Разположен на топлите и живописни брегове на Охридското езеро върху вдаден навътре нос и на два хълма, Охрид четвъртата столица на България е един от най-красивите старинни градове на Балканския полуостров. В сините и бистри води на езерото се отразяват обсипаните с възроденски къщи и средновековни църкви хълмове. Въпреки превратностите на историческата си съдба, този град, сменял неколкократно владетелите си и попадал под робство, е съхранил множество древни паметници. В съчетание с прекрасната възрожденска архитектура и изключителните природни особености, старините създават в Охрид една неповторима атмосфера.

Охрид е възникнал през Античността като трако-илирийски град под името Лихнидос. Този град се е намирал на един от най-важните пътища в древността - Виа Игнация, който е водил от Драч (Дурес) до Солун и Цариград. По византийско време в околностите му са построени манастири и черкви. По-късно цялата област е заселена с прабългари и славяни и затова не случайно в края на IХ в. учениците на Кирил и Методий - Климент и Наум са изпратени точно там от княз Борис I и там те създават двете други просветни и духовни огнища, които заедно с тези в Плиска и Преслав дават вековеният живот на делото на славянските първоучители. Охрид се оформя като център на областта Кутмичовица и най-оживеното културно средище на югозападна България от времето на Първата българска държава. Градът е четвъртата и последна столица на Първата българска държава. След като Цар Самуил издиганал първоначално Преспа, през 996 г. премества столицата в Охрид и той е престолен град до 1018 г. Тук е от 980г. седалището на Българската патриаршия до 1018 г. когато тя е превърната след византийското завоевание в Българска автокефална архиепископия, продължила своето съществуване като такава до 1767 г. Това показва съхранената роля на града като религиозно и културно средище до една късна епоха.

Св. Климент Охридски изградил черква и "свят манастир на великомъченик Пантелеймон, където се отдавал на аскетични подвизи" посочва Пространното му житие. Южно от високите стени и кули на Самуиловия замък на хълма Плаощник, точно на мястото, на което народното предание поставя климентовия манастир, проф. Димче Коцо е открил черквата "Св. Панталеймон" известна като "Св. Климент Стари" под съборената днес джамия "Султан Мохамед" ("Имарет джамия"). Климент е построил своя комплекс върху руините на по-стари черква и запустял манастир. Храм с подобен триконхален план от същата епоха е открита от проф. Димче Коцо и в основите на черквата на манастира "Св. Наум" основан от единоименния български светец просветител на отсрещния бряг на езерото. Климентовата черква обаче е по-скоро петконхална, тъй като в източните стени на двете полукръгли конхи са вдълбани дълбоки, почти кръгли абсиди,, които отвън са също закръглени. Куполът на първоначалната черква на Св. Климент е лежал на два къси цилиндрични свода от изток и от запад и на две арки от север и от юг. До тези арки са долепени полукръглите конхи. Абсидата отвън е тристранна. Градежът на стените е от ред тухли и ред камък. С развитието на църковния живот първоначалната черква на Св. Климент не е можела да задоволи потребностите и той е построил пред нея друга, с неправилна правоъгълна форма. Отново редове тухли се редуват с редове камък, а между тях има и фрагменти от антични сгради - колони, капители и др. Като свързващ материал е употребен хоросан. На южната страна се е намирал гробът на Св. Климент. Черквата е служела като архиепископски храм. Тя е претърпяла много поправки, но въпреки това са запазени доста фрагменти. В първата черква са открити остатъци от мозаечни подове.. Запазени са части и от стенописната й украса. Храмът носи белезите на т. нар. "Преславски ренесанс" и в издадените отвън в полукръговете на конхите абсиди, и в разбиването на стената на цилиндрични вълнообразни повърхнини, което напомня Кръглата черква в Преслав.
В Охрид се намира още една черква, която носи името на св. Климент Охридски - "Свети Климент мали". Тя е изградена през 1378 и е малка еднокорабна черква. Преданието разказва, че мощите на Св. Климент са били пренесени първоначално там, а после в "Богородица Перивлебтос", където са положени и днес.

