В първите десетилетия на ХIХ век българската архитектура окончателно отхвърля остатъците от суровата средновековна образност, оцелели фрагментарно през предидущите столетия. Нарастналото самочувствие и обществено влияние на еснафите и заможните чорбаджии все повече се нуждаело от духовната подкрепа на една нова архитектурна среда, в която традицията да бъде обогатена със съвременни европейски инвенции. Разбира се хилядите български майстори, изграждащи обществените и жилищни сгради в Истанбул, Одрин, Солун, Смирна, са опознали тези идейни образци, създавани от европейски архитекти, пристигащи все по-често в тези възлови градове на Османската империя в епохата на Лалели деври и след това. С новостите те се запознавали през ХIХ век и в столиците на Влахия, Сърбия и Гърция, където продължавали да бъдат главни строители. Но смесването на тези нови идеи с традиционната старобългарска архитектура се е осъществявало в най-изчистен вид из българските земи в Пловдив, Копривщица, София, Самоков, Охрид, Битоля, Търново, Търговище, Русе и други проспериращи градове с влиятелни еснафски сдружения и едри търговци, чиито фактории достигали дори до Индия.
За да се осъществи обаче този нов синтез, е било необходимо да се появят нови експериментиращи творци, готови да тръгнат по нови пътища на архитектурното изкуство. И тези ярки личности, родени от новото време, се появили из всички български краища - от Македония до делтата на река Дунав. Първомайсторите Андрей Дамянов, Никола Фичев и Генчо Кънев стоят във върха на тази творческа плеяда. Но за да се осъществи този невероятен идеен скок, тяхното развитие е било предопределено от стъпките напред, осъществени от няколко техни учители, творили през първата половина на ХIХ век. И техните имена също са известни - Павел Йоанович, Алекси Рилец, Никола Троянов, Константин Пещерлията, Петър Казоолу, Лило от село Славине и тревненецът Димитър Сергюв. Същият Димитър Сергюв от Трявна, който в годините между 1848 - 1851 изгражда черквата "Св. Успение Богородично" в Търговище.
За ранните му години знаем единствено, че е роден около 1790 година в семейството на потомствения тревненски строител Сергю.1 Учил се е като чирак и калфа при баща си.2 Най-ранната от известните ни досега негови сгради е Калинчевата къща в Трявна (1830). Но от следващите години познаваме множество други творби на първомайстора, между които от 30-те години изпъкват с високите си художествени качества черквите "Св. Георги" в село Любенова махала, Сливенско (1832 - 1837) и "Св. Св. Петър и Павел" в Котел (1834). Покрай някои писмени сведения, свързани с последната, ние имаме възможност да научим нещо и за личността на първомайстора. В известния летопис на котленеца Жендо Вичев се разказва: "... и като доведоха майсторите, гдето щяха да правят (черквата - б.а.), имаше от сто души по-много белки до сто и пидисе, и главният им устабашия, имунаваши са уста Доси: що беши чилякът без мустаки, без брада сиреч кюсе и имаше йощи едно младо момче именям уста Димитър..."3 Константин Иречек отбелязва, че черквата се е отличавала "с хубавата си орнаментика по изкусно изрязаните врати на иконостаса", и добавя, че "цялата тази работа се е ръководила от един самоук майстор Димитър от Трявна, който казват бил и днес жив (става въпрос за резбаря Димитър - б. а.); показаха ми ръкописния план на черквата и чистия чертеж на темплото с украшенията по него."4
От тези извори черпихме не само сведения за физическия облик на първомайстора, а и че галеното му име е било Доси, и че е работил заедно с младия по това време резбар Димитър Дойковчето (ок. 1810 - ок. 1885), същият, който по-късно, между 1850 и 1852 година, изрязва заедно с Никола Драгошинов иконостаса на друга черква, дело на Димитър Сергюв - "Св. Георги" в Трявна, строена между 1848 и 1850 година едновременно със "Св. Успение Богородично" в Търговище. От тези текстове особено важен е обаче фактът, че за строителството на последната първомайсторът е изработил чертежи, т. е. че през 40-те години на ХIХ век той вече е бил проектиращ архитект. Преди обаче да обясним какво означава това за Османската империя през ХIХ век, нека да цитираме възпоменателния надпис от черквата в село Любенова махала (Гюнели махле), Сливенско:
"Поднови ся сей храм на святи Великомученика Георгия сасъ мукаятлъка на архиепископа Илариона и сасъ почетьта на търговци, Папа Димитър, Марку, Слафъ, Таню, Петку, Колю и сасъ помощьта на всичкит™ християни, що се намиратъ въ Гюнели махлеси. Архитектунъ Димитъръ Серги отъ Трeвна 1837"5
