Преди време започнах да пиша поредица от материали, които нарекох за себе си "Спомени от нашето общо балканско минало". Започнах с паметници от Западните покрайнини, продължих с Македония. Продължавам сега с убеждението, че църквите и манастирите, изградени в тази част на Балканите и оцелели през вековете, са създадени с приноса на всички народности, живели тук, и предимно на българите.Разбира се архитектурата на църквите, изработването на стенописите и иконите са били подчинени на каноните на православието, създавани са в рамките на византийската общност при съобразяване с регионалните особености. Сега продължавам с паметниците на средновековната архитектура от Албания, връщайки се назад към времето, когато Балканите не са били ограничавани от днешните граници.

Албания заема райони, разположени в западната част на Балканския полуостров. Тези територии, населявани от илирите - един от древните народи тук, родствен на траките, впоследствие са включени в пределите на Римската империя. При разделянето на Империята през IV век на Източна и Западна територията на Албания периодично попада ту в едната, ту в другата й част. Западното влияние има свооето място, но византийското е преобладаващо, особено след като през V век Западната Римска империя попада под удара на варварите.
В Античността Албания е заета от части на римските провинции Македония и Епир, с главен град Дурахиум (Драч, Дурацо, днес Дуръс в Албания), а по-късно - Арта и Янина (днес в Гърция). През нея преминава античният път Виа Игнатия, свързващ Константинопол и Тесалоники (Солун) през Дурахиум със Западна Европа. Много са местата в днешна Албания, носещи славянски имена - Девол, Балша, Главиница, Берат. Част от тях ни връщат към житията на Св. Климент и Св. Наум, разпространявали делото на светите братя Кирил и Методий сред българите в тези земи. Друга част от тези топоними се повтарят в днешните български земи. Многократно тези територии са включвани в границите на България - преди и след периода на византийскоото господство в Първата българска държава, Самуилова България, Второто българско царство. И днес там продължават да живеят множество българи - на западния бряг на Охридското езеро, Малиград на Преспанското езеро, Голобърдо и други. Те говорят на западното наречие, както отбеляза преди години една моя колежка от Македония, но не бихме могли да очакваме нещо друго.
През Средновековието в Албания има множеество градове. Тези в северните райони се намират под силно западно влияние, но и в тях се откриват елементи от византийската архитектура - при църквите в Шкодра, Ширджии, Рубик, Родон и други. Те са изписани във византийски стил, но в украсата им са използвани скулптурни елементи. В южните части се срещат еднокорабни, трикорабни и множество кръстокуполни църкви.
Еднокорабни са църквата "Св. Йоан" в Бобошица (ХIII век) и базиликата "Св. Никола" в Перонди (Х и ХIII век). При повечето кръстокуполни църкви кръстът е вписан в правоъгълник, а куполът е върху барабан, те имат предверие (нартекс). По-ранните постройки са изградени от каменни блокове - един от малкото запазени примери, по-ранни от Х век, е църквата "Св. Богородица" в Пешкели.
През Х век църквите получават екстериор с декорация от тухли, формиращи различни елементи, особено при изграждането на барабана на купола. Една от най-красивите църкви от този вид е "Св. Богородица" в Лабова при Гирокастро (Х век). След Х век в района е разпространена клетъчната зидария от квадри, заобиколени от тухли, като барабанът на купола най-често се изгражда изцяло от тухли.
Един от значителните градове в Южна Албания е Берат. Той е бил отново укрепен през ХIII век и тук са били изградени църквата "Св. Троица" и множество други сгради. Днес великолепният град Берат, издигнат на висок хълм над река Озуми и доминиращ над плодородната равнина, ни навява спомени за Търново и Несебър едновременно - със своите стотици къщи с възрожденска архитектура, накацали една над друга, и с десетките си църкви с пъстри фасади и керамопластична украса, над които се издигат Цитаделата и църквата "Св. Троица". Там през ХVI век работи известният зограф Онуфрий. Този град , съхранил се в отдалечен район, ни дава днес представата за вида на средновековните български градове, които биха изглеждали по сходен начин, ако времето и завоевателите бяха по-снизходителни към тях.
Манастирът "Св. Никола" в Месопотам, Южна Албания, показва типичната архитектура наЕпирското деспотство. Там вероятно са работили майстори от град Арта, столица на тази средновековна византийска държава. Църквата "Св. Никола" е твърде необичайна - тя има два кораба с по два купола. Църквата "Св. Богородица" (ХIII век), изградена на мястото на античния град Аполония, е кръстокуполна, като има открито предверие и скулптурна декорация. С релефи е украсена и църквата "Св. Никола" в Куриан, което отново свидетелства за наличието на западно влияние. Един от тях е в музея в Корча - от времето на Албанското княжество от ХII - ХIV век, свързан с благородническата фамилия Балша от Вльора.
От иконостасите на тези църкви са запазени ценни икони - икона "Архангел Михаил" от църква на Малиград, икона "Св. Никола" (XIV век) от църквата в Бобошица (и двете днес са в музея в Корча), олтарни двери със сцената "Благовещение" от църквата в Берат, множество празничини икони в Палеологов стил от XIV век. Запазени са стенописи от църквите в Малиград, Мборни, "Св. Троица" в Берат, както и по-късни стенописни ансамбли от църкви в Шелкан, Арденица, Воскопойе и Берат.
Развитието на православното изкуство в Албания продължава и след 1468 година, когато Албанското княжество попада под ударите на турците. Българският дух продължава да се подържа от Охридската българска архиескопия, която е център на религиозния живот в тези земи до 1767 година.
Паметниците, оцелели през вековете, днес уви са подложени несамо на влиянията на природните сили, но и на човека. За съжаление много от църквите в Албания са сменили предназначението си, подложени са на разграбване, вместо да се извърши необходимото за тяхната консервация и реставрация.

Ралица БАЙТАЗОВА

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com