На камбаната на деспот Алексий Слав (?-1230г.) за пръв път срещаме в епиграфски паметник изцяло изписано името на видния български автократор от династията на Асеневци, племеник на царете Асен, Петър и Калоян, зет на константинополският латински Император Анри, управлявал обширни области на южните и югозападните български земи, първоначално като търновски васал от крепостта Цепина, а след това самостоятелно от 1209 до 1230г. в град Мелник. "Славееви гори" на него и до днес народа нарича Родопите, от него пряко произхожда и топонима "Доспат" носен от част на планината, от едноименият град, от река и дори от голям язовир.
Надписа на камбаната е и най-ранният установяващ Св. Николай Мирликийски като покровител на който е наречена епископската базилика в началото на ХIIIв., това име църквата запазва до запустението й през балканските войни в 1913г.

Реставрацията на тази камбана спомогна точно да се разчете, че надписът върху нея в превод гласи:

"Меднокована камбана - дар от деспот Алексий, този, който е благочестивия Слав за свети Никола от Мира."

В този надпис втората част на името на деспота "Слав" е изписана по същия начин, както в идадения от него в 1220г. сигилий на манастира Св. Богородица Спилеотиса.
Изясни се, че буквата след името "Алексий" не е "А", както се смяташе първоначално, а е "делта" и следователно думата не следва да се разчита като "орел" - "AETOY", а тук имаме подсилващата частица "делтаЕ", свързана с "TOY", даващи заедно значението - "този същия, този, който е".
Своето обяснение получи и неясната дума "NOCION". Придъхът поставен над буквата "О" показа безапелационно, че тук имаме макар и рядко употребяваната, вместо обичайното "AГIОС", дума "свят" - "TON ACTION".

Надписът върху втората камбана също се изясни в максимално възможна степен, защото има места, на които цели знаци или части от тях не са отляти, а това не позволява да се разчете името на ктитора. Текстът е в негатив, отлят е с дефекти, което отново затруднява разпознаването на буквите поради шупли или разлят метал. Текстът в превод гласи:

"Боже, помагай камбаната на твоя раб ТЕ.Д.М. призоваваща тука(богомолците. Тя е) на архистратега Михаил в Мелник. (Поставена е) при император Михаил Палеолог и нов Константин през месец март, 13 индиктион, година 6778 (от сътворението на света = 1270 г.)."

Тази камбана е посветена на Арханнгел Михаил, титулуван тук като "Архистратег Михаил". Ктиторът скромно е написал името си "ТЕ.Д.М" с много ситни букви в два реда, както подобава на смирен християнин. Тепърва предстои той да бъде достоверно идентифициран с позната историческа личност, каквато безспорно е бил. В надписа Михаил III Палеолог, прогонил латините от Констонтинопол, и спечелил си с това голяма слава и известност сред съвременниците, ласкателно е наречен "нов Константин", уподобен по този начин на най-таченият от църквата император - Константин Велики (317-333), основал царсвения град.

Двете камбани са отляти от бронз. Имат релефни двуредови ктиторски надписи отляти заедно с тях в негатив. При отливането им са използвани различни системи от калъпи и технологии.
Камбаната на Алекси Слав е отлята на две части. Първо е отлята горната половина със сложната система на окачване и след това тя е съединена с долната част. Двете триъгълни дупки са за благозвучие, а не са свързани с окачването на езика. За неговото скачване с камбаните и при двете е използвана предварително изработена железна пластина. В горната си част тя е завършвала с Т-образен анкер, а в долната - с халка или кука.
Втората камбана посветана на Арханнгел Михайл, за разлика от тази на Деспота, е излята изцяло.
И двете камбани сочат, интересният исторически факт че черквите още от началото на ХIII в.(**) са имали камбани и камбанарии за тях. Това съществено обогатява и променя нашите представи за архитектурните особености на хрисианския храм по българските земи, а и в цяла Европа от това време.

Неотдавна от руските архиви стана известна снимка на черквата Св. Никола, вероятно правена при посещението на П. Мюлюков в Мелник през 1900г. на нея ясно виждаме кулата-камбанария извисяваща се в югозападната част на храма над двускатния покрив, обхващащ наоса и страничните й галерий. Камбанарията е изградена като четриъгълна каменна кула завършваща с платформа върху която е изградена ажурна надстройка - осмостенен барабан с отворена дървена конструкция, с парапет в долната част - между колоните фиксиращи ъглите на барабана, покрита е с корубесто "небце", отгоре с керемиди. Различава се и правоъгълен вход към вътрешността на звънарницата. Архитектурният й образ който е фотографиран тогава е типичен за ХVIII-ХIХв(**)(*1). Нейни паралели могат да се открият в камбанариите на новата митрополитска църква в Мелник - "Св. Николай Чудотворец", в Роженският манастир и в кулите-чардаци на възрожденските къщи.
Към кулата-камбанария са принадлежали останките от стълба открити в югозападния ъгъл на южната галерия на църквата, макар Н. Мавродинов и С. Георгиева да ги свързват с възрожденската галерия над притвора, анализът на това съоръжение потвърден от новите данни и от археологическите разкопки го характеризират еднозначно като модифицирана към средата на ХIХв. средновековна кула-камбанария. Това модифициране е станало при включването й в манастира, обновен след голямото разрушение от земетресението в 1829г., чиято площ е намалена поради деградиране на статута и функцията му през вековете, от резиденция на епископ през ХIIIв., сетне на митрополия, а след 1756г., малко преди закриването на Българската орхидска архиепископия, останал просто една от трите монашески обители на платото Св. Никола.
Археологическите данни установяват, че средновековната кула-звънарница е била построена като самостоятелно стоящ архитектурен обем югозападно до църквата, на най-високото място на платото(*2). Върху невисок насип за изравняване на терена е като стилобат е изградена трапецовидна каменна площадка - цокъл. По конструктивни съображения кулата е ситуирана в североизточната й част. Планът и е квадрат със страна между 4,0 и 4,50 м. Установената дебелина на стените й е 1,0 м.Това предполага, че е имала поне 3 етажа - приземен, същински и камбанариен, вероятно с отвори за бойници и с различни по-големи за осветление, наблюдение и главно за разнасяне на камбанният звън. При обичайното за такъв вид средновековни кули съотношение на основа към височина 1/3 Мелнишката кула заедно с покрива е била висока около 15 - 16м и е доминирала над целия град. Градена е от ломени камъни свързани с бял хоросан с използване и на бигор и червени тухли, похват приложен и в базиликата. Покривът най-вероятно е бил с дървена конструкция оформяща невисока четирискатна пирамида, покрита с керемиди. Невъзможно е да се определи имала ли е еркери или други наддавания във височина. Главният вход е от юг - към главният път през платото водещ до феодалният замък в югозападният му край. Малка стълба, вероятно каменна е свързвала калдъръмената настилка, открита in situ, с наклон север-юг поради денивелацията на терена, с входният праг. Отворът на входа е бил засводен, както личи от включения в южната стена на възрожденската галерия фрагмент от кулата. Отвън е бил рамкиран с арка изградена от бигор и тухли, а вътрешно - с рамка от по-едри камъни с ширина 20 см, запазена частично. Приблизително широчината му е към 1 м, а височината 2 м. По-късно при преустройството е зазидан. Пода на приземния етаж е с тухлена настилка открита in situ. Много е възможно е кулата да е имала и още един вход от север за пряка връзка с църквата и притвора й, издигнат заедно с нея.
Мелнишката камбанарийна кула е изградена през периода 1211-1220г. и с основание подобно на камбаната може да бъде наречена "Славеева"кула. За terminus ante quem служи най-голямата яма за храни открита на платото с размери 6,30 х 4,0 м, зарита от строителната площадка на звънарницата. Засипката е датирана с монети от I-II десетилетие на ХIIIв. и съдържа разрушени материали от църквата и околните сгради пострадали вероятно от земетресението в 1211г. Това именно е и времето когато Деспот Слав установява своята столица, като самовластен владетел от Цепина в Мелник. Изложеното дава достатъчно основание да се счита, че именно той е ктитора на кулата заедно с камбаните за нея.
Прочуто е неговото тщеславие, непокорност и гордост. Както е известно, той ги удовлетворява и с големо строителство в новата си столица. С неговата личност се свързва мраморният релеф с двуглав орел от Мелник съхраняван в НАМ. Тази емблема трябва да е била вградена над главният вход на средновековната кула като негова инсигния - практика широко разпространена тогава в латинска Европа, от където, предвид връзките му с кръстоносците, очевидно е заимствана. По-късно, вероятно при възроженското преустройство след земетресението релефът е преместен над входа за звънарницата, където при силно увеличение на споменатата снимка на църквата може да разпознаем силуета на двуглавия орел.
Кулата камбанария на епископската резиденция - базиликата Св. Никола в Мелник в отношение на ситуиране, форма и строително изпълнение има своите подобия в редица паметници от земите на Второто българско царство, Византия и Православния свят(*3). Архитектурният й образ(*2) възстановен въз основа добитите от разкопките денни е най-близък до построените през ХIII-ХIVв. кулообразни камбанарии на манастирите Св. Троица при Търново и Садовския - Ловчанско(*4). Вероятно тя е съчетавала функциите на звънарна, наблюдатерна, стражева и отбранителна кула на епископската обител, което ни дава право да я възприемаме и като манастирски пирг. Възможно е в нея на същинскиат етаж да е имало параклис или помещения свързани с другите й функции.

Самостоятелната кулата, изградена за да пази "Славеевата камбана" и да се украси с нея, е архитектурното въплъщение на този все още нов за тогавашна Европа проглас на християнството. Тя, видно от дарствения надпис който камбаната носи, е израз на боголюбивя порив на достойният български аристократ, на сремежа му да се простре върху града и земята му закрилата на един от най-могъщите общохристиянски светци - небесния покровител на Мелник през средните векове и Възраждането, на когото в града са били посветени пет църкви - Св. Николай Мирликийски Чудотворец.
Забалажителен факт е, че камбаните свързани със Средновековната мелнишката звънарна са най-ранните сред известните запазени образци в ортодоксалният християнски свят, а тази на деспот Алексий Слав от 1209-1230г. е най-ранната в цяла Европа!

Василка ГЕРАСИМОВА-ТОМОВА, Виолета ПЕШЕВА, А&A

Бележки и литература:

(*) По-вероятно е, обаче тази камбана да е била отлята не за епископската резиденция, а за съседният манастир Св. Харалампий - Св. Архангели.
|обратно към ремарката|
(**) Според аврорите градежите и двете разрушенията, установени от археологическите разкопки, вероятно са свързани не само с обществено-политическите събития, но и със силните земетресения засегнали мелнишко в 1211г. и в 1829г.
|обратнокъм първа ремарка|обратнокъм втора ремарка|

(*1) Ст.н.с. д-р арх. Николай Тулешков, 134-136, Архитектура на българските манастири, С 1988г.
(*2) Ст.н.с. д-р арх. Николай Тулешков, Кула-камбанария на деспот Слав на Мелнишкото плато - графична реконструкция, в-к А&A, бр.19, 18-19, С 2002г. (*3) Ст.н.с. д-р арх. Николай Тулешков, 130-134, Архитектура на българските манастири, С 1988г.
(*4) Ст.н.с. д-р арх. Николай Тулешков, 124 и сл., Архитектурно изкуство на старите българи, С 1988г.

Х. Андреев, Към въпроса за датиране на ктиторският надпис на епископската базилика Св. Никола в цитаделата на средновековния Мелник, сп. Археология, бр.1-2, 101-109, С 1999г.
И. Вангелов и др., Архитектурно наследство на Мелник, 17-22, С 1989г.
Ж. Въжарова, Мелник в изследванията на руски археорози през ХIХв., Мелник 2, 109-119, обр. 4, С 1994г.
В. Нешева, Манастирът Св. Богородица Спилеотиса. Историко-археологическо изследване; Коментар към "Мелник в изследванията на руски археорози през ХIХв." на Ж. Въжарова, Мелник 2, 109-119, обр. 4, С 1994г.
В. Нешева, Мраморен релеф на двуглав орел от Мелник, сп. Археология, бр. 2-3, 109-119, С 1984г.
А. Данчева-Василева, България и Латинската империя (1204-1261г.), С 1985г.
И. Янкулов, По проблема за църковните звънарници в българската средновековна архитектура, Приноси към българската археология, 2, 74-80, С 1993г.
C. Enlart, Manuel d,archeologie francaise, 1. P 1927.
P. Perdizet, Melnic et Rossno, 20-27, BCH, 31, 1907.