В нашата историография се счита, че първомайсторите, които са се подписвали с титлата “архитект” в нейните форми: архитектон, архитектун и др. под. са демонстрирали с това творческо самочувствие. Но всъщност съвсем не е било така. В сферата на занаятите е царял пълен йерархичен ред, стриктно спазван от обществеността. Затова такива големи първомайстори като Тодор Калфа от Булгаркьой, Малгарско, издигнал през втората половина на ХIХ век най-големите обществени сгради и мостове в Одрин, Васил Калфа от Крушево - главен архитект (беледие устасъ) на Русе по същото време, "Калфа-баши" Димитър Софиалиата, ръководил строителството на Варненската крепост, Фоти Калфа, построил Даалийския хан и редица богати къщи в Пловдив, както и много други, независимо от високата си квалификация са били считани само за "калфи" на архитектите и инженерите от Истанбул и Одрин. Но поради крайно ограничения брой чуждестранни архитекти османската администрация е била принудена да удостоява с титлата "архитект- практик" най-добрите доказали се християнски първомайстори, приравнявайки ги по статут със западноевропейските им колеги. Така са се появили първите държавно регламентирани архитекти българи, практикуващи главно в столицата и големите градове на Империята. Типичен пример за такова удостояване е брациговският първомайстор Иван Хр. Боянин (1818 - 1877), коийто с вещина чертаел своите проекти на оризова хартия и работел не само из Империята, но и във Влахия, Хърватска и другаде. След като построил големия мост над река Струма в Кресненското дефиле, бил "награден от султана със специален орден, мундир с еполети, малка богато гравирана сабя и диплом, с който се признавал за "архитект-практик".6 Ето чрез такова удостояване била регламентирана правоспособността на архитектите Алекси Рилец и Никола Фичев, Стефан Мимар (тур. = архитект) от Мирково, известните солунски архитекти братята Митровски, построили в града великолепната черква "Св. Георги" в махала Пирги, крайбрежните хотели "Англетиер" и "Ноньо" и фабриката на Алатини. С титлата "архитект-практик" несъмнено е бил удостоен и първомайстор Димитър Сергюв и то още преди 1837 година. И именно затова той се записва във възпоменателния текст от черквата в Любенова махала като "архитектун", не като "устабаши", или "первомайстор". По- късно, през 1860 година, се отбелязва с тази титла и във възпоменателния надпис от черквата в село Червена вода, Русенско. Тук е мястото да отбележим, че освен заради творческите му успехи, за да получи един първомайстор диплом на "архитект- практик", е трябвало задължително да изработва проекти и количествени сметки за постройките си. И именно сведението, че за черквата "Св. Св. Петър и Павел" в Котел Димитър Сергюв е изработил в 1833 или 1834 година проект, е още едно доказателство за квалификацията му на архитект. По това време Димитър Сергюв е бил най-известният тревненски първомайстор, а и въобще най- талантливият и новаторски настроен творец в Северна България. Именно той за първи път, в търсене на пълната симетрия и функционалност в църковния интериор, поставя втора стълба към емпорията. Негово е и първото решение, при което стълбите към емпорията са включени в дебелината на страничните зидове, при директен достъп към тях отвън. Една идея, която впоследствие доразвиват Генчо Кънев и Никола Фичев.7
Черквите на Димитър Сергюв са с големи размери, звучат монументално с многоарковите си открити нартики, вписани под емпорията - един тип, който се превръща в основен за северобългарските строители. И причината за това не е само във функционалните и естетическите качества на тези сгради, а и защото при първомайстора се обучават някои от най- големите български строители, например Генчо Кънев и Генчо Новаков, които заедно със своите ученици по-късно диктували модата в църковното строителство из земите между Странджа и Дунав, Черно море и Тимок.
И така, когато в 1849 година българската община от махала Варуш на град Ески Джумая (Търговище) решила да построи на мястото на изгорялата предишната година дървена черквица нова, тя потърсила най-известния по това време църковен строител - архитектон Димитър Сергюв. Тогава все още Никола Фичев е бил познат единствено в Търново, а Генчо Кънев е само калфа при първомайстора.
