща с маймунката" в Търново. Никола Фичев е трябвало да овладее не само изразителната денивелация, но и един много тесен парцел, притиснат между два калкана. И той се е справил със задачата по един блестящ начин. Но в случая съвсем не удачната планировка на тази сграда е от значение, въпреки че тя показва неимоверната проектантска рутина на твореца. Новаторското в тази къща е в архитектониката на фасадната композиция. Още Никола Мавродинов я определи като сграда от "цариградски тип". В анализа й понататък той отбелязва, че в случая "турските стилови елементи обаче са изчезнали". И наистина фасадата представлява една смесица от европейски барокови настроения с традиционния български дух. Салонът на горния етаж притежава осветителен купол, което придава особено очарование на пространството. Тази нова за Фичев идея ще открием и в интересната търновска "Сарафкина" къща (1861), което може би означава, че и тя е дело на Първомайстора, тъй като този оригинален архитектурен елемент, взаимстван впрочем от Босфора, тук в Търново получава много ограничено разпространение. В потвърждение на тезата за авторството на Фичев са и някои интериорни елементи като раздвижените вълнообразни "вежди" над прозорците, които познаваме от други негови сгради, железният декоративен парапет, като нека мимоходом да отбележим, че металните парапети в Търновско са въведени от Никола Фичев, и т.н.
По същото време широко разпространение в Търновско придобива приложената от Никола Фичев също за първи път при "Къщата с маймунката" фасадна тухлена облицовка. Тази средновековна образност, пресътворена във възрожденска архитектурна среда, придава нов монументален характер на иначе все така фахтверково градените българските къщи. Никола Фичев започва да работи с тухлата като материал много отрано, като отначало за него тя е конструктивен елемент. Скоро обаче той открива, че конструктивните тухлени арки над прозорците и по ломбардските аркатури в съчетание с камък имат силен декоративен ефект. При съборната черква на манастира "Св. Троица" той прави още една стъпка напред, използвайки приомите на средновековния живописен архитектурен стил за фасадно драпиране на своята сграда. Така постепенно се стига до чисто тухлената облицовка на "Къщата с маймунката", оживена от гъстата мрежа на релефната бяла фугировка и белите измазани пластични корнизи.
Ето това нововъведение, което по същото време той тиражира в редица жилищни сгради не само в Търново, но и в Горна Оряховица и Лясковец, където строи черкви, се възприема от някои негови ученици, а и от други севернобългарски майстори. Тухлена облицовка и типичните фичеви корнизи откриваме при сградите на Руското, Австрийското и Френското консулства в Търново, построени през 1861 година или малко преди това. Цялата образност на тези къщи е пропита с почерка на Първомайстора, превръщащ жилищната сграда в монументална обществено значима градска марканта.
Освен в областта на жилищната архитектура по същото време Никола Фичев постига успехи и при строителството на някои общественотърговски сгради. Имаме сведения, че в Търново той строи някои маази. Например запазена е негова количественостойностна сметка за градежа на мааза на някой си Костадин, датираща вероятно от шестдесетте години.
Но най-голямото му постижение е завършеният през 1850 година хан на хаджи Минчо Хаджицачев в търновската махала Баждарлък. Този хан ни е познат от няколко архивни снимки и макет на Леон Филипов само с уличната си търговскообслужваща част и затова в литературата обикновено се обозначава като "Хаджи Минчовата мааза". Комплексът е бил разположен върху тясна тераса между улицата и стръмните скали над Янтра. В дъното надлъжно на парцела, надвесен над пропастта, е била ситуирана жилищната част от хана, с тесен и дълъг двор пред него. Към външната линия е била изнесена търговската част от комплекса. Изглежда е имало и някакво напречно тяло, свързващо двата обема, така че и от чердаците пред спалните помещения е имало визуална връзка с улицата. Сложната конфигураця на покривите, композиционно съставена от два фронтона, подчертава всяка една от съставните части. Малкият фронтон маркира входната порта към двора на хана, както и кьошка от жилищния тракт, разположен над нея, с изглед към улицата, а големият фронтон търговскообслужващия корпус, съставен от три двуетажни маази.
След 1852 година животът и творчеството на Първомайстора за периода чак до 1856 година са все още непознати за нас. Но несъмнено и те са били изпълнени със същата съзидателна активност, така че и през тези години той е изградил множество жилищни и търговски сгради.