Днес името "Св. Климент" се носи от черква, която първоначално се е наричала "Богородица Перивлебтос". Тя наред с черквата "Св. Йоан Канео" датира от края на ХIII в. и е кръстокуполна, с тухлена керамопластична украса, свидетелстваща за стиловото единство на охридските строители и изкуството на Търново и Несебър. Черквата "Св. Климент" е била издигната в 1295 г. със средствата на византийския етериарх - болярина албанец Прогон Сгур. Тя е получила новото си име след пренасянето в нея през ХV в. на мощите на Св. Климент от храма "Св. Панталеймон" ("Св. Климент Стари"). Тази неголяма, но значима черква станала главен градски и архиепископски храм и седалище на Българската автокефалната архиепископия и в нея били пренесени много ценности и светини от други черкви след обръщането на охридската катедрала Св. София в джамия от турците.
Въпреки някои по-късни изменения, първоначалния план на черквата е кръстокуполен. От търновската черква "Св. Петър и Павел" я отличава разположението на купола не върху колони, а върху четири четвъртити стълба. Тук се вижда същия начин на използване на строителния материал, както в Източна България. Екстериорът на "Св. Климент" се отличава с богата декоративна украса. Тухлите са подредени във вид на слепи арки, вълчи зъби, меандри, карета, хоризонтални редове. В черквата е имало мраморен иконостас, фрагменти от който са запазени. Сега в наоса е изложена негова възстановка.
Черквата е изписана от известните охридски майстори Михаил и Евстихий в 1295 г. Те са създатели на стенописната украса в редица черкви из завзетите в 1282 г. от сръбския крал Милутин западни български области. Стенописи, които носят подписи на Михаил се намират в черквата на манастира "Прохор Пчински", а той работи заедно с Евстихий още и в Старо Нагоричане, - черква, също свързана с житието на Прохор Пчински. Стенописите в "Св. Климент" са най- ранните творби на двамата зографи и отразяват първия етап от разпространението на палеологовия стил на живописта в западната част на Балканския полуостров. Безспорното им авторство се доказва от открити техни подписи в черквата. Но там се среща още едно име - Астрипа, което на гръцки означава "мълния". Тъй като това име се среща в съчетание с името на Михаил - Михаил Астрапа, както е и в "Прохор Пчински", автори като Милкович-Пепек и Хрисопулос смятат, че това е негово прозвище, което е доста вероятно. Има предположение, че Михаил е син или особено любим ученик на Астрапа, известен живописец от надписи в черкви като "Богородица Левишка" в Призрен от 1307 г. където неговото име се среща отделно. Други автори като Радойчич и Талбот-Райс считат, че и Астрапа е работил в "Св. Климент", с което майсторите там стават трима. Стенописите са били реставрирани през периода 1950 - 1959 г. И понастоящем са в добро състояние. Много от тях са интересни от иконографска гледна точка. В композицията "Тайната вечеря" Юда е изобразен в момент, когато протяга десницата си да вземе парче хляб. Ореолът му е изписан съвсем прозрачен, сякаш зографите са искали да предизвестят за неговото предателство или не са вярвали в неговата святост. В сцената "Успение Богородично" на западния зид фигурите са експресивни, цветовете са ярки, скръбта на апостолите е ясно изразена, те са изобразени силно раздвижени. Над образите на апостолите се вижда сложен архитектурен пейзаж - високи здания с колони, изобразени в обратна перспектива. Представени са множество ангели над фигурата на Христос с душата на Мария в ръце. Зад тях са разтворени райските врати. В небето на облаци са изобразени апостолите и Богородица. Известният изследовател на византийското изкуство Ото Демус сравнява сцената "Сънят в Гетсиманската градина" с пресъздаването на същата композиция от Джото в "Капела дел Арена" в Падуа и от Дучо в Сиена. Според него сцената от Охрид се отличава с експресивност на израза и "кубистично" пресъздаване на архитектурния декор. Особено интересно с изображението на Св. Меркурий в пълни военни доспехи, богато украсена ризница, червена мантия и меч в ръка. Интересно е и изображението от 1295 г. на Св. Климент с изключително изразително лице. В нартекса над входа, който води към наоса е изписана Богородица с Христос на коленете й, благославящ. Композиция е по текста на рождественския стихар "Что ти принесем, Христе...", като текстове от него са написани край фигурите, с които са свързани. Стихарът се приписва на Йоан Дамаскин и е една от любимите теми в живописта, според Джурич. Изображението на първия епископ вляво от престола може да се възприеме за образ на охридския архиепископ Константин Кавасилас от ХIII в. Вероятно това е посмъртен портрет на Кавасилас, който по-късно се изобразява сред знаменитие църковни отци. В черквата "Св. Климент" се намира едно от изображенията на Божията премъдрост - Св. София, представена като ангел. Сцената включва Мъдростта на трон, пред нея една трапеза, а от другата страна на трапезата женски персонажи изпълняват заповедите й, според текста на Притчи Соломонови, IХ:5. Мъдростта е изобразена с триъгълен нимб, с какъвто се представя Христос в евхаристичен смисъл. В цялата живопис на черквата линиите са сигурни, колоритът е съгласуван, композициите са хармонични. Има много иконографски нововъведения. Главите и ръцете са много вещо моделирани, особено при свободностоящите фигури. Образите са пълни с живот и енергия, на тях не е присъща старостта. В някои образи има известни диспропорции между главите, телата и краката - главите са много малки, а босите стъпала - много големи. Явно майсторът държи повече на духовната изразителност на образите. Все по-често се срещат битови сцени, композициите стават все по-динамични и оживени, все повече черти от реалната действителност се запечатват от художниците на стените на черквата. Вместо ред от отделни сюжети се появяват повествователно разгънати цикли, които с подробности и детайли излагат евангелските легенди. Все по- често се изобразяват истории, взаимствани от апокрифните сказания. Композициите стават все по многофигурни, а размерите на образите се намаляват и стават по-малко величествени и монументални. Появява се склонност към разказвателност, което се подчертава от множеството битови детайли. Във всички сцени се забелязва опит за аналитичност, а по-достоверно предаване на лицата и движенията. Налице е стремеж на майстора да предаде пластика на обема. Всички светии тук са далече от иконописните канони и от възвишените просветлени образи от Нерези и Сопочани.
Ценен паметник от черквата "Св. Климент" е дървената склуптора-орелеф на Св. Климент Охридски от ХIII в. Тук са запазени и много ценни икони със сребърни обкови - "Благовещение" от две части - ХI в., "Христос Пантократор", "Богородица Первлебтос" и др. Сребърните обкови са декорирани с растителни орнаменти и изображения на светци. Михаил и Евстихий са работили не само стенописи, но и икони - "Евангелист Матей", "Слизане в ада", "Богородица Одигитрия", "Христос Спасител" и др. - от края на ХIII в. От тук произохожда и великолепна архиепископска корона и златовезана плащеница, подарък от византийския император Андроник Палеолог от 1292 г. с надпис "На пастиря на българите, за да си спомня за императора в молитвите си". През войната в 1917 г. тези реликви на Българската афтокефална архиепископия са били опазени и пренесени в София и понастоящем са част от експозицията на Националния исторически музей, а друга част от тях сега са в Народния музей в Охрид.
До черквата "Св. Климент" ("Богородица Перивлебтос") се намира малка черквица посветена на Св. Димитър - еднокорабна, едноабсидна, вероятно от ХIV в. Имала е свод, който не е запазен. Зад черквата "Св. Климент" се намира друга малка черква - "Свети Константин и Елена".

Черквата "Св. Йоан Канео" е уникално живописно видение. Тя е изящно разположена на една крайбрежна скала над охридското езерото под останките на школата на св. Климент, западно от Канео - стар рибарски квартал на Охрид на който е кръстена. За нея няма никакви сигурни данни, но може да се предполага, че е от края на ХIII или от началото на ХIV в. Била е съборна манастирска черква, но манастирът е бил разрушен през време на османското владичество. Самата черква е запустяла през ХVII век. Тя има типичен кръстокуполен план - правоъгълената основа с вписан кръг във вътрешния простор и тристранна абсида. Октагоналният й купол се подпира на четири стълба чрез пандантиви. Долната част на черквата е градена с обикновен необработен камък, но над него е украсена с хоризонтални редове от бигор и тухли. По конхите на абсидата, източната фасада и купола се забелязва керамопластична украса. По всичките осем страни на купола са поставени ъглести фронтони. По-голямата част от фреските са унищожени. За тях може да се съди само по оцелелите им фрагменти.

Непосредствено до старата градска стена и до Долната порта се намира черквата "Св. Богородица Болничка", която с била заобиколена от стари гробища. Първоначално през ХIV в. тя е била изградена като еднокорабна черква със свод, но впоследствие през ХV в. е преправена, като й е пристроен притвор. Живописта от най-ранния слой е дело на местен зограф със жив усет за съчетаване на цветовете. Била е изписана допълнително през ХIХ век, понастоящем тези стенописи са свалени. Под свалените фрески старата живопис от ХIV в. с много ярка и свежа. Има дърворезбен иконостас, като част от иконите липсват. Непосредствено срещу нея се намира втората "болничка черква" - "Св. Никола Болнички". Построена е от ломен камък без употребата на тухли. Тя е еднокорабна черква с полукръгъл свод. На западната стена се издига камбанария. За първи път черквата се споменава в документ от 1342 - 1345 г. От надпис на южния зид вътре в черквата се вижда, че е изградена и зографисана в 1313 г. В ниша надвратата с изобразен Св. Никола. Има Г-образен притвор с абсида в източната част, в който има стенописи върху южната стена и абсидата. В притвора е изложен непрекъснат иконен ред и фрагменти от свалени стенописи. На западната стена на черквата отвън (сега в притвора) има стенописи от втория период на изписване от 1381 г. Изобразена е Богородица, изправена в ниша над вратата. Вдясно от вратата е изобразен Св. Никола, както и сцени от житието на светеца, патрон на черквата. Тук се е намирла прочутата дърворезбена врата датирана е от ХII или ХIII в., днес част от експозицията на Националния исторически музей в София. Тя е едно от най-забележителните произведения на българската дърворезбата от средновековието.
Черквата "Мали Свети Врачи" ("Св. Безсребърници Козма и Дамян") е еднокорабна, с фрески от ХIV в. Днес сводът й не е запазен - покрита е с двускатен покрив. Стенописите са силно увредени. Запазените фрески се смятат за дело на няколко зографи, сред които и Йоан Теориан. На южния зид между няколко изправени фигури е представен Св. Климент Охридски като защитник на града, който поднася модел на града на Св. Козма и Дамян. В олтарната абсида е изобразен охридският архиепископ Константин Квасилас. Най- старият запазен дървен иконостас в Охрид от ХIV в. се намира в тази черква.
Югоизточно от черквата "Мали Св. Врачи" се намира черквата "Богородица Челница". Абсидата й е стъпила върху старата крепостна стена от византийско време. Тя е двукорабна черква - изключително рядко явление в архитектурата. От първоначалния градеж са запазени малки части, както и от живописната й украса. Н.Мавродинов и Ст.Ваклинов я приемат за базиликата, построена от Княз Борис I в IХ в., но датирането й може да е и по-късно към паметниците от ХIV в.

Множеството черкви в Охрид и тяхната украса дават възможност да се проследи развоя на изкуството в този голям български културен център и неговата непрекъсната връзка с паметниците в останалите наши земи. Това, което е загубено в Плиска, Преслав и другите източни български крайща, може да се открие в Охрид. Паметниците в този голям център на българския народностен дух са органична част на културата, създавана тук и в Преславската школа, която, след разгрома на първите ни две столици от руси и византийци, продължава да живее в опазените западни предели на българското царство. Паметниците, сътворени тук след краха на Първата българска държава, са продължение на традицията на симеоновия Златен век и на културния подем във времето на Цар Самуил. Те са поръчвани за духовните нужди на българите обитаващи тези земи. Съграждани са според техните естетически видания и умения. Ползвани са и са опазени от тях до днешните дни. Те ярко засвидетелстват съществения ни принос в общата Балканска култура, правоприемника на античната цивилизация, спомогнала за раждането на онези процеси намерили своя завършен израз в западноевропейският Ренесапс.

Ралица БАЙТАЗОВА А&A

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

INTERNET SOLUTIONS Milomir Bogdanov M.Sc.(arch.) B.Bdg; phone: (359-2)+95-25-037; fax: (359-2)+95-25-605; e-mail: rumiananikolova@hotmail.com