"Александрово" е един от новоразкритите значими тракийски паметници. Основен обект тук са могилите до Хасковското село по името на което е известен. Гробницата в главната могила изследвана от доц. д-р Георги Китов през 2000г. е изградена с добре обработени каменни елементи и е запазена в добро конструктивно състояние. Стенописите е имало и в трите й части, те са се запазили отпреди 2500 години. В дромоса са се съхранили в малки участъци, но в двете камери са запазени големи площи от фреските, като в голямата кръгла куполна камера в недобро състояние е единствено долната цокълна част. Наличието на съвременни графити вероятно потвърждава твърденията на местни хора, че преди около 40 години в гробницата е влизано. Работите тук са в начален етап. Направени са геодезично заснемане и кадастрална скица. Оформени са защитни зони, които освен тази могила включват и още археологически обекти - две други могили, едната от които фактически е унищожена, както и останки от крепост.

"Старосел" по името на близкото село стана известен открият през 2000 г. от експедицията "ТЕМИТ" ръководена от доц. д-р Георги Китов уникален тракийски Култов комплекс.
Районът наоколо изобилства от следи на тракийската древност. Под "Рошава могила" още - в 1920 г. Иван Велков разкопава гробница с четириъгълен план на гробната камера, но без данни за покритието. Под съседната Пейчова могила е открито погребение с разчленяване на трупа до камък с много интересна форма, веротно почитан като свещен. В близост до тях в зидан гроб с похлупак, оформен като двускатен покрив с фронтон са намерени гробните дарове от погребение на воин - два наколенника, броня, златен пръстен и венец, сребърна каничка, глинен съд и др. В близката Маврова могила е открита стъклена маска и още един златен пръстен с датировка IV в. пр. Хр. В близост под съседна могила от К. Кисьов е открита още една гробница с купол.
Най-забелеителният паметник открит там досега е подмогилното тракийско Култово съоръжение. То предизвика голям интерес със своята внушителна архитектура. Разкопано е под "Четиньова могила", която е с височина 21 м. Могилата е обградена от добре запазена крепида с обща дължина 241 м и 3 м височина. В близост до нея са открити жертвени ями. В един от участъците крепидата се свързва със скалата и там са оформени каменни стъпала и вероятно жертвена площадка. В близост са намерени вана за приготовление на вино, съдове и делви за жито. Крепидата се свързва с 3 монументални стълбища и със стени, които оформят фасадата и пространство, което аз определям като външно преддверие. Те са изработени от големи, добре обработени каменни блокове от местен пясъчник, добиван в близост от съседен хълм. Монументалното стълбище е оформено с два постамента, върху които е имало статуи на лъвове. Открити са само лапите на животните, а се предполага, че самите фигури са откраднати от иманяри. Двете странични стълбища изненадващо водят нагоре - към стената, което оформя откритото външно преддверие по подобие на амфитеатър. С право то може да бъде определено като място, в което е протичала една съществена част от ритуала.
Фасадата и същинската част на храма-гробницата са изработени от вулканичен камък - туф от района на Златица. Съоръжението се състои от преддверие, дромос и камера. Над входа е имало фронтон, от който е запазена само дясната част, а останалата е взета от иманяри. Вратата към дромоса и вратата към камерата са обградени с фризове с орнаменти - кима, овули, меандър, оцветени в червено. Това оформление прави тези врати много подобни на вратата на гробницата от Стрелча.
Вратата към дромоса е двукрила, каменна и масивна. Всяко крило е закрепено в специално гнездо и се движели по жлебове. Камената двукрила врата е запазена и консервирана.
Вратата към гробната камера е също каменна и масивна, но е била с едно крило, оформена с имитация на метален обков върху камъка, пластичен подход прилаган при множество врати на гробници освен в Тракия и в Древна Македония. Крилото също е закрепено в специално гнездо и се е движело по един жлеб. Подобна врата е изобразена върху златната амфора-ритон от Панагюрското съкровище.
Дромоса е с правоъгълна форма. Засводяването започва на височина около два метра от пода. Покритието е чрез фалшив свод, като челата на натдаващите се един над друг редовете от каменни блокове са оформени с конвексно-конкавни форми.
Камерата е кръгла, с диаметър 5,3 м. Височината на стените е 3,5 м, след което започва закуполяването. Тя е оформена с 10 дорийски полуколони, над които има фриз от метопи и триглифи, оцветени в синьо и червена ивица. Полуколони като пластичен елемент се използувани и в гробниците при Свещари и под могилата "Шушманец" при Шипка. Елементи прилагани в екстериора на гръцките храмове често намират своето място в интериора на тракийските гробници. Тук дорийските полуколони са изработени, като едни от блоковете са свързани като част от зидарията на стената на камерата и са издялани с форма на колона с канелюри, а останалите са вставени между тях. Камерата е покрита с фалшив купол, също с конкавни форми. При изграждането им има прилика с гробницата край й с. Раклица Лозенградско, подобни са и размерите. Височината на купола до ключовия камък е била 7 м. Част от купола е срутен, като каменните блокове са паднали вътре в камерата. Ключовият камък - каменна тапа - е намерен в близост до входа на гробната камера. Предполага се, че в гробницата са проникнали македонски войници, които са влезли през ключовия камък, както е било обичайно и при множество от гробниците в техните земи. Те са търсели вход към друго помещение, но не са влезли в преддверието. В този момент по всяка вероятност фасадата и стълбището на гробницата вече са били засипани.
Общата дължина на съоръжението надвишава 25 м. Гробницата и прилежащите към нея елементи са изградени от добре обработени каменни блокове. Те са огромни и са повече от 4000 на брой. Свързани са с железни скоби, заляти с олово. Заедно с размера и височината на камерата, това поставя храма-гробницата от Старосел на едно от водещите места по значение и мащаб сред всички тракийски и други паметници от този тип, открити до момента на Балканите. Има предположение, че този монументален паметник, датиран в V - IV в. пр. Хр. е било изграден за някой от значимите тракийски владетели - допускстимо е да се мисли, че това е бил Ситалк.
Култовият комплекс е широко посетен.Той предизвиква неимоверен интерес както сред специалистите, така и сред любителите на древността. При медудържавни официални посещения у нас е включван в програмата на европейски кралски семейства. Прави добро впечатление, че това е един от редките случаи, когато един обект се показва веднага, след като е открит, с минимална намеса с цел укрепване. Засега той е отворен всеки ден, а любезна екскурзоводка посреща и насочва посетителите. До тук може да се достигне с лека кола или пеш от Старосел. Близката тракийска гробница под "Жаба могила" край Стрелча, която е реставрирана и напълно достъпна за посещение допълва впечатленията за тази цивилизация отпреди 2500 години. Разбира се, изследователската работа на археолози, историци, архитекти и искуствоведи няма да приключи скоро. Много има да се направи докато ценния паметник влезе пълнокръвно в научно обръщение, а района край Старосел се превърне в благоустроен археологически парк, фокус на туризъм и културни събития, за да заеме този уникален античен комплекс своето заслужено място сред шедьоврите на световното наследство.

Ралица БАЙТАЗОВА А&А

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

INTERNET SOLUTIONS Milomir Bogdanov M.Sc.(arch.) B.Bdg; phone: (359-2)+95-25-037; fax: (359-2)+95-25-605; e-mail: rumiananikolova@hotmail.com