Първата от известните ни негови творби след този неизяснен досега период от живота му е монументалната камбанария в Плаковския манастир. Тя се извисява над манастирския двор във височина до върха на кръста, възлизаща на 25,90 метра. В основите на реализираната архитектурна идея стои силуета, маркиран от Никола Фичев още при камбанарията на "Св. Никола" в Дряново. Само че тук осмостранната звънарна надстройка е поставена върху високо, квадратно в план призматично тяло, чиято поява е била несъмнено повлияна от средновековната звънарна на манастира "Св. Троица", с която Първомайстора се е запознал при работата си по съборната му черква. Затова над ниско поставената ломбардска аркатура е имало, съобразно с видяното, широки засводени звънарни отвори. Впрочем считам, че най-вероятно първоначално Никола Фичев е издигнал една реплика на камбанарията от "Св. Троица", но впоследствие, виждайки че тя стои доста тромаво и неудовлетворен от пластичното й въздействие, е зазидал отворите, оставяйки във всеки от тях само по един детелинообразен прозорец и отгоре е поставил допълнителната елегантна звънарна надстройка. Така се е получил един невероятен, но успешен в естетическо отношение хибрид. Тази камбанария се превръща в еталон за севернобългарските строители. Самият Никола Фичев я доразработва през следващите години в различни модификации в Преображенския манастир (1860-1861), в Търново при черквата "Св. Св. Константин и Елена" (1872-1873). Несъмнено от този тип е трябвало да бъде и камбанарията на свищовската черква "Св. Троица" (1865-1867), но поради липса на средства тя не е била реализирана от него в частта си над котата на първия корниз. Това е направено, но в коренно различен стил от уста Генчо Новаков едва след смъртта на Първомайстора. Фичевите елегантни и много живописни камбанарии обаче както приживе, така и след кончината му се строяли от много други майстори.

