Античната македонската държава се развива предимно от VII до II в. пр. Хр. и изживява своя исторически апогей през IV в. пр. Хр. Според някои хипотези тя се създава от етногенезиса на тамошните тракийски маси с местни планински племена и несъмнено има своя ареал на поява и развитие в планинските райони и равнини в близост до тях в днешната Егейска Македония включени понастоящем като обособена провинция в територията на Република Гърция. Още от най-ранни времена към нея започват да се интегрират нови земи, населени от най-южните клонове на тракийските племена. През IV в. пр. Хр. експанзията на Македонската държава заема значителни райони от Балканския полуостров, поставя под своя зависимост гръцките полиси, включва голямата част от тркийските земи в Европа и Мала Азия, след което продължава своята експанзия на Изток и се превръща в империя, господствуваща практически в целия тогавашен културен свят без Китай. Македонските владетели възприемат древногръцката култура и език и ги разпространяват в териториите на своята империя. Там интензивния взаимен обмен и последвалия синтез на културите формира първата в историята глобална цивилизация известна днес като елинизъм, който живее и обогатява човечеството със своите достижения дълго след краха на държавните образувания и изчерпването на културите способствували за неговото раждане.

Дион е един от прочутите и почитани като свещени градове на Древна Македония. Той се намира в подножието на планината Олимп, на 5 км от морскот окрайбрежие и на около 90 км от южно от Вериа (Бер). Това е място, където според легендата е намерил смъртта си тракийският певец-герой Орфей. Тук македонските владетели са правили тържества и игри, за да ознаменуват победите си. Според Диодор Сицилийски именно в Дион Александър Македонски е правил жертвоприношения на Зевс Олимпийски, преди да тръгне на своя победоносен поход на Изток. Това е място, в което 1600 години е съществувало панелинското светилище Дион - от времето на дорийските номади 1100 г. пр. Хр. до късноантичната епоха - V в. сл. Хр. когато е било изоставено под напора на християнството. Светилището е посветено на Олимпийските богове и мястото му е било избрано по думите на Делфийския оракул: "Вървете и където стадата ви спрат, там то да бъде" - казал той на дорийците. В Дион са се провеждали Олимпийски игри, първоначално посветени само на изкуствата, а впоследствие включили и спорта.
Дълги времена градът е бил легенда като античната Троя. Разкопките в Дион започват през 1928 г. и продължават до днес. След интензивните проучвания, водени през последните десетилетия от проф. Димитрос Пантермалис, при щедрото финансиране от страна на държавата, останките са организирани в археологическия парк Дион. Той включва укрепеният град Дион и свещеният участък край него в който са открити светилища, два театъра и стадион.
В града прави впечатление главната улица със своята значителна ширина и монументалност, римските терми от II в. след Хр. с богата подова декорация, хипокаустна отоплителна система и обществени тоалетни, отмивани от специална система с топла вода и пара, множеството сгради с мозаечна украса, запазени "ин сито".
Една от най-забележителните къщи е тази на Дионис, в която се смята, че се е събирал интелектуалният елит на Дион. Знаменателна е с шедьовъра - античната мозайка разкрита там, превърнала се днес в емблема на резервата. От тази къща вероятно произхожда и автентичният музикален инструмент - хидравлида, открит в дом на майстор, където е вероятно бил даден за поправка. Инструментът сега е експониран в музея на Дион.
От последният период на развитие на града са останките на внушителна християнска базилика от IV в. сл. Хр.
Откритите светилища са посветени на Деметра, Зевс, Афродита, Асклепий както и на навлезлите от Египет култове на Сарапис, Изида и Анубис. Светилището на Деметра е най-ранното, изградено от древните македонци - VI - IV в. пр. Хр. Култа към Асклепий е свързан с водата, край Асклепиона - неговия храм са се събирали много хора, които са идвали в този район да търсят лечение и явно са го намирали. Водите на реката обаче с вековете са променили оттока си и днес те и заблатяването от тях създават много затруднения на археолозите, които продължават своите разкопки в редица участъци на археологическия резерват.
От двата открити театъра единият е гръцки от III - II в. пр. Хр., а другият е римски от II в. след Хр. Днес гръцкият театър в Дион е място за провеждането на множество фестивали, които конкурират античните.
Музеят на Дион, открит през 1983 г., прави впечатление не само с изключително редкия старинен музикален инструмент хидравлида, но и с цялата си богата и модерно подредена сбирка, включваща находките от античният град Дион и монументалните гробници в района. Забелеителна е огромната мраморна врата на Гробница № 1, разкопана край западната порта на Античния Дион, принадлежала на македонски аристократ от 300 г. пр. Хр. Нужното внимание е обърнато и на най-младите посетители, които имат възможност да разглеждат отблизо и да докосват антични предмети, да се запознават с технологията на тяхното създаване, да изучават елементите на античната архитектура и строителство, създаването на мозайки в съседство с прекрасните им оригинали.

Вергина е старо българско село на 8 км югоизточно от град Бер (Вериа), което е имало изключителният късмет да се окаже основано през ХIХ век на мястото на старата македонска столица Еге. Там в близост до бреговете на река Алиакмон в подножието на планината Вермион са управлявали от VII в. пр. Хр. владетелите на Антична Македония.
В амфитеатъра на града се е възцарил Александър Велики, след като преди това пак там е бил убит баща му Филип Македонски през IV в. пр. Хр.
В близост до амфитеатъра се намира дворецът с великолепна мозайка в царската зала, изобразяваща фантастични същества с дрехи с волути, подобни на тези на кариатидите от Свещарската гробница.
Светилищата на Еуклея, изградено от Евридика, майката на Филип Македонски и това на Богинята майка също са разположени в съседство.
Още през изминалите векове погледът на първите изследователи по тези места е бил привличан от "Голямата могила", попаднала в центъра на новото село. Именно под нея Манолис Андроникос разкопава великолепните царски гробници. Днес те са под мащабна защитна постройка, в съчетание с експозиция на съкровищата, открити в тях. Милиони са били инвестирани в създаването на този модерен музей "ин сито", но те вече връщат обратно инвестицията. Това е един от най-блестящите примери за възможностите, които предоставя културният туризъм, с всички съпътстващи го дейности, от които днес се издържа цялата околност.
В "Голямата могила" са разкрити през 1977 - 1978 г. две гробници с фасади с дорийски колони, дорийски и йонийски фриз - зофор. Това са световно известната "Гробница на Филип II", и "Гробница на Принца". "Гробницата на Филип II" съдържа две погребения, едното се счита, че принадлежи на Филип II Македонски (от 336 г. пр. Хр.), и още едно - на млада жена. Тя е с полуцилиндричен свод, Зофорът й представя ловна сцена, стените на преддверието й са украсени със стенопис, имитиращ завеса.
"Гробницата на Принца" е с погребение на момче на 14 г., тя също е с полуцилиндричен свод, няма същински колони на фасадата си, а само пиластри и мраморна врата. В преддверието на "Гробницата на Принца" има стенопис, изобразяващ надбягвания с колесници в негова памет.
До тях е открита една циестова гробница, наречена "Гробница на Персефона", именувана на персонаж то великолепните си стенописи ал фреско, представящи Персефона и други митологични персонажи - Деметра, Хадес, Хермес, приятелка на Персефона, колесница с коне, трите мойри и фантастични животни от подземния свят.
Недалеч от тях е открита още една полуразрушена гробница, датирана в 300 г. пр. Хр. Тя също е имала полуцилиндричен свод и с наречена "Гробница на свободностоящите колони" поради наличието на четири свободностоящи дорийски колони пред фасадата й.
В близост до последната е разположен хероон с размер 10 кв. м, който се е използвал за поминални тържества в чест на героите.
Под Голямата могила са били заровени всички постройки от Антигон, след като галите разграбили и разрушили много от тях.
Под могилата, наречена "Бела" във Вергина са открити през 1981 - 1982 г. още четири гробници - три с полуцилиндричен свод и една цистова. Едната от тях има дромос. Трите гробници са открити ограбени, а цистовият гроб е със запазено погребение. В близост до тях с разкопан хероон.
Най-ранна от тях е гробница с трон, с една камера, фасада без колони със стенописен фриз и голяма мраморна порта. Тронът е поставен до задната стена на гробната камера, като облегалката му е нарисувана върху стената.
Втората гробница е от втората половина на III в. пр. Хр., използвана е вероятно два пъти, с поправки. Състои се от две помещения - преддверие и гробна камера, както и дромос с дължина 7,80 м. Фасада има 4 дорийски колони. Тясното преддверие е украсено с мраморно стуко по стените, има хоризонтално покритие. Каменна врата свързва преддверието с камерата. В нея се намират голям каменен трон и ложе.
Третата гробница е най-късна - от края на III в. пр. Хр., състои се от едно помещение.
"Гробницата на Ромайос" е открита от проф. Ромайос и поради това е получила неговото име. Определя се също така като "Вергина 1". Гробницата е изградена под земната повърхност, което се състои от преддверие и гробна камера. Има фасада, която е била доминирана от мраморна врата, фланкирана от четири елегантни йонийски колони. Имало е фриз с изображение на цветя и палмети, който не е запазен. В гробната камера има трон и пейка. Полуцилиндричният свод е с височина 2,22 м. Датирана е в 300 г. пр. Хр.
Гробницата, известна като "Гробница на Евридика", се намира в близост до "Гробницата на Ромайас". Открита е през 1987. Тя се смята за най-ранна сред македонските гробници с полуцилиндричен свод, тъй като е датирана в 340 г. пр. Хр. При нея се забелязват няколко елемента, които я приближават към по-ранните цистови гробници. Тя има двойни стени, сводът е поставен в цистоподобна структура. Състои се от гробна камера и преддверие. Задната стена на гробната камера е оформена като фасада, с йонийски колони, врата и прозорци, символичен вход към отвъдното. Пред нея е разположен великолепен трон с живописна композиция на облегалката и релефна украса, с височина два метра. В Гробницата е била погребана жена, принадлежаща към македонския царски род.
Още една гробница е била открита до Културния център във Вергина. Тя е имала четири йонийски колони на фасадата си и две помещения - преддверие и дромос. Запазени са само основите на помещенията и части от колоните. Подът е покрит с червено стуко. Гробницата по всяка вероятност е била покрита с полуцилиндричен свод. Датирана е малко след 300 г. пр. Хр.
Гробницата в имението "Блукас фийлд" е разположена в северната покрайнина на Вергина. Изградена е от порос, стените й са покрити с бял щук. Тя е датирана 200 г. пр. Хр., така че е последваща с 50 години най-късната гробница от могилата "Бела".

Пела, друго населено с българи село близо до съвременният град Яница, е мястото в чиято околност е открита столицата на златния IV век. Старата столица Еге се е оказала неподходяща по ред причини, свързани с лоши природни условия и разпространение на заболявания. Градът Еге продължил да съществува и в него да се извършват царските погребения. Но владетелят Ахелайос решил да премести столицата на ново, по-подходящо място. Така в началото на IV в. пр. Хр. била създадена новата столица Пела, между реките Лувиас и Аксиос, на морския бряг на залива Термайкос. По-късното алувиално натрупване е променило рязко морските очертания в този район, така че сега се намира на 30 км навътре в сушата. Разкопките в Пела са провеждани от 1914 г. насам, след като античният град е локализиран в близост до днешния град Яница.
Градоустройствено новата столица била с регулярна ортогонална планировка според Хиподамовата система, благоустроена с правилни улици и сложно изградени водопровод и канализация.
Центърът на града е зает от агората, а в горната му част е дворецът, който със своите 60 000 кв м площ е един от най-големите в света.
Столицата Пела е била и важен религиозен център, в нея е имало голям брой храмове, извършвали са се жертвоприношения. Множество произведения на античното изкуство, които произпождат от храмовете и домовете сега са съхранени в нейният музей. При завладяването на града от римляните през II в. сл. Хр. след победата при Пидна и Метона, те отнесли от Пела 3500 скулптурни работи, което показва колко богата е била неговата декорация.
Смята се, че къщите били изградени за населението и готови са очаквали своите нови стопани в момента на пренасянето в новият главен град. Домовете са перистилни или пастадни, с помещения, разположени около двор.
В домовете на Пела са съхранени най- ранните мозайки - от IV век пр. Хр. Те са изработени с естествения цвят на камъка, а контурът на изображенията е оформен с олово. Множество от мозайките представят сцени от митологията - Дионис, Елена, фантастични същества, а други са свързани с Александър Македонски и неговите подвизи. Част от прочутите мозайки сега са запазени "ин сито" в археологическия резерват, а останалите се намират във великолепния музей наблизо. Запазени са и фрагменти от стенописната украса на домовете, представителна за елинистическата живопис, станала предшественик на тази в Помпей.
В близост край Пела се издигат различните надгробни могили, под които се крият монументални гробници.

Миеза, античният град, се намира в подножието на планината Вермион в близост до днешните градове Вериа (Бер), Левкадия и Ниуса. Вериа и Миеза според митологията са дъщери на прочутия цар Мидас. Това е място, прочуто с школата на философа Аристотел, където младият Александър е учил философия, изкуства и математика. Открити са части от селището Миеза - портици, театър, школата на Аристотел и Нимфейон в скалите край него.
Левкадия и районът й е особено прочут с откритите там монументални гробници. Световна известност са добили "Гробниците на Лизон и Каликлес", на "Правосъдието", на "Палметите", както и "Гробницата на Кинх". Днес те всички са достъпни за помещение, а в близост до тях се намират още три, които са в по-лошо състояние - "Гробниците на Теодорис" и "Харулис I и II".
"Гробницата на правосъдието", наречена още "Голямата гробница от Левкадия" е една от най-прочутите, открита през 1954 г. Гробницата е била покрита с могила, както повечето македонски гробници. Изградена е от местен камък - порос, който е грубо обработен от външната част на гробницата, а на фасадата - измазан, за да създава впечатление за мрамор. Състои се от две помещения, покрити с полуцилиндричен свод и внушителна фасада с четири дорийски колони, фризове и фронтон. Фасадата е със стенописи, представящи починалия генерал Певкестас и митологични фигури - Хермес, Аякес и Радамантес, два фриза - единият с метопи на тема битка с кондатври и триглифи, а другият непрекъснат - зофор - на тема битка с амазонките. Декоративната украса на погребалната камера съответства на оформлението на стените на елинистическите домове от Делос и Пела, с анти, като по две анти (пиластри) са разположени на всяка стена и по една във всеки ъгъл. Доминиращите цветове са тъмно синьо, червено и бяло. Подът е постлан с плочи от порос. Гробницата е датирана в последната четвърт на IV в. пр. Хр.
"Гробница на Кинх", датирана към 300-250 г. пр. Хр., е проучвана от известния датски изследовател чието име носи през 1887, 1889 и 1892 г. Тя има дорийска фасада без колони, с дорийски фриз и анти, към която води открит дромос. Над дорийския фхриз е имало йонийски фриз - зофор, като изображенията не са запазени. Гробницата се състои от преддверие и камера. Била е под могилен насип. Изградена е от каменни плочи от порос. Няма външна врата, входът е бил запечатан с каменна плочи от порос. Стените на преддверието са били украсени с фриз от цветя на червен фон, който не е запазен. Дървена врата е свързвала камерата и преддверието. Стените на погребалната камера са били оцветени предимно в червено до височина 1,70 м, с флорален фриз на син фон, който не е запазен. На всяка стена е имало по едно изображение на конник, от които са запазени само рисунките на изследователя Кинх. Авторите описват стенописите от гробницата като подобни на тези от Казанлъшката гробница.
"Гробница на палметите" наречена така по елементите на своята украса е открита през 1971 г. Намирала се е под могилен насип. Има фасада с четири йонийски колони и фронтон със стенописи - цветя, изображения на съпруг и съпруга, според друго тълкувание - Персефона и Плутон. Тя е най-добре запазената гробница в Левкадия. Изградена е от порос, с мазилка, имитираща мрамор на фасадата. Състои се от две помещения - преддверие и погребална камера. Те са покрити с полуцилиндричен свод на две различни нива. Входът на гробницата е бил затворен с шест каменни плочи от порос. Между преддверието и камерата е имало и двойна мраморна врата с възпроизведени на нея метален обков и гвоздеи, която сега е разположена на пода на камерата. Била е прикрепена с метален механизъм. Стенописната украса се състои от декоративни цветни ивици - на преддверието - в жълто и черно, изображения на палмети и морски обитатели по свода, а на камерата - в червено и черно, съответстващи на стенописната декорация на елинистическия дом. В камерата вляво се намира пейка от голям блок порос, която е служела за поставяне на даровете, срещу която на правоъгълна поставка е била урната с праха на починалия. Датирана е в първата половина на III в. пр. Хр.
"Гробницата на Лизон и Каликлес" е разположена на север от "Гробницата на Кинх" в Левкадия, вляво от път, който води към Воден (Едеса). Разкопана е в 1942 г. Състои се от две помещения - преддверие и гробна камера. Преддверието е с плоско покритие, а гробната камера е засводена. Има обикновена фасада без декорация. Външните двери са двукрили, но това е имитация - те се състоят от един каменен блок, над който има малък фронтон, а вътре има още една истинска двукрила врата. Дверите на гробниците, които са използвани многократно, са били поставени така, че да могат да се отварят и затварят. В гробната камера има стенописи, представящи гирлянди, ябълки, нарове и елементи от въоръжение, както и надписи с имената на починалите, като в горния край са мъжете, а долу - жените. Специални ниши са служели за поставяне на праха на починалите от военна фамилия в продължение на шест поколения. Датирана е в края на III - средата на II в. пр. Хр.

Покойните македонски аристократи са били погребвани чрез кремация, тленните останки са били поставяни в урна или ваза. Те са били оставяни на специални поставки в погребалната камера, край легло, предназначено за починал мъж и стол - трон, предназначен за починала жена, а наоколо са били подреждани погребалните дарове. След това огромните мраморни врати с тегло няколко тона са били затваряни завинаги отвътре, а човекът е излизал през специално оставен камък в края на полуцилиндричния свод. Единствено истинското метално чукало, поставено на мраморната врата, изобразяваща дървена порта с метален обков, е служело, за да се викат починалите и те да ни отговарят ...... от вечността.

Ралица БАЙТАЗОВА А&А

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

INTERNET SOLUTIONS Milomir Bogdanov M.Sc.(arch.) B.Bdg; phone: (359-2)+95-25-037; fax: (359-2)+95-25-605; e-mail: rumiananikolova@hotmail.com