Малко са изследванията, в които е отбелязана строителната дейност на Уста Генчо Кънев в Елена и Еленския край. Нищо не е споменал проф. Асен Василев във фундаменталния си труд "Български възрожеднски майстори" (С., 1965 г.) и Никола Мавродинов в изследването си "Майстор Генчо Кънев и новият класицизъм" в кн. "Изкуството на българското Възраждане" (С., 1957 г.). Кратко сведение по този въпрос ни е оставил синът на големия архитект Дабко Уста Генчов(1). "През турско време построил училища - пише той за баща си - в Разград, Елена, Стара Загора, Бургас, Айтос, Карлово, Калофер, Троян, някои от които били изгорени". Едва в по- ново време, в пространното монографично изследване на ст.н.с. д-р арх. Маргарита Коева и ст.н.с. д-р арх. Николай Тулешков са прибавени нови факти за строителството на Уста Генчо Кънев в Елена, а списъкът на селищата, където е строил училища, е разширен с Търговище, Свищов, Габрово, Върбица, Боженци, Катунище, Благоево, Варна и неустановени селища в Еленско, Плевенско, Шуменско, Разградско.(2)
Уста Генчо Кънев е работил няколко пъти в Елена. Едва ли първото му отиване там е в 1873 г., когато започва да строи Еленското класно училище. Според последните проучвания черквата "Рождество Богородично", строена през 1865 г., не е работа на Никола Фичев, а на Уста Генчо Кънев.(3) Но много години преди това тревненски майстори са започнали да записват имената си в летописа на живописното строително изкуство на Елена и селищата на Еленския балкан. Ктиторски надпис на една икона на Св. Спиридон в черквата "Рождество Пресветая Богородици" гласи: "Ктитори руфет грънчарски 1851 Йоаникий папа Витанов от Трялна март" (4). В същата черква други две икони - Св. Мина и Благовещение - имат подпис: "Рука Кънчо Цанюв Захариюв от Трявна" с изписани дати съответно 1864 и 1866 г.(5) В голямата Еленска черква "Успение Пресветая Богородици" друг великолепен тревненски зограф - Цоню Симеонов - е оставил иконата "Богородичен акатист" като "значително постижение на този добър майстор", подарена от дюлгерския еснаф с подпис: "1871 ЦнСн" (6). Не е възможно да бъде отбелязано тук цялото живописно богатство на тревненските зографи в Еленския край, но не може да не се признае, че преобладаващата част от голямата иконна сбирка на Елена принадлежи безспорно на талантливата четка на майсторите от тревненската живописна школа.
Както е известно, зографите и дюлгерите много често са работили заедно. В Елена са строили не само отделни майстори от Тревненската строителна школа, но и цели групи, като например строителната чета на уста Рашо и Иванчо Тревнали. Групата на Иванчо Тревнали построила къщата на Стефка Гунева на ул. "Христо Станев" 16 (днес "Иларион Макриополски"), сега реставрирана на друго място, и на Йосиф Андронов на ул. "Кършовски" 22. Известната Радивоева къща безспорно е работа на тревненски майстори.(7) Известен със строителната си дейност в Елена, е майстор Колю Петков, уста Колю, както го наричали (1841 - 1913). Този много плодовит майстор от Късовци еднакво добре градил черкви, изрязвал иконостаси, "добавил слава и доверие из Казанлъшкия край", а в Елена бил на особена почит. Имено там уста Колю опитал сладостта да строи жилищни постройки. Негов усталък са къщите в Елена на хаджи Юрдан Тодоров, хаджи Минчо и къщата на Белинови(8). В Елена се знае, че къщата на Юрдан х.Петков (новата) е строена от цариградски майстори. Като се има предвид, че е горяла по време на Освободителната война и веднага наново е възстановена, може да се предположи, че именно възстановяването й е дело на уста Колю, а първоначалният й строеж наистина е от цариградски майстори, които прочее, съвсем не е и изключено да са българи. Има сведение, че в Елена са работили и тревненски резбари (9).