През следващите две години 1857-1858 Никола Фичев гради отново множество сгради с най-разнообразно предназначение, между които се открояват два маркантни за творчеството му обекта мостът над река Росица до Севлиево (1857-1858) и ханът на хаджи НиколиЈ Минчев в Търново (1858).
Ако колонадният хан на хаджи НиколиЈ представлява апотеоза на този тип обществени сгради в творчеството на Никола Фичев, то другият обект, който строи едновременно с него мостът над река Росица, стои в началото на една еволюционна верига, която ще приключи блестящо десет години по-късно с моста над река Янтра до град Бяла.
През 1857 година Първомайстора започва едно строителство, което макар и все още доста традиционно, е носител на редица качества. Неслучайно в 1871 година, минавайки по този мост, Феликс Каниц отбелязва: "С наслада наблюдавах този строеж, направен от български майстор по нареждане на Мидхад паша." И наистина, това е един изящно изработен седемсводов мост с дължина около 110 м, изработен по всички правила на старото българско мостостроително изкуство. Той има двускатно наклонено платно, издигащо се до най-високата си точка над средния най-голям свод, където са поставени два срещуположни тарриха. Устоите са със застроени вълнорези и облекчителни отвори над тях. Тази класическа схема, позната ни още от ХV век, е била дообогатена от Никола Фичев единствено с поставянето в двата края на съоръжението по на два пиедистала с каменни лъвове.
Но малко по-късно, някъде в периода между 1858 и 1861 година, Първомайстора прави един нов експеримент в мостостроенето. Това е малкият, но прелестен Сянов мост над река Веселина (река Дрента) до еленското село Яковци. Обектът, за който имаме мъгливи стари предания и дори често пъти объркван с друг на същата река, беше въведен в научно обръщение само преди десет години от покойния вече арх. Иван Вангелов. Този триарков мост се отличава с две нови неща. Първо, той има хоризонтално пътно платно и второ, налице е една архитектоника, която представлява пълен аналог с познатата ни от моста до Бяла. Така вълнорезите му са издигнати до нивото на платното и оттам падат в плавни извивки към заострените им в план върхове. От двете страни на всеки устой се отварят облекчителни отвори, свързани в общ вътрешен обем с този от обратната страна на моста. В ъглите между сводовете и вълнорезите има още по един високо поставен, малък овален облекчителен отвор, предназначен за много високи води. Една съвършена хидротехническа конструкция с изящна архитектура и прекрасни пропорции.
С този низ от творчески постижения, в средата на едно непрекъснато развитие на възгледите си, Никола Фичев достига шестдесетте си години съвсем не с умора и рутина, а изпълнен с нови идеи и неуморимо желание за работа.
В 1859 година той завършва в Търново черквата "Св. Спас". За съжаление тя е полусъборена при земетресението от 1913 година, но и това, което познаваме от нейните останки и архивните снимки, показва нова стъпка напред. Наистина в план това е била традиционната за Фичев трикорабна псевдобазилика с открита нартика и два портика, маркиращи страничните врати на наоса, но останалото е нещо непознато за творчеството на майстора до този момент. Корпусът е получил много извисени пропорции и затова е с по два реда прозорци от всяка страна. От изток и запад фронтоните са били оформени с вече познатата ни фичевска кобилица, но по дългите страни вместо правия корниз е имало наниз от преливащи вълнообразно фронтончета такива, каквито по-късно ще видим при черквите в Свищов, Килифарево, Беляковец, Лесичери. Новост е и замяната на пиластровото фасадно членение със система от вградени колонки с фино сечение. Никола Фичев отива и понататък. Той заменя източната тройна класическа планировъчна линия на олтара, съставена от ясно изразените очертания на една средна и две странични абсиди, с една нова конфигурация, която ги редуцира в единна сложна форма, повтаряща и в план фичевата кобилица. Така се получава едно ново звучене, което превръща храма в нов извор на творчески идеи.

В годината на своето шестдесетилетие Никола Фичев започва едновременно три големи нови, напълно различни обекти: черквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Кошарската махала на Търново, източното жилищно крило с камбанарията на Преображенския манастир, за която вече стана дума по-горе, и първата фабрика в града на Стефан Карагьозоглу.
През втората половина на ХIХ век една от най-забележителните и противоречиви личности в Търново е бил индустриалецът Стефан Карагьозов. Когато през 1871 година Феликс Каниц влязъл при търновския паша, до него седял "Карагьозоглу, българин интелигентен на вид с лице изразяващо самочувствие." Той бил "не само собственик на мелници, предачници на коприна и т.н., но и първият християнски чорбаджия в Търново и маувин, т.е. помощник на пашата." По- нататък Каниц посочва, че фабриката на Карагьозов в махала Марно поле е била "великолепна", с "копринена предачница, мелница и спиртна рафинерия, задвижвани с пара и водна сила, отклонена от Янтра. "Докато разглеждахме тази дори за европейските мащаби значителна фабрика заключава Каниц отново се почудихме на постиженията на обикновените български майстори, издигнали постройките и създали няколко смислени уреда..."
Кой е този "обикновен" български майстор ние вече знаем Никола Фичев. Мащабният строеж на фабричния комплекс, започнат през 1860 година, бил завършен на следващата 1861 година. Както се вижда от някои стари снимки, това е бил обширен ансамбъл от сгради, централната от които е имала огромни за времето си габарити и четири етажа. Виждат се характерните за майстора тухлени декоративни дъги над прозорците от първото ниво.
В новия кодекс на търновската митрополия е вписано завещание на Стефан Карагьозов, с което задължава наследниците си да го "погребат в градината на фабриката срещу кьошка". По-нататък той изисквал да "изпратят във Венеция един от най-добрите" му портрети, "за да се изработи моят образ от мрамор и тоя паметник да се постави на голямия хаус (в случая фабричен корпус б. а.), според особения му план." От този текст подразбираме, че фабричното здание е имало представителен кьошк, разположен несъмнено в централната му ос и че във фасадния му план е било замислено монтирането на скулпторния портрет на собственика. Това, което Никола Фичев е направил върху фасадите на "Къщата с маймунката" в Търново и "Хаджиконовия гивгир" в Севлиево. Само че, понеже тежкият и претенциозен фабрикант не е искал в центъра на фасадата да се появи нова "маймунка", сътворена от ръцете на простоватите фичеви каменоделци, поръчката е трябвало да се реализира в Италия. Дали тази закъсняла декорация е била осъществена, за съжаление не зная. Едно обаче е ясно, че и при фабричното здание Никола Фичев е търсел монументалното звучене на главната фасада с центриран представителен кьошк и обемна скулптура над главния вход.

