През 2002 г. се навършват 100 години от построяването на Храм-паметника "Рождество Христово" при Шипка и 90 години от построяването на Храм.паметника "Свети Александър Невски" в София. И двата емблематични паметника на културата са свързани с имената на големи руски архитекти, оставили сериозна следа в съвременната българска архитектура - А.Н. Померанцев, А.Н. Смирнов, А.Т. Томишек, Преображенски и А.А. Яковлев. Тези годишнини са повод да обърнем внимание на влиянието на руската архитектура в България.

Западноевропейският романтизъм от средата на ХIХ в. на фона на класицизма, лансирал естетиката на античните образци, предлага преоценка и интерпретация на средновековната архитектура и преди всичко - на техническите и творческите постижения на готиката. Подобно на него, интересът към средновековната традиция на византийския културен кръг се проявява в края на века едновременно с и в контекста на художествената концепция на сецесиона. Докато в Европа това явление се илюстрира фрагментарно с отделни примери, в България то е продиктувано от конкретните исторически условия, като извежда проявата на романтизма от общоевропейския контекст и го превръща в широко течение, насочено към търсене на националния архитектурен стил, наречен по късно "национален романтизъм". В Русия интересът към архитектурата на Византийската империя се изявява значително по-рано - през 30-те до 50-те години на ХIХ век в течението на официалния руско-византийски стил. Влиянието на руските школи в съвременната българска архитектура може да се причисли към проявите на историзмите в контекста на романтичните и символни търсения по това време.
В освободена България те не отразяват цялата сложна същност на цялостния културен възглед на романтизма. Същностната промяна на обекта на стилизаторството, от античния образец към средновековния модел, се изявява в ред емблематични сгради, свързани преди всичко с преклонението на българите пред съпричастността на руската политика, пред саможертвата на руския народ и пред подкрепата на отделни личности, дълбоко осъзнали тежненията на българите в борбата за национална независимост. Проявата на това влияние през ХIХ и началото на ХХ век обаче не е хомогенно и еднозначно. То се идентифицира както с формулираната обществена поръчка, така и с личното творческо кредо на авторите - руснаци, чехи, българи и други славяни и се проявява основно в няколко основни стилови направления:
- Класицизъм - Изявява се през първата половина на ХIХ век, в административния център на целокупните български колонии в Бесарабия (днес в Украйна), град Болград с няколко емблематични обекта: храмът "Св. Преображение Господне" (арх. А.И. Мелников, 1833 г.), черквата "Св. Митрофан" (1846 г.) и по-късните преправки на черквата "Св. Николай" (арх. К.А. Тон);
- късен отглас от течението на официалнния руско-византийски стил в архитектурата, който се изявява в проекта за Храм-паметник "Св. Александър Невски" в София (арх. Ив. С. Богомолов, 1885 г.), Храм-паметник "Рождество Христово" при Шипка (арх. А.Т.Томишек, арх. А.Н. Померанцев и арх. А.Н. Смирнов, 1896 - 1902 г.) и Руската черква "Св. Николай - Чудотворец" (арх. Преображенски, 1914 г.) в София;
- еклектична смесица, в основата на кояято стоят класицизмът и руско- византийския стил с елементи от романската архитектура - Храм- паметник "Св. Александър Невски" в София (арх. А.Н.Померанцев, арх. А.Н. Смирнов и арх. А.А. Яковлев, 1904 - 1912 г.);
- сецесионова интерпретация на византикката - черквата "Св. Крал" днес черквата "Св. Неделя" (арх. проект на арх. Ив. Васильов и арх. Д.Цолов) в София и Рисувалното училище в София (днес Националната художествена академия, арх. А.Н. Смирнов, 1906 г.).

Храм-паметникът "Рождество Христово" при с. Шипка.
През 1880 г. се формира комитет за построяването на храм "Рождество Христово" в памет на загиналите войни в Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г. под председателството на П.А. Василчиков и с участието на граф. Н.П. Игнатиев (по-късно той става председател на комитета), Олга Н. Скобелева (майка на ген. М.Д. Скобелев), княз Церетелев, П.Е. Мясоедов и др.
Първоначално намерението било храмът да се построи на връх "Св. Никола" (днес връх "Ген. Столетов"), но по-късно решили сградата да бъде до село Шипка.
През 1883 г. било извадено султанско ираде за мястото с разрешение за построяването на храма. Собствеността на мястото е придобита през 1885 г.
За проекта на храма бил обявен конкурс, в който взели участие осем архитекти. Първа премия била дадена на арх. А.Т. Томишек (А.Й. Томишко), втора - на арх. В.А. Штеретер и трета - на арх. Ф.А. Зигерберг. Комитетът възложил на арх. А.Н. Померанцев строителството на храма.
За набиране на средства за построяването на храма била пусната подписка до целия руски народ за доброволни дарения.
Строителството на храма започнало през 1886 г., като били завършени ред подготвителни работи - направена е нивелация и планиране на мястото, прокарани били временни и постоянни пътища, построени били временни и постоянни сгради за нуждите на строежа, изкопните работи за основите на храма и т. н. През 1888 г. строителството спира. През месец май 1897 г. е подновено и храмът е осветен на 15 септември 1902 година.

Архитектурата на Храм-паметника "Рождество Христово" при Шипка е в духа на т. нар. "Руско-византийски стил". Планът е с типичната за византийското храмово строителство кръстокуполна схема с равнораменен кръст, вписан в квадрат, източната част на който се прелива в пространствата на триапсиден олтар. Вътрешното пространство, което се организира около този план в тектоничния си градеж също се придържа към византийската традиция, отразила се в по-късната архитектура на Балканите и на Русия. Покритето на наоса е оформено с пет купола на високи барабани - един централен и четири странични. Куполите са изпълнени в характерната за руското строителство форма на луковица. Архитектурата и декоративната полихромна украса по фасадите и покривите е в духа на традиционната руска архитектура от ХV - ХVII век. Околовръст на наоса е прибавена галерия. Централният подход от запад е оформен и акцентиран от шатровидна кула-камбанария, висока 53 метра. Храмът има 17 камбани с обща тежест над двадесет тона. При строителството са използвани местни строителни материали - пясъчник от Габрово, гранит от Калофер, дървен материал от Пазарджик и т. н. Цимент, гипс, ламарина, тръби и други материали са внасяни от Русия, Германия, Австрия, Франция.
Особен интерес и ценност представлява иконостасът. Той е проектиран от арх. А.Н. Померанцев и резбован от липово дърво от арх. Ягна в Петербург. Общата архитектоничната форма на иконостаса също се придържа към руската традиция. Самите декоративни елементи са изпълнени в плитък релеф, характерен за модерната за времето си сецесионова пластика, но в художествената си форма и богатство на орнаментиката напомнят за влиянието на ампира. Иконите му са изработени в края на ХIХ век и са дело на светогорски монаси от Руския манастир "Св. Панталеймон" в Атон, Гърция. Стиловото въздействие на металните решетки, полилеите, обкова и другата църковна утвар се родее и се подчинява на монументалното присъствие на иконостаса.
Стенописната украса в интериора е оформена в два периода. През 1902 г., руският художник проф. П.Е. Мясоедов и проф. А.Митов започват изписването. През 1959 г. то е завършено от колектив с ръковдител Н.Е. Ростовцев.

Краткият анализ на архитектурните и художествените компоненти на храм-паметника го ситуира в кръга на стиловото направление на вече определения късен отглас от течението на официалния руско-византийски стил в архитектурата.

арх. Христо ГАНЧЕВ

Източници:
1. Научно-мотивирано предложение за обявяване на възпоменателни паметници от Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г. в Старозагорски окръг, НИПК, С. 1968.
2. Вечна слава Освободители, КК-НИПК, С. 1979.
3. Радкова, Р. Храм-паметник "Св. Ал. Невски", С. 1999.
4. Архив на Национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа" - Казанлък
5. Параклис при Шипка - проект на арх. А.Н. Смирнов, личен архив на арх. А. Н. Смирнов, личен архив на арх. Н.Тулешков
7. Личен архив на арх. Хр. Ганчев
6. Снимки на Храм-паметник "Рождество Христово" - М.Гюпчанова

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |