Поредицата от публицистични "пътувания", посветени на небесните покровители на Балканите - българските светци Св. Иван Рилски, Св. Прохор Пчински, Св. Йоаким Осоговски и Св. Гавраил Лесновски, завършва при манастира и родното място на най-значимия сред тях - Св. Иван Рилски, в деня на неговия празник.
В Рилската обител, светиня за милиони българи, място за поклонение на множество православни от съседните балкански страни, притегателен обект за гостите на страната от цял свят, се срещнахме не само със значимия паметник, апотеоз на българското Възраждане, но и с проблемите на днешния ден. Продължават да са заключени параклисите и гостните стаи, Хрельовата кула и черквата "Преображение Христово" на най- горния й етаж. Продължава да личи неумението да представим ценностите си, а камо ли, както правят близки и далечни народи, да печелим добре от тях за да им осигурим нужните средства. Първозначимата ни православна обител е добре позната на широката аудитория и затова няма да се опитвам да пишаотново за нея, цел която би затруднила и най-големия ерудит или художник. Манастирстият компрекс, този шедьовър на българското изкуство, за щастие все така гордо блести. Ситуацията в родното място на светеца е по- тъжна. В село Скрино няма нито една павирана улица, а единствената забележителност е неголяма черква от ХIХ век. По думите на Георги Тодоров, организатор на пътуването, "във всяка друга страна на това място щеше да се издига огромна базилика".

Срещата с още един интересен паметник на старото българско изкуство се състоя в близкият град Рила. Това населено място винаги е било свързано с Рилския манастир. Оформил се е отдавна като селище, в което са нощували поклонниците. За тогавашния начин на придвижване разстоянието от Рила до Рилския манастир е било значително и е отнемало "един ден път". По-късно тези функции са били поети от метоха "Орлица", където най-старите постройки са от ХIV век.
В Рила особен интерес представлявя храмът "Св. Архангел Михаил" това е днешната гробищна черквата. Тук се провеждат проучвания от началото на 90-те години насам от екип реставратори с ръководител проф. Любен Прашков. Черквата е с датировка от ХIV век според Никола Мавродинов. През 1994 г. са открити средновековни стенописи под по-късния слой от ХIХ век, които първоначално са били датирани в ХIV век. Проучванията продължават и през 2000 г. Реставраторката Миглена Прашкова - член на реставраторския екип, който продължава да работи в черквата, изхождайки тях обосновано счита, че средновековните стенописи, а и самата постройка, всъщност са създадени доста по-рано - през ХII век.
Черквата "Св. Архангел Михаил" първоначално е била с малък размер. Изглежда, че е прекарала поредица от векове в полуразрушено състояние, когато са стоели запазени нейната северна и източна стена с абсидата. Те са изградени от камък и тухла, оформени са със слепи арки. Абсидата има три слепи арки и малък прозорец, с две арки. Впоследствие е била построена наново южната стена, а черквата е била разширена в посока запад през ХVIII или ХIХ век, за да може да поеме култови функции. Сега източната й част има вид на кръст, вписан в квадрат, с четири колони и два стълба. Вероятно и при оригиналното й изграждане е имало купол, но за вида му няма данни, а сегашният е от етапа на късното доизграждане. Колоните и стълбовете са свързани помежду си с арки. Кръстовидната част на черквата също е оформена във вид на арки, които получават своето изражение в слепите арки в екстериора на храма. Арката в посока изток-запад е по-висока, а тази в посока север-юг - по-ниска, като от нея е запазена в оригинал само северната част. Дълго време черквата "Св. Архангел Михаил" е имала функциите на централен храм на селището. Това е било така до 1885 г., когато там е била построена черквата "Св. Никола". От този момент черквата "Св. Архангел Михаил" е поела функциите на гробищна църква, към която тогава е била пристроена трапезария.
Стенописите от ХII век представят изображения на светците- войни Св. Тодор Стратилат и Св. Димитър, които са много изразителни. Запазено е изображение на Св. Константин, което е било под слой от ХIХ век, който сега е свален. В северната арка са изобразени Господните празници - Преображение, Снемане от кръста, Разпятие. Интересно е, че Яков от сцената Преображение се намира на източната стена, докато останалата част от Преображението е на северната стена. Очевидно художникът се е съобразявал с ограниченото пространство и е модифицирал сцените, за да може да ги побере. Особено красив образ е този на Архангел Гавраил от Благовещението, разположен на триумфалната арка. Патронното изображение на Архангел Михаил, фрагментарно запазено и с доста голям размер, сега е застъпено от по-късната иконостасна преграда. По всяка вероятност оригиналната олтарна преграда е била закрепена за първия ред колони, които сега се намират вътре в олтара. В олтара са запазени изображенията на Св. Св. Козма и Дамян, Св. Епифаний Кипърски, Св. Патапий - в проскомидийната ниша. В абсидата са изобразени литургистите - Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Йоан Златоуст, Св. Поликарп, което е доста рядко изображение, както и един неизвестен за момента светец. Изображението в диаконикона е вероятно на Св. Николай. Друго рядко изображение е на Христос-Емануил върху Убруса. Това е кърпата, върху която според евангелското предание се отпечатва образът на Христос по време на неговите страдания, така че той би трябвало да присъства там в традиционната си иконография, а не като Младия Христос-Емануил. Това се явява може би като част от Мелисмоса, поклонението на Жертвата, където именно обичайно присъства детето Христос. До Убруса се забелязват изображения на Св. Св. Петър и Павел, поставени в рамка. Запазени са части от Възнесението - на северната част на арката, която се намира в източната част на храма. И в други ранни паметници по българските земи Възнесението е разположено именно там - например при църквата "Св. Димитър" в село Паталеница, в която стенописите са с датировка края на ХII - началото на ХIII век. Прилика има и при тематичния кръг на изображенията, а при моделирането на образите - живи и енергични, е постигната особена изразителност. Това дава допълнително потвърждение на датировките на черквата "Св. Архангел Михаил" в ХII век, направени от проф. Прашков и неговия екип.
Храмът "Св. Архангел Михаил" в гр. Рила е един изключително ценен обект, който трябва да бъде посетен, и вярвам скоро ще намери своето място като значим самостоятелен паметник свързан с Рилския манастир и неговата околност.

Ралица БАЙТАЗОВА А&А

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

INTERNET SOLUTIONS Milomir Bogdanov M.Sc.(arch.) B.Bdg; phone: (359-2)+95-25-037; fax: (359-2)+95-25-605; e-mail: rumiananikolova@hotmail.com