През ХIХ век днешният сръбски град Ниш е един от най-дейните български възрожденски центрове. Затова неслучайно при учредяването на Българската екзархия той е определен за митрополитски център.
От 1854 година църковната община започва да събира средства и материали за издигането на нов храм в близост до вече отеснялата стара черква “Св. Архангели”. Особени заслуги има нишкият епископ Йоаникий І, който морално и материално подкрепя това дело. С усилията на общината през 1856 година бил издействан строителен ферман и на 18 октомври същата година североизточно от старата черква бил положен основният камък. Първоначално се считало, че храмът трябва да бъде под патронажа на Св. великомъченик Георги, но поради неизвестни днес причини той в крайна сметка бил посветен на Слизането на Светия Дух и на Светите Апостоли.
През май 1857 година общината подписва договор за проектиране и строителство с известния велешки архитект Андрей Дамянов - един от най-значимите български строители на ХІХ век. В превод на новобългарски, четем:

“С настоящото договорно писмо удостоверяваме, че ние, първенците на вароша Ниш, заедно с първомайсторите на всички еснафи и прочее, че днес в митрополията сме договорили с първомайстор Андрей Дамянов от Велес да иззида новата черква.
1-во. Срещу обещаното от казания първомайстор Андрей да ни иззида по своя тертип здрава черква и както съдържа планът тя да бъде украсена, се задължаваме да му плащаме месечно възнаграждение по 16 дуката - императорски и то по следния начин: тъй като бъдещото здание като черква не може в късо време да се издигне, затова тази уговорена месечна заплата ще е действителна само за работата през летния период, а когато настъпи зимата и той и другите майстори престанат да работят, ще спре изплащането на първомайстора на месечна заплата, докато отново не настъпи време за работа.
2-ро. Ние, посочените по-горе, се задължаваме за всеки изминал месец да плащаме месечното възнаграждение на упоменатия майстор Андрей без всякакво забавяне.
3-то. Задължава се първомайстор Андрей според тази спогодба като първомайстор на това здание да се грижи за него като за свое, докато започнатата от него черква се завърши напълно.
4-то. Разходите около черквата - кересте, надници на други майстори и прочее, ще се заплащат от църковната каса чрез избрани за тази цел ктитори.
По този начин изготвихме два еднакви контракта, които са с подписите на първенците варошки (нишки - б. а.) и първомайсторите (еснафски - б. а.), от една страна, и първомайстора Андрей, от друга подписана, и дават за съхранение единия на едната, а другия на другата страна за по-сигурно. Ниш, 12 май 1858-ма година.

печат на нишката црквена община - 1857”
Николай Деянин
Димитър Панпадой
Никола Коцев
...................... (нечетливо - б. а.)
...................... (нечетливо - б. а.)
Гаврил Йованов
Атанас Коцев "

През първата година строителството се съсредоточило върху изграждането на доста дълбоки и здрави основи поради не много благоприятната почва. От следващата година работата се разгърнала с труда на множество майстори - зидари, ковачи, дърводелци. Не се разминало обаче, както и на много дрги места, без протестите на местните мюсюлмани срещу това голямо строителство. Те особено се ожесточили, когато започнало зидането на кубетата. За да излезе от това положение, нишкия паша - Зейнел, обявил, че високите кубета са несигурни и опасни. Но първомайстор Андрей заявил, че основите са яки и че за да го докаже, се наема да застане вътре под кубетата, а пашата да нареди да се стреля до градежа с оръдие от най-голям калибър. И ако черквата се срути и той остане жив, да я изгради отново за своя сметка. Пашата отказал, но все пак наложил кубетата да бъдат по-ниски от проектните им размери.
Зидарските работи обаче вследствие не само на тази, но и поради други причини, се проточили и били завършени чак през 1872 година, като след смъртта на първомайстор Андрей в 1870 година ръководството било поето от брат му Георги Дамянов. Още четири години след това, до 1876 година, продължили довършителните работи. Черквата е била осветена на 13 февруари 1878 година стар стил, малко след превземането на Ниш от сърбите. Родът Дамянови продължил да работи върху украсата на Нишката катедрала и след това чрез ръката на родения през 1871 година в Папрадище Георги Зографски - същият, който ни е оставил в наследство груповия портрет на братята Дамянови. Негова е храмовата икона над портала, рисувана с маслени бои през 1904 година. Сотир Томовски твърди, че в 1911 година той е работил икони и за иконостаса. Основните икони обаче, са били изработени между 1885 и 1897 година от художниците Георги Кръстич и Милутин Маркович. Самият иконостас най- вероятно е дело на Георги Дамянов, който, както е известно, главно се е занимавал с живопис и резбарство и бил познат и като Георги Зографа, откъдето по-късно фамилията започва да се нарича Зографски.
Както вече посочих в статията си за Андрей Зографски (в. “Арх & арт борса”, бр. 22/2000), Нишката катедрала е една великолепна разработка на традиционния за Дамяновци базиликален план с отлични пропорции и детайл. Тя е доста импозантна със своите планови размери - 38 х 30 м и височина от пода до зенита на централното кубе 33 м. Както и при другите черкви дело на ателието - “Св. Димитър” в Битоля, “Св. Троица” във Враня, “Св. Богородица” в Ново село до Щип и др., основният корпус е тристранно обхванат от открита нартика, която обаче, тук завършва от изток с малки отворени параклиси.
Планът обаче е носител и на редица други новости освен параклисите. Например стълбите към емпорията, които са вити, се намират в две симетрично разположени цилиндрични ниши в ъглите на западната стена. Но най-новото е, че храмът е петкуполен и при това куполите като архитектура, макар и намалени спрямо първоначалната си проектна височина, добре кореспондират със структурата на корпуса. Това е първата куполна сграда на Андрей Дамянов. Според преданията нововъведението е било инспирирано от желанието на нишлии да се оформи силует, подобен на този на големите, известни в православния балкански и славянски свят манастирски черкви от Грачаница или Дечани. Така или иначе, това е първата куполна черква на Първомайстора. При това тя съвместява в едно добре балансирано цяло традиционния за него базиликален план с идеи от куполните черкви.
Първоначално черквата е била замислена и като камбанарийна, но поради съпротивата на местните турци, за което стана дума по-горе, камбанарията е била издигната само до нивото на основния корниз. Днешната си камбанария храмът е получил едва след Втората световна война.
Нишкият катедрален храм е бил не само за времето си най- голямата черква в Сърбия, след присъединяването на града към кралството. Той не само е една от най-добрите работи на Андрей Дамянов. Това е и една от най-великолепните творби на българската възрожденска архитектура въобще. За съжаление, поради политически причини тя досега почти не е влизала в научно обръщение. Нека да се надяваме, че изгорялата съвсем наскоро черква, ще бъде възобновена професионално, за да възстанови първообраза на този прекрасен паметник.

д-р арх. Николай ТУЛЕШКОВ Ст. н. с.

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

INTERNET SOLUTIONS Milomir Bogdanov M.Sc.(arch.) B.Bdg; phone: (359-2)+95-25-037; fax: (359-2)+95-25-605; e-mail: rumiananikolova@hotmail.com