През следващите четири години от 1861 до 1865 Първомайстора гради главно в Преображенския манастир и няколко помалки обекти в Търново и из селата северозападно от града. Въобще за времето между 1861 и 1863 година засега не ни е известна нито една негова постройка. След тези години, отдадени изглежда главно на жилищно строителство, Първомайстора построява последователно две малки, но много интересни черкви "Св. Димитър" в село Горна Липница (1863) и "Св. Троица" в село Овча могила (1864). Като архитектура те са почти близнаци. Това са еднокорабни черкви, като първата от тях е и с певници. От запад имат открити нартики, които по подобие на "Св. Св. Кирил и Методий" в Търново са триаркови, понижени, с високо поставени обтегачи. Всяка една от тях е от юг с директен изход от наоса, покрит с присъщия за Фичев масивен балдахинов портик. Поради помалките габарити на тези селски черкви те са едноабсидни, но както абсидите им, така и певниците в Горна Липница преливат плавно към корпуса. Авторството на Никола Фичев върху тези сгради освен по архитектоничните им белези се потвърждава и от някои сведения. За тази в Горна Липница то се помни от местните хора. По-интересно е обаче положението със "Св. Троица" в Овча могила. За нея местните хора разказват, че е била построена от "майстори, дошли от Влахия". В същото време обаче Феликс Каниц отбелязва: "С трисводовото си предверие тя прави впечатление на италианска постройка, при все че нейният архитект не е стигнал отвъд родните планини". Следователно можем спокойно да предположим, че или Никола Фичев е строил тази сграда със строители, които преди това са работили из Влашко и затова сред селяните е останало споменато по-горе предание, или че през липсващата ни 1862 година от творческия му живот той отново е работил във Влахия. Въпреки че ранните му биографи не отбелязват това, то е напълно възможно.

Следващите четири творчески години от живота на Първомайстора са изключително активни. По това време той продължава да работи из градовете и селата, североизточно от Търново. Тук през 1865 година построява маазата на хаджи Коно и новото жилищно крило на Иванчу хан (“Иени Иванчу Станчиоглу хан”, както го нарича Каниц) в Севлиево и започва два нови крупни градежа мостът над река Янтра до Бяла и съборната черква "Св. Троица" в Свищов.
Докато за сградата на хана не можем засега да добавим нищо повече от казаното за нея по-горе, то за маазата на хаджи Коно, известна повече под името "Хаджиконовият гивгир", макар и вече несъществуваща, може да се говори в доста подробности. Тя е заснета архитектурно, има запазени и нейни снимки, публикувана е няколко пъти, макар и без посочено авторство. Това е сграда, притежаваща всички характерни белези за този архитектурен тип. Планът й е квадратен и съдържа изцяло вкопан сутерен и два етажа над него магазия и кантора, покрити с масивни балдахинови сводове. Главната фасада е решена симетрично. Завършва с кобиличен фронтон, подчертан с типичния за Фичев тежък пластичен корниз, подпрян с тухлен зъборез, под който има възпоменателен каменен украсен елемент, върху който стъпва, подобно на "Къщата с маймунката", релефно издяланият портрет на собственика.

В края на 50-те и найвече през 60-те години управителите на Дунавския вилает, и преди всичко Мидхад паша, започнали мащабни работи по изграждането на съвременна пътна инфраструктура върху територията му. За нуждите на това строителство освен общите работи, вършени ангария от местните селяни, са били привлечени срещу заплащане и най-добрите строители от Търновско. В него след 1856 година активно се включва и Никола Фичев, който от този момент нататък все по-често строи държавни обекти.
Както вече посочихме, първото му мащабно дело в тази област е мостът над река Росица до Севлиево. В 1865 година обаче той започва един още позначим мостов градеж, този път над река Янтра до град Бяла важен комуникационен възел, събиращ пътищата от Русе, Свищов, Шумен, Търново и Габрово. За историята и качествата на този обект на Никола Фичев е писано като че ли най-много. Това не е случайно, понеже той може да се счита спокойно за запазена творческа марка на Първомайстора. И наистина, това е уникално съоръжение не само с оригиналната си конструкция и остроумния, технически съвършен начин на фундиране, но и (и то главно) поради съвършения си архитектурен образ, коренно отличаващ се от цялото мостово строителство в Империята.

През същите две години, от 1865 до 1867 година, когато гради този мост, Първомайстора извършва строителството и на още една грандиозна постройка съборната черква "Св. Троица" в Свищов. Верен на стремежа си да търси нови форми в творчеството си, и с тази сграда Никола Фичев прави няколко стъпки напред. В планово отношение това е отказът му от вече остарелия псевдобазиликален тип черкви. По това време основният конкурент на Фичев водещият тревненски първомайстор Генчо Кънев е създал вече един нов, модерен тип енорийска кръстокуполна черква с осем свободни опори. Този нов черковен тип е пространствено толкова въздействащ, че го възприемат дори и някои от типологично традиционалистично настроените брациговци, например майстор Йосиф със "Св. Илия" в Казанлък (1865). Възприема го и Никола Фичев. Как е станало това, можем да се досетим. Когато в 1865 година Първомайстора започнал строежа на Беленския мост, още в началото, при фундирането е участвал и уста Генчо Кънев. Скоро след това обаче последният напуснал обекта "поради заетост с други постройки", както отбелязва Дапко УстаГенчов. Тези други постройки са били големите черкви в Габрово, Севлиево и Враца. За първата от тях още през февруари месец е имало изработени проекти, които вероятно е показал на Никола Фичев. Ето как и къде през преломната и за двамата първомайстори 1865 година се преплитат техните пътища и идеи.
Освен на новостите в планово отношение големият успех на тази черква се дължи и на нейната живописна архитектура, основаваща се найвече на вълнообразния корниз.
Първият си опит в тази посока, както вече отбелязахме, Първомайстора прави три години по-рано при строителството на "Св. Спас" в Търново. Но при "Св. Троица" фантазията му постига нови измерения. Страничните вълни на корниза стават пошироки и преливат в единна, отлично оразмерена игрива крива, извисявана при конхите в много сполучливи доминанти. Вградените колонки, увенчани със сляпа аркатура, повтарят по тройки общия ритъм. Двата реда засводени прозорци, които виждаме при "Св. Спас", тук са заменени с четири реда прозорци с разнообразна форма от класичеките засводени, през детелинообразните до овалните. Степенуването е много добре овладяно и допълва прекрасно общото художествено въздействие. В интериора това многообразие от осветителни отвори заедно с горните куполни пробиви внасят невероятни светлинни потоци и мащабното строго храмово пространство зазвучава неочаквано живописно и дори като че ли е ефирно, изградено от светлосенки.

СЛЕДВАЩА СТРАНИЦА >>

ПРИЛОЖЕНИЯ >>

Към начало текуща страница

Предходна страница

Към Титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com