An Untitled Web Page

22. КОСТНИЦАТА НА БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР ОТ ХI В.

Разговор с художника рестаратор Петър Попов - ръководител на възстановителните работи по стенните живописи.

Костницата на Бачковския манастир вече е на повеече от 900 години. В "Кратка история на българската архитектура" издаена от БАН в 1965 година тя е описана като двуетажна постройка, дълга 18 м и широка 7 м построена около 1083 г. На долния етаж на сградата е криптата - същинската костница, където са били съхранявани костите на монасите в продължение на девет века, а горният етаж е параклис, т.е. това е комплекс за две функции под общ покрив. Долният й етаж се състои от квадратен притвор с широк вход на западната стена и от продълговатата, еднокорабна и засводена зала, която завършва на изток с широка полукръгла апсида. В каменния под на залата са вдълбани 14 гробници. Същото разпределение има и гопният етаж. Той е сравнително по-висок и завършва на изток с петостенна отвън апсида, широка колкото самия кораб. Притворът първоначално е бил открит от три страни с широки арки, три от които са зазидани по-късно.

През ХIV век, триста години след съгражданито й, цар Иван Александър възстановява силно разрушената тогава Костница - изгражда покрива, прегражда, затваря врати и споменатите три арки. Може да се каже, че той прави една реставрация с някои елементи на реновация.
В днешно време - няколкостотин години по-късно, отново има сериозно отношение и уважение към този паметник. В началото на 20- те години на миналия век известният френски византолог от украински произход Андре Грабар, работи в България и то най-вече върху два съществени паметника на средновековното ни изкуство - Боянската църква и Бачковската костница. Разбира се и други изследователи са се интересували от архитектурата и стенните живописи в Костницата. В по-ново време проф. д-р Елка Бакалова направи една перфектна монография на тази тема. Бачковската костница е един класически средновековен паметник съхранил характера на византийското изкуство, това може би е причина той да не попадне във фокуса на ентусиазъма отпреди четвърт век и повече по опазване на паметниците на културата, когато българските възрожденски комплекси отпреди 100-200 години бяха най- често срещаните в реставраторската практика.
В последно време на няколко пъти са правени опити за възстановителни, реставрационни и най-вече ремонтни работи, но те винаги са се свеждали до минимални намеси и малко груби строителни работи и са били съвсем ограничени по отношение на самата стенна живопис.
Съвременната теория и практика по реставрация изискват намесата да се основава на интегриран полидисциплинарен подход - да има координирани действия в археологическо, архитектурно и инженерно отношение и по отношение на стенописите, разбира се. Едва сега успяхме да постигнем това.
За комплексната рестарация на паметника главният изпълнител, координатор и отговорник е г-н Джовани Димитров от Пловдив. Неговата фирма е поела ангажимента пред Министерството на културата да извърши цялостната реставрация. Архитект- реставратор е Вера Коларова, също от Пловдив. С нея работим заедно от години, тя е разработила всички проекти, в т.ч.и за детайлите. Помага ни малък колектив от изпълнители по всички части на обекта. Колективът, който аз ръководя методически, е от няколко души - Лъчезар Стефанов, Спаска Попова и някои други колеги, които ни помагат. Разбира се и един инженер-химик, който прави измерванията, анализите на разрушителните процеси, идентификацията на материалите. Вече не можем да си позволим да определяме интуитивно на какво се дължи един деструктивен феномен. Има работа и по установяването на микроклимата в паметника - за това ни помага инж. Цвятко Кадийски.
Реставрирането на Бачковската костница е общо дело на около 15-ина души от различни специалности. Именно това е интердисциплинарният подход. Липсата на един от тези специалисти в оркестъра прави невъзможен спектакъла, защото реставрацията е един задружен труд.
Финансирането на възстановителните работи в Костницата е осигурено от живеещ в Лондон кипърски грък, който не бих твърдил, че само от алтруистични подбуди или от елементарна сантименталност дава една сума, близка до тази, съобщена му от специалистите, за цялостна реставрация на Бачковската костница. Така започват възстановителните работи - от изолационните мероприятия, свързани с елиминиране достъпа на теренни води до основите, през довършване противоземетръсните съоръжения, защото Костницата е прихваната сега с анкери към скалния масив, върху който е стъпила и така е предпазена от леки и средни земетресения, за да се стигне до това, което най-много бих могъл да коментирам - реставрацията на стенната живопис, която се провежда от 1998г.
Предвиждаме възстановителните работи по стенната живопис да завършат през тази година. Може да се каже, че сме приключили напълно горния етаж - параклиса с неговите наос и притвор. Всичките стенописи там са оцелели и бяха подложени на една реставрация, включваща три-четири основни операции за укрепване и консолидация. Живописният слой беше в едно много тягостно състояние, покрит с много прах и за съжаление нестабилен на места. Губеха се съществени детайли на композициите - на фигури, на образи и нюансите в колорита. Сега всичко е почистено, възстановено, изпълнена е една колоритна реинтеграция, т.е. отстранени са последиците от всички увреждания, разрушения, възстановени са всички избодени не само от невежество и суеверие, но и от войнстващ атеизъм и варварска вандалщина очи на светци.
По-голямата част от живописите, и по-специално в наоса на горния етаж и в самата крипта, са рисувани след създаването й. Предполага се, че са от самия край на ХI век, някои изследователи твърдят, че са от началото на ХII век. Свързани са с името на художника Йоан Иверопулос или Иверопулец. Най-вероятно той е бил от грузински произход. По онова време Грузия и Армения са били едни от първозначимите византийски провинции, така че той е бил добре образован и подготвен, може би в столицата, в духа на дворцовата традиция на стенната живопис - пример на перфектен стенописец. В стенната живопис на онова време се изразява тази безусловна монументалност, при която фигурите са монументални независимо от размерите им. Цялото идейно-сюжетно съдържание на стенописите е пример за много сериозна религиозна култура. Темите са фундаментални за християнството и по-специално за монашеския живот. Костницата не е украсена току-така, не е просто декорирана, а е вещо изписана.
Нейният пример е изключително ценен и надхвърля националното й значение, особено за тези изследователи, които изучават Средновековието - византолози, медиевисти.

Интересът им към Костницата е голям, тъй като по света има може би само десетина такива паметника от периода, когато погребването на монасите е трябвало да излезе извън манастира. Тогава се появява и потребността от създаване на архитектурен обект точно за такава функция. Под подовата настилка са изградени предварително 14-те гроба, вероятно без образец за подражание. Мисля, че това прави Костницата ценна, а също и обстоятелството, че в нея са запазени стенописите.
Тя е притегателен обект не само за историци, архитекти, изкуствоведи, култоролози и за всички тези, които имат като тема на изследванията си съграждането на монашеския живот. Затова тук идват организирани чуждестранни групи не само от любители, но и от специалисти от Великобритания и най-вече от Франция.

Разговора води
арх. Здравка Ненова

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.