И така, когато в 1873 г. уста Генчо Кънев отива в Елена да строи класно училище (може би най-забележителното му дело там), той не слага началото, а продължава една традиция на художническа дейност на тревненската школа в Еленския край. Традиция, обусловена от доброто име на тревненските майстори, защитена от качеството на работата им там, от "особената почит" на еленчани към тях. А и самият майстор Генчо Кънев вече е работил в Елена.
През 60-те години Еленското класно училище вече било привлякло вниманието на жадните за учение от Търново, Свищов, Пазарджик, Карнобат. Неговият основоположник Иван Момчилов бил признат за "пръв систематически учител, какъвто до преди него нигде в Българско не е имало..." (10) Почти двайсет години преди това Петко Славейков пише в "Цариградски вестник" (14 август 1854 г.): "Елена взема превес в успеха на учението и до днес има първенство между всички градища и села в България". Броят на учениците непрекъснато нараствал. За пореден път се поставял въпроса за построяване на нова училищна сграда. Ставало ясно, че старата училищна сграда "има много несгодности и не може да побира вече учениците"... и че "от неуреденята направа на реченото училище и от теснотията му произхожда голямо препятствие за успехите на учението, а много често става причина и за болести на децата". Това аргументирано изложение на Стоян Робовски, учител и книжовник от 12 февруари 1860 г. завършва с призив към еленчани "да благоволят да ся съгради едно нормално училище" (11).
Към това се притуря и нуждата от нова сграда и за Девическото училище, поради големия брой ученички. Идея за нейното осигуряване дал Иларион Макариополски. Когато еленските чорбаджии му изпратили пари да им поръчва надгробни плочи, в отговор той им писал чрез брата си Христо Михайловски: "Най-големи благодеяние кои прави человек за человека, те са училищата, дето са развива ума на човека... Имате къщи купени, които стоят празни, а селото ви има нужда за девическо училище, за образованието на женския пол, там отхранват истинските майки за бъдещото поколение. Отворете една от тия къщи за девическо училище, призовете една учителка с 2-3 хиляди гроша на годината! Какви по-добри плочи ищеш, брате, когато твоето име ще е написано в серца на невинните дечица... Нямате нужда от плоча, която ще ви покрива мъртви кости..." (12)
След 5 години (толкова може би е чакал Иларион Макариополски да последват съвета му в това писмо) през пролетта на 1873 г., по Великден, на 20 април, той си дошъл в Елена. С речите си убедил и насърчил еленските първенци да построят ново училище "и скоро събрали от доброволни пожертвования голяма сума пари, с която издигнали грамадно красиво здание. Ръководител на постройката бил известния тогава майстор тревненец Уста Генчо" (13). Събраната сума била 70 000 гроша. През 1874 г. за седем месеца училището било изградено. Строежът вървял бързо и във в. "Век" бр. 34 от 1874 г. се съобщава: "Построяването на училището вече е на път, зданието се издигна и покри. То ще бъде нещо хубаво..." Възхищението си от сградата и надеждите си за нейното ползване дописникът е вложил в наименованието, което й дал предварително: "Сграда на музите". Новото училище имало 16 стаи и можело да побере всики ученици. Според други сведения, училището било двуетажно с два салона и 12 стаи. В него се побрали учениците от първоначалното и третокласното училище".