Намерението на църковната община е да се изгради голяма черква. И Димитър Сергюв изработил проекти за толкова мащабен храм, че местните мюсюлмани спрели градежа, изтъквайки аргумента, че от прозорците на емпорията ще се виждат ханъмите по дворищата им.8 Влиятелни местни търговци обаче успели да издействат техническа експертиза от Истанбул. Упълномощеното лице издало разрешението за строителство с идването си на място, успокоявайки мюсюлманите, че едва ли такава голяма сграда може да бъде реално завършена. То коригирало проекта единствено по отношение на прозорците от емпорията, които трябвало да бъдат намалени по размери, за да се ограничи гледката към околността.
През 1849 година строителството започнало по проектите на Димитър Сергюв под личното му ръководство, с помощник уста Иванчо също от Тревненско. Дали този Иван не е "черковният строител" Иван Околиеца, за когото споменава Асен Василиев заедно с името уста Доси, или някой друг тревненски строител, не е известно.9 Във всеки случай формата “Иванчо”, под която са го запомнили в Търговище, говори за млад строител и следователно надали това е Иван Бочуковеца, известен ни от строителството на Даскаловата къща в Трявна от началото на века, който, ако е бил още жив, трябва да е надхъврлял 70 години.
В строителството на новата черква се включва цялото население, както с пари, така и с ангария по докарването на камък от близкото плато "Фисека" или на дървен материал от Балкана. Дори жените и децата счуквали стари керемиди и тухли за варовия разтвор.10 По своя план черквата "Св. Успение Богородично" представлява трикорабна псевдобазилика с външни планировъчни размери 16,40х31,10 м без абсидите. Има дълбока 4,25 м открита нартика, вмъкната под западната част от емпорията, решена в типичната за Сергюв планировка от седем челни и по две странични масивни арки. Пространството й е разбито напречно от още две двойки арки, стъпващи, както челните, върху каменни колони. Всичко това е създавало едно богато разчленено открито пространство, във външните ъгли на което във всеки от двата крайни западни интерколумния, както и в тези от юг и от север е имало пейки. За съжаление при реконструкцията, извършена в началото на ХХ век, вследствие на зазиждането на пространството и изграждането на портика с камбианария от запад, естетическото въздействие на това пространство е било сериозно компрометирано, а с поставянето на нови стълби към емпорията след възстановителните работи от пожара през 1947 година - окончателно унищожено.Пространството на наоса е внушително със своята широчина от 13,08 м и дължина до иконостаса по оста на колоните от 19,50 м. Достъпът към него е през отритата нартика чрез три врати, средната от които е двойна, широка 1,60 м, а страничните са по 1,05 м. Наосът е разчленен с шест двойки колони, които са били дървени, измазани, вероятно стъпващи върху бази с крушовидната форма като на тези, съхранени до днес при вътрешните колони от откритата нартика. Колоните подпират с опростени капители дървените, измазани арки със сложна форма. Таваните в корабите са били плоски, дървени, украсени с много богата дърворезба, съчетаваща различни "слънца" с геометрични мотиви. Емпорията, подобно на сегашната, изпълнена от стоманобетон, е била "П"-образна, обхващаща наоса от запад, юг и север по целите дължини на страните. В челото тя има вълнообразна конфигурация. В миналото парапетът е бил увенчан със сложен, пространствено моделиран извит мимбар. В източния край на всяко от страничните крила е имало по един малък иконостас, т. е. те са били оформени като параклиси. Стълбите към емпорията, предназначени за богомолците, са две - от юг и от север, скрити в дебелите около 1,60 м странични зидове. Поради денивелацията до тях се е достигало през външни стълбища, извеждащи до красиво оформени врати, украсени със скулпторни релефни изображения на ангели. Олтарният тракт е триабсиден, решен планировъчно в една вълнообразна, артистично конфигурирана линия. В олтара между абсидите има две фериди с плотове, предназначени за протезис и диаконикон, допълнени с още две в южния и северния зид. В дъното на централната абсида под прозореца е оформен единичен архирейски синдрон. Уникална новост е скритата пак в дебелината на северния зид стълба, извеждаща от протезиса към емпорията. Поне на мен не ми е известно наличието на друго подобно решение из българските земи. Интериорът е уникален и с пластичната трактовка на страничните си стени. Тук, освен че всяка от петте двойки големи прозорци завършва отвътре с пластично моделирано уширение, в пространството между всеки два прозореца има по една голяма плоска ферида. Този сполучливо оразмерен ритъм разнообразява в голяма степен интериора. За това са допринасяли много и изработените към 1874 година голям иконостас, монументалният владишки трон и амвонът срещу него. Между колоните от двете страни на централния кораб е имало и седалки. Според Асен Василиев дърворезбите са били дело на Андон Станишев и Никола Касев (Колю Касито).11. След пожара са съхранени само владишкият трон, който енориашите успели навреме да изнесат и няколко фрагменти от иконостаса. През същата 1874 година от Виена е бил доставен и огромен кристален полилей, за съжаление разрушен при същия унищожителен пожар.
Също така уникално явление във възрожденската ни църковна архитектура представлява и решението на фасадните плоскости. Тук Димитър Сергюв е проявил изключително майсторство. Спокойно бих могъл да определя архитектурния образ на тези фасади като най- доброто, което нашето изкуствознание познава след средновековните несебърски черкви. Разбира се и Никола Фичев и Никола Троянов по същото време създават пластично моделирани фасади, но в рамките на фасадните плоскости това са традиционните слепи аркатури и ломбардски фризове. При Никола Фичев те са обогатени с тухлени елементи. Димитър Сергюв обаче тук се е отказал в голяма степен от традиционните моделировки. Страничните фасади са разчленени хоризонтално от междинен тежък корниз, носещ емпорията в слаб еркер (0,30 м), и увенчан от втори, също тежък каменен корниз. И по двата корниза минават тухлени ленти, като при долният тя е подпряна с фриз от вълчи зъби.
В частта си под междинния корниз фасадите са разчленени от ритмично повтарящи се засводени прозоречни ниши със слепи декоративни ниши. Страниците на нишите са каменоделски сложно моделирани. Аркатурите са радиално разчленени, с прецизно врязани в камъка тухлени "лъчи", центъра навсяка от които е маркиран с взидана гледжосана ажурна розетка. В началото на миналия век Антон Торньов е успял да направи зарисовки на тези розетки и ги е публикувал през 1925 година в своите “Архитектурни мотиви из България”.
Частите от фасадата над междинния корниз днес са компрометирани с неумелата им възстановка след пожара. Как са изглеждали преди това можем да видим върху източната фасада, където над абсидите са запазени оригинални прозорци. Те са били по-малки от днешните, с профилирани каменни рамки с вградени декоративни решетки. Над всеки прозорец е имало, също както при долните, по едно тухлено "ветрило" с ажурна гледжосана розета в центъра. Торньов също потвърждава, че "тия украшения са употребявани ... под главния корниз."12
За възстановяването на оригиналния вид на западната фасада ни помогнаха както сравнението с архитектониката на тревненската черква "Св. Георги", която Димитър Сергюв, както вече посочихме, гради по същото време, така и една запазена декоративна решетка от овален прозорец. Тук междинният корниз е минавал над аркадата в цялата си широчина от 0,30 м, без емпорията да бъде изнесена напред в еркер. Във фронтона е имало пет прозореца - по два правоъгълни в едно ниво и с еднакви размери и оформление както страничните, и разположени от двете страни на един централен голям овален отвор. Несъмнено и тези прозорци са били увенчани с декоративни тухлени "ветрила". Най-вероятно под този централен прозорец е била взидана възпоменателната плоча, сега изнесена под фронтона на пристроения западен портик. Тук четем:
"Соз(и)дас¬ по изволен(и)ю отца ед(и)но роднагЃ сь(і)на и посп™штника с(ве)таго д(у)ха храмъ сеи усп™ние б(огороди)цы во врем¬ архiап(и)скопа нашего Вен(и)амина вvзантi(й)скаго иждiвен(и)емъ же и усердiемъ общихъ хрiстi¬нъ гражданЃвъ джомаа. 1851 апр(илий). 2 (-) го Дiмитръ Ѓт тR¬вна iзижата (иззидана - б. а.)."
Този портик заедно с камбанарията над него са изградени през 1906 година от тревненския първомайстор Генчо Новаков по проект на инж. Фурлани. Генчо Новаков (Малкия - 1846 - 1912) е най-добрият ученик на Генчо Кънев (Големия), за който споменахме по-горе, че като калфа на Димитър Сергюв е участвал при строителството на търговищката черква. А знае се, че и самият Генчо Новаков е чиракувал известно време при стария първомайстор. Вероятно той като млад калфа е работил, когато Димитър Сергюв и Генчо Кънев изграждат през 1863 година великолепното търговищко училище "Св. Седмочисленици" - една от последните им съвместни работи.13 Генчо Новаков се отделя от Генчо Кънев, започва да работи самостоятелно през 1880 - 1881 година и изгражда главно по свои, но и по чужди проекти редица крупни сгради, между които изпъкват черквите "Св. Троица" в Габрово, "Св. Димитър" в Мъглиж, камбанарията на черквата "Св. Троица" в Свищов.14 Бил е и отличен каменоделец и резбар. Самият той в едно интервю от 1903 година казва: "Като майстор на построените от мене здания аз мога да работя: каменоделство с разни изображения, дърводелство, дограмаджилък, стругарство в най-деликатни и изтънчени форми, марангозлък с най-модерни форми, разни статуи и украшения от гипс и отличен соваджилък (мазилки - б.а.)."15
Че това негово твърдение не е пресилено, първомайстор Генчо Новаков доказва и с постройката на портика и камбанарията на черквата "Св. Успение Богородично" в Търговище. Тази пристройка е започната по проектите на инж. Фурлани, но още в началото след няколко разпри по технически въпроси Генчо Новаков прогонил проектанта и я е завършил сам, влагайки и собствени идеи в отделни детайли и при кубето, което е от типа на тези, които създава по собствени проекти в Свищов и Мъглиж. Градежът е изключително качествен, детайлите и каменно-пластичната украса са изпълнени великолепно. От цялата сграда лъха невероятно съвършенство в изпълнителското майсторство. Ученикът е надминал учителя си. И въпреки че пристройката е в известен дисонанс с архитектурата на черквата, а и камбанарията е прекалено стройна за нейния обем, това е една от най-добрите работи на Генчо Новаков в заника на неговия творчески път.
Няма да е пресилено ако твърдим, че черквата "Св. Успение Богородично" в Търговище е една от най-хубавите възрожденски църковни сгради из всички български земи, че тя представлява върховната форма в развитието на трикорабните псевдобазилики от епохата на ранното Възраждане, с която са изчерпани възможностите на онаследените средновековни строителни традиции. Оттук нататък църковната архитектура поема по нови пътища, маркирани от Андрей Дамянов, Никола Фичев и Генчо Кънев. Пътища, извели българската архитектура до нива, съчетаващи традицията с модерното европейско световъзприятие, където най-младият от първомайсторите - Генчо Новаков е добавил завършващия поствъзраждането акорд, отзвучал дори и в чуждия на българския дух проект за камбанарията на италианеца Фурлани, придавайки му нещо от душевността на старите тревненски майстори.

д-р арх. Николай ТУЛЕШКОВ Ст.н.с.

Бележки:

1. Асен Василиев, Български възрожденски майстори, С., 1965 г., стр. 10.
2. Иван Богданов, Трявна през Възраждането, С., 1977, стр. 92.
3. Тодор Шиков, Летописът на Жендо Вичев от Котел, Сб. НУ III, С., 1895, с. 369.
4. Константин Иречек, Пътувания по България, С., 1974, стр. 788.
5. "100 години на храма "Св. В.М. Георги" в с. Любенова махала, Ст.Загора, 1937, стр. 22.
6. Пею Бербенлиев, Владимир Партъчев, Брациговските майстори строители, С., 1963, стр. 26.
7. Николай Тулешков, Първомайстор Никола Фичев - живот и творчество (1800 - 1881), сб. Първомайстор Никола Фичев - творец на Възраждането, С., 2001, стр. 67.
8. Ръкопис озаглавен "Общо историко-етнически и географски бележки за търговища духовна околия. Кога и как е била построена църквата (в Търговище)", Търговище, 1956.
9. Асен Василиев, Български..., стр. 101.
10. Общо историко-етнически...
11. Асен Василиев, Български..., стр. 133
12. Антон Торньов, Архитектурни мотиви из България, С., 1925, стр. 41.
13. За архитектурата на това училище виж по-подробно: Маргарита Коева, Николай Тулешков, Първомайстор Генчо Кънев, С., 1987, стр. 122-123.
14. За него. Пак там, стр. 105-108.
15. Георги Ненов, Уста Генчо Новаков, Сп. на БИАД, 1903, кн. 5-6, стр. 95..

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com