Наскоро група учени проникнаха в единствения известен в Европа древноантичен рудник за злато. Неговите галерии са прокопани на около 2,5 километра от останките на древния град-светилище Перперикон, недалече от Кърджали. Изследователският екип беше ръководен от археолога ст.н.с. д-р на и.н. Николай Овчаров и от геолога доц. д-р Васил Атанасов от Минногеоложкия университет. Бяха открити седем входа на рудника, около 530 метра от галериите са достъпни. Предполага се, че хиляди километри остават непроходими.Стотици галерии са затрупани.

Има обособени няколко по-просторни помещения, наречени зали, с приблизителни размери 5/10 метра. Разграничават се 12 комина - вертикални шахти за отдушници, високи 15-20 метра. Същевременно чрез макари през тях са изнасяни обработвани скални маси. Археологът Николай Овчаров изясни, че от Министерството на финансите е отпуснатa за тази година целева помощ от 50 хиляди лева за продължаване на разкопките на Перперикон. Част от тази сума ще бъде отделена и за разчистване и изследване на златния рудник.
Геологът Васил Атанасов разказа историята на изследването на мината: "Още през 1980 година група ентусиасти предприехме експедиция за проникване и проучване на рудника. Сред нас имаше историци, археолози, журналисти. Решихме аз да вляза пробно. Бавих се вътре няколко часа. След няколко месеца се върнах в рудника и продължих да работя в него. Още тогава направих заключение, че е открит антична мина за добив на злато. Златинките се намират в грубокъсови седементни скали. От 20 килограма каменни къса извадих 135 златинки. Това откритие сравнително бързо потъна в забрава."
Рудникът има четири интересни места. Първо това са галериите в югоизточния склон. Второто стратегическо място е на върха, откъдето се прониква през шахта. Третият акцент е открито кариерно пространство, където са изхвърляни обработените материали. Четвъртото важно място е по склона на хълма, където е натрупано огромно количество изваден материал. Когато строили второстепенния път Кърджали - Хасково, строителите използвали тези материали за настилка. В тях обаче останали все още доста златинки, които са в основата на конструкцията на този път!

Заключението на учените е, че рудникът е съществувал още през второто хилядолетие пр. Хр. През трети век пр. Хр. са го разработвали траките, които били ненадминати рудари. "Срещу всеки мога да изляза насреща по теория и практика на обработка на руди, но ако изправите срещу мен жив тракиец, ще откажа да се меря с него" - призна доц. д-р Васил Атанасов. Рудникът е използван и през Римската епоха. В него беше намерена сребърна тетрадрахма от времето на Александър Велики. Възможно е експлоатацията му да е преустановена за известно време в Ранното средновековие, но през ХI век продължава добивът на злато оттам. Тогава, през 1092 година, при управлението на император Алексий I Комнин, се извършва паричната реформа във Византия със злато, добито от рудника край Перперикон. През средата на ХIII век, при царуването на Михаил-Асен рудникът минава във владенията на България. Вероятно от неговите златни залежи са се възползвали ту българите, ту ромеите, тъй като в той е завладяван последователно от едните и от другите. Технологията за извличане на злато била сравнително проста. Къртели се големи овални камъни, които ги промивали в близките речни корита.
Обектът е разработван и използван до османското нашествие. В документ от Одринския санджак рудникът е наречен подземна крепост. В галериите му са се криели хайдути. Последните му стопани са поставили доста преградни съоръжения, които да затруднят максимално евентуален достъп до него. Възможно е преди това вътре да са скрити скъпоценности на отстъпващата пред нашествениците цариградска аристокрация. Това не е иманярска легенда, а хипотеза, съществуваща сред научните среди. Очевидно в рудника е вложен голям труд. Изкопани са няколко стотин хиляди кубически метра скална маса. Предполага се, че са добити над десет тона злато. Много вероятно е златните му залежи да не са изчерпани и до днес.
През 40-те години на ХХ век, когато били проучвани родопските рудни находища, местни хора водили немски и руски специалисти. Те се интересували обаче от олово, цинк и мед. Не проявили интерес към златни находища.
"През 1994 година група геолози направиха сондажи на рудника, за да изследват останалото злато в него - припомни доц. д-р Васил Атанасов. - Оказа се, че са работили по неподходяща методика. Търсили жили, но рудните залежи там са пластови. Следователно изводите им са неверни. Трябва да се направи ново проучване." На това обаче се противопостави категорично ст.н.с. д-р Николай Овчаров. "Не съм съгласен там да се правят каквито и да било сондажи или разработки - заяви категорично археологът. - В рудника има голям археологичен материал. Открихме вече доста антична керамика." От несъществуващия вече Комитет за култура още през 1984 година обещават, че ще обявят античния златен рудник за национален паметник на културата. Неизвестно по какви причини това и досега не е станало.
За да докаже, че в античната мина и досега има злато, специално за вестник "Арх & Арт борса" доц. д-р Васил Атанасов изсипа бурканче пясък, събран оттам в метална чинийка, като изля отгоре чаша вода. След като го поразклати, по края на пясъка се очерта златно ръбче от ценния метал ...

Йонко БОНОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |