An Untitled Web Page

2.СЛЕД БУРЯТА

По традиция всяка година през месец май в цял свят се отбелязва краят на последната (засега) Световнавойна - втората. Този край за нас, българите, слага тогава началото на един тежък възстановителен период.
Острата жилищна криза, липсата на благоустройство и разрушенията от войната са характерен белег за повечето от нашите градове и села. Ето защо строителството през периода 1945 - 48г. бива насочено главно към възстановяване на пострадалите от бомбардировките обществении жилищни сгради. Бързо се извършва възстановяването на сериозно пострадалия Народен театър под ръководството на инж. Г. Гичев, на кино "Република" и сградата наБИА (Български инженери и архитекти) под ръководството на арх. Ал. Дубовик и на изцяло разрушената зала "България" от самия й автор проф. Ст. Белковски. Възстановяват се и около 3500 многоетажни жилищни сгради около центъра наСофия и редица промишлени сгради северно от ЖП гарата.
През тези първи следвоенни години се довършват някои големи обществени сгради, започнати преди войната. На първо място следва да се отбележи Министерството на народната отбрана (Арх.Н.Цолов) - сграда, заемаща важно място в центъра на столицата. Пак тук се довършват и сградите на автоматичната телефонна централа (проф. Ст. Белковски), новата аерогара Враждебна (арх. Н. Марангозов) и др. Възстановяват се и сгради в провинцията, по-значимата от които е Общинският дом в Бургас (арх. Г. Овчаров)
През разглеждания период започва строителството и на някои нови обществени сгради, колкото и трудно да е това от финансова гледна точка. Построява се квартална баня "Мадара" (арх. Ан. Дамянов), в архитектурата на която авторът е потърсил характера на българската национална традиция. По принципните проучвания и функционални схеми, разработени от австрийската архитектка Шуте и арх. Дубовик в София започва строителството на първите целодневни детски градини - в кв. "Красна поляна" (арх. Щ.Щерев), кв. "Банишора" (арх. Б. Ангелова) и др.
След проведени архитектурни конкурси се строят нови обществени сгради в провинцията, каквито са например читалището в Плевен (арх. П. Цветков и Ст. Ковачевски) и Пощенската палата пак там (арх.Й. Йорданов, Ас. Стоичков и М. Милков)
По същото време, макар и още плахо, се започва и ново жилищно строителство, предимно от т.н. фонд О.О. (Обществени осиуровки). Доизгражда се работническия комплекс в кв. "Захарна фабрика" в София, строят се новите жилищни квартали в Сливен и Бургас, общинските жилищав Пловдив, Габрово и Плевен. За съжаление обаче повечето от тези жилищни комплекси придобиват сравнително сухи и схематични решения - може би поради кратките срокове за проучване и проектиране.
В търсене на нови пътища за архитектурата на възстанояваща се България важна роля изиграва създадената тогава Камара на народната култура със специализирана архитектурна секция. Започва и издаването на сп. "Архитектура", което бързо се превръща в трибуна на новите творчески търсения на архитектурната гилдия.
Особена заслуга в следвоенните години има учредената през 1947 г. Национална конференция на архитектите, придружена с голяма архитектурна изложба. Там биват изнесени доклади върху важни и актуални градоустройствени, жилищни и строителни проблеми, а специално създадените колективи от архитекти разработват проекти за реконструкция на цели квартали и микрорайони в София и за изграждане на ново индустриално селище край Гара Искър.
Такава е картината в първите години след войната. Българските архитекти и строители, къде повече, къде по-малко успешно "вдигат на крака" архитектурно-строителната панорама на изстрадалата, бедна и разрушенаБългария.

арх. Владимир Кондов

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.