За съжаление това училище изгоряло. При опожаряване на Елена от османските войски на 22 ноември 1877 г. не е била пощадена и голямата училищна сграда, построена преди три години (14). Интересна подробност има при възстановяването й. "Смятайки Елена за база на по-нататъшните си военни действия, турците събрали много хранителни припаси: жито, мисир, ръж, овес и др. Когато след 1-2 дни отстъпили от Елена, те оставили всичката тази храна. Впоследствие еленските общински власти я продали и със събраната сума - около 70 хил. гроша, възобновили изгорялото училище в малко по-голям размер. Салоните на това здание служели за даване на представления до 1902 г. (15) Има сведения, че училището е възобновено на същото място и по същия план с 12 учебни стаи, по 6 на етаж. Осветено на 1 декември 1880 г., то приело 550 ученика с 11 първоначални и класни учители. Ръководител на училището в периода 1879 - 1884 е бил Милан Кънчев Миланов. (16) Възстановяването на училищната сграда било направено пак от уста Генчо Кънев. Ето защо сградата от 1880 г. дава пълна представа за първата сграда на Еленското класно училище на уста Генчо Кънев. Сведенията, които давам тук за нея, са от 1979 г. За съжаление шест години по-късно тя е отново опожарена (1985 г.) и сега от нея има само руини. (17)
Когато започва да строи Еленското класно училище, Генчо Кънев има вече богат опит в строителство на училища: в Търговище (1863), в Карлово (1870), в Калофер (1871), в Габрово (1872 - 1873). Същата година строи училище и във Върбица, Шуменско. Училището в Елена е двуетажна сграда с внушителни за онова време размери (23 х 19 х 20 м), с 48 прозорци и 2 врати, сходна като обемно решение на училището във Върбица, договор за което подписва през април 1873 г. Прозорците и вратите са оформени над мощен каменен цокъл, висок около 2 метра, който поради денивелацията на терена не е еднакво висок навсякъде, а в южната фасада липсва. Главната фасада е ориентирана на север и има триделно членение. Средната част по височина не надхвърля страничните части и не е издадена напред, както това е при Априловската гимназия, но е очертана добре с две вградени полуколони от каменния цокъл до подпокривния корниз, които са точно копие на двете средни обемни кръгли колони и заедно с тях образуват отворена колонада. Оформлението на колонадата е семпло и красиво. Под трите арки, с които завършват колонките, на височина около 1,50 м от земята, между двете средни колонки, е оформена каменна полукръгла ниша, вдлъбната навътре, от двете страни на която вървят стъпалата на двураменната каменна стълба. Те извеждат на малка площадка на височината на каменния цокъл пред двукрила врата с полукръгло засводен отвор. Това е главният вход на училището. С пиластри, напластени по пет пъти са оформени вертикално източния и западния ъгъл на централната северна фасаада. Под покрива те завършват с дискретна украса от дъбови листа. Прозорците са тесни, високи, засводени по един характерен за уста Генчо маниер, който той е използвал в няколко варианти и при Априловската гимназия, и при училището във Върбица, и на други места. Централната част на северната фасада е подчертана и чрез красивия корниз, отделящ партерния етаж от горния. Между двете линии на този корниз са оформени три малки ниши (почти квадратна форма), напомнящи за нишите на някои черкви, предназначени за стенописване. Той се повтаря и в многопрофилния сложен подпокривен корниз.
По отношение на вътрешноплановата композиция сградата не се отличава много от някои къщи в Елена, строени в последното десетилетие преди Освобождението и първите десетилетия след това. И в двата етажа има по един голям салон с приемно- разпределителни функции. От него се влиза във всяка стая. Общо може да се каже, че сградата се отличава с яснота и простота на формите и чуждите "смесени влияния", макар да са я отдалечили от типичния възрожденски силует, не са я отчуждили от онези постройки, който уста Генчо вече е заварил там, като например къщата на Иванчо Бакалов (1865 г.)18 и къщата на Хисто Коев (около 1879 г.). Сградата е използвана и за други обществени нужди. През 1979 г. там бяха настанени Районната потребителна кооперация, физиотерапия, детска градина. През последните години тя е била заснета технически с цел да бъде преустроена и пригодена за нуждите на художествена галерия.
В периода между строителството на училището 1874 и възстановяването му - 1880 г. уста Генчо Кънев не прекъсва строителната си дейност в Еленския край. В 1874 г. той започва строежа на черквата "Св. Николай" в Разпоповци. (Ферманът бил от 29 април с. г. Ктитор на храма бил Никола Белчев, който осигурил парите, а жена му готвела на зидарите. Всички селяни набавяли материали за строежа. Храмът бил завършен през есента на 1875 г. и осветен на 22 декември с. г. от Доростолочервенския митрополит Григорий) (19). Според специалистите "естетичекият идеал, към който се стремят строителите на най-значителните черкви от тази епоха, тук е напълно постигнат." (20) През 1879 г. той строи черквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Константин, Еленско, третирана като храм-паметник за целия Еленски край. В двора й майсторът построил и училище. Решението на емпорията напомня за черквите "Св. Георги" в Трявна: опасва като тесен балкон цялото вътрешно пространство, но за разлика от тревненската, спира до олтара. Майсторът завършва тази черква през 1881 г. По същото време, 1878 и 1879 г., уста Генчо дига и черквата "Св. Богородица" в Берберово, Еленско. Според проучванията става дума за възстановяване на черквата след пожар.
Внимание заслужава и жилищното строителство на уста Генчо Кънев в Елена, за което има оскъдни сведения. Смята се, че това са няколко къщи, строени в периода 1879 - 1881 г. "които днес остават единствени свидетели на неговите възможности в жилищното строителство. И в тях е налице замахът при изграждане на големи пространства, с които се отличава авторският му почерк. Можем да предполагаме, че тези къщи носят част от чертите, които е притежавала собствената къща на майстора в Трявна." (21) Това е Топаловата къща (къщата на Костадин Топалов) на ул. "Стефан Петков" 40. Според сведения, оставени от собственика на къщата, уста Генчо е строил и други къщи в Елена. Най-много са в така наречената Еловска махала, за която казват, че носи името си от дървото ела, което било сечено и на място използвано за строеж на първите дървени къщи в Елена преди Освобождението. Проучванията ми сочат, че това са къщите на наследниците на Милан Инджов на ул. "Ст. Петков" 26, на наследниците на Аница Миланова на ул. "Ст. Петков" 29, на Иванка Радославова на същата улица N75 и пак там къщи с номера 60, 89 и 105. Открих и други две къщи на ул. "Стоян Неювски" 3 и 27, които са от същия тип. Всички те са удивително сходни в обемните решения, конструктивния материал, фасадните оформления и вътрешното разпределение. Вероятно те са строени не само от уста Генчо Кънев, а и от негови ученици и следовници. Интересното е, че почти всички тези къщи са строени за търговски семейства - с дюкяни, с големи салони и с претенции за представителност. Богата пластичност на фасадата на възрожденската къща тук е намерила израз преди всичко в профилираните измазани корнизи, върху които е направено леко наддаване или на целия етаж, както е при къщата на Костадин Топалов, или на двете странични крила, както това е при къщите с номера 26, 60 и 105 на улица "В. Левски". Пластичен израз на фасадата придава и много характерното оформление на прозорците. Цялостният външен вид е обусловен от симетрията и представителността на вътрешното разпределение. Схемата, с малки различия, е еднаква. На долния етаж освен дюкяна има и стаи за живеене, помещение за стълбището на горния етаж, преходни помещения за дюкяна. Горният етаж е изцяло жилищен с подчертано градско разпределение. Чардакът на тревненската къща тук е напълно затворен и изтеглен в средата на плана по протежение на цялата дълбочина на етажа. В единия си край той опира на странично поставената стълба, а в другия - на прозорци или на балконска врата. От двете страни на това помещение, което тук се нарича салон, са разположение стаите. На етажа се намират обикновено банята и килера.
По-нататъшни проучвания вероятно ще разкрият нови факти от строителната дейност на уста Генчо Кънев и тревненските майстори в Елена и Еленския край. Няма никакви подробности за сведенията, че големият майстор е строил болница в Елена (22), а уста Генчо Новаков - казарми. (23)
В Елена и Еленския край уста Генчо Кънев, личният български архитект, развил типологията на обществената архитектура у нас, е създал творения, които прекрасно илюстрират тая типология и в църковното, и в жилищното, и особено в училищното строителство. Класното училище в Елена, строено от уста Генчо Кънев, съдържа всички елементи от типологията на сградата, предназначена за светско образование, която влиза в основата на много строежи на училищни сгради у нас. Ето защо трябва да се помисли за възстановяването на тая сграда (щом технически е била заснета, това няма да е трудно) и използването й за художествена галерия (каквото намерение е имало) или за друга културна нужда. Елена е от тези градчета, "в които не са прониквали чужди архитектурни влияния" (24) и затова те са запазили своя стар облик.

Творенията на уста Генчо Кънев и неговите ученици и следовници в Елена могат да се вчислят в оная архитектурна линия на тревненските майстори, която обединява идеите от миналото и от новото време, налага се над останалите севернобългарски строителни центрове, формирайки по този начин към началото на 90-те години "своеобразна Тревненска следвъзрожденска строителна школа" (25).

Вера ХРИСТОВА - гр. Трявна

БЕЛЕЖКИ

1. Дабко уста Генчов. "По-главните постройки на самоукия архитект уста Генчо Кънев". Оригиналът се пази в музея на Трявна. Част от тях са публикувани под заглавие "Принос към живота и дейността на уста Генчо Кънев, Сп. БАН, кн. ХХVI, С., 1923, с. 131- 161.
2. Маргарита Коева, Николай Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев. С., 1987, с. 59.
3. Пак там, с. 126.
4. Асен Василиев. Български възрожденски майстори. С., 1965, с. 42.
5. Пак там, с. 79.
6. Пак там, с. 55.
7. Тези сведения са взети от мотивираното предложение на арх. Ани Бъчварова за регистриране на паметници на културата от възрожденската епоха в гр. Елена.
8. Асен Василиев, цит. съч. с. 129.
9. Тревненска художествена школа. Доклади и съобщения от научната конференция, посветена на Тревненската художествена школа и нейното изучаване Габрово - Трявна 30-31 октомври, 1980 г., с. 206.
10. Еленски сборник. С., 1968, с. 85.
11. Пак там, с. 96.
12. Писмото е с дата 8 март 1868 г., известно под името "Брилянтната плоча".
13. Марко Дичев. Градиво за историята на гр. Елена. В: Еленски сборник, С., 1931, с. 131-132.
14. Петко Д. Петков. Зарите на Еленската даскалопивниц. 1993, с. 157-158.
15. История на черквата "Успение на Пресвета Богородица" в гр. Елена по случай стогодишнината на храма 1837 - 1937. С., 1937, с. 82. 16. Петко Д. Петков, цит. съч. с. 158.
17. Проучването на тази сграда и жилищните постройки от уста Генчо и тревненските майстори, което направих през 1979 г., бе изнесено на научната сесия, посветена на големия майстор на 25 октомври 1979 г. в Трявна.
18. Последните изследвания на арх. Николай Тулешков и арх. М. Коева отричат предположението, че тази къща е строена от Никола Фичев.
19. Христо Медникаров. Храм на селското самочувствие. Черквата "Св. Никола" в Разпоповци на 120 г. В. "Еленска трибуна", бр. 14, 1895 г.
20. Маргарита Коева, Николай Тулешков, цит. съч. с. 155.
21. Пак там, с. 90-91.
22. Тревненска художествена школа. С., 152. Има сведение, че болницата е строена в 1911 г., което означава, че не е строена от самия Генчо Кънев, (който почива в 1890 г.), а може би от негови ученици или следовници от Тревненската строителна школа.
23. Асен Василиев, цит. съч., с. 130.
24. Любен Тонев. В: Кратка история на българската архитектура, С., 1965, с. 461.
25. Маргарита Коева, Николай Тулешков, цит. съч., с. 104.

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com