Столичният общински съвет взе решение четири софийски улици в квартал "Бъкстон" да се именуват на майстори-архитекти от епохата на Българското възраждане. Предложението за преименуване е направено от Съюза на архитектите в България и е внесено в общинския съвет от заместник-кмета Петър Станков.
Така улиците с номера 664, 665, 666 и 667 вече ще се наричат съотвтно "Майстор Алекси Рилец", "Майстор Павел от Кримин", "Майстор Димитър Софиянлията" и "Майстор Миленко Радомирец".
Четиримата възрожденци бяха обявени от Националната архитектурна академия за нейни почетни членове.

Първомайстор Миленко Стефанов Велев последният от споменатите майстори, в едно свое писмо до Зографския манастир от 1859 година лично се е подписал като "Миленко Блатешницки", защото той не е от Радомир както недостатъчно обосновано понякога се приема. Очевидно е, че неточното проучване към предложението е подвело столичните общински съветници. Редно е тази грешка час по-скоро да се поправи и върху уличната табела да се изпише вярно името на майстор Миленко Блатешничанец.

Първомайсторът е роден в края на ХVIII в. в село Блатешница - едно от селата на средновековната и възрожденска Радомирска дюлгерска област. Той е известен строител в Атон и въобще в Югозападна България.
Строи предимно черкви и жилищни сгради, но са му възлагали и държавни обекти, например моста на река Струма до Бобошево. Негово дело са черквите "Св. Никола" в с. Баланово (1844), "Св. Никола" в Дупница (1844), "Св. Петка" в Трън (1853), "Св. Богородица" в Бобошево (1853), "Св. Илия" в с. Граница (1857). В последното село той е построил и известната "гранична кула" - богата чорбаджийска жилищна укрепена сграда.
Най-голямата от известните ни негови постройки е южното крило на Рилския манастир (1847 - 1848). Това е една красива сграда в която освен интересно решените двуетажни (монашески килии) се намират трапезарията, игуменарницата, болницата, скевофилакията и библиотеката. С изключителен усет за хармония с вече изграденото от архитектон Алекси, първомайстор Миленко съумява да допълни липсващото завършека на монументалната и живописна архитектоника на манастира.
Черквите на първомайстор Миленко са много живописни. Строени са със смесена каменно-тухлена зидария и притежават богата фасадна пластика от слепи аркатури и трицентрови аркови фронтони, всичко изработено в отлични пропорции и детайл. Те са едни от най-очарователните във възрожденската ни църковна архитектура.
След 1859г. следите за живота на Първомайстора се губят.

Архитектон Павел Йоанович е роден около 1760г. в старото българско дюлгерско селище Куман, Костурско в семейството на първомайстора Йоан (Иван, Ян), построил вероятно в 1764 старата съборна черква "Успение Богородично" и в 1777 гробищната "Св. Благовещение" в Зографския манастир.
Павел се утвърждава като майстор в Москополе (днешното Воскопойа в Албания). В 1801 година заедно с баща си и братята си построява Новата съборна черква на Зографския манастир. По-късно строи най-големите сгради в Атон - съборните храмове на манастирите Есфигмен (1806 - 1810), Ксенофонт (1809 - 1819), Св. Павел (започнат в 1817). Негово дело от този период са още нартексите на съборната черква на главния атонски манастир "Великата Лавра" (1814), преустройствата на католикона на Хилендарския манастир (1802 - 1804), Трапезарията на Есфигмен (1ок. 1806 - 1810), Часовниковата кула на Зограф (1810), северозападното крило на Хилендар (1819-20) и други. С тези постройки протомайстор Павел Йоанович става най-големия църковен строител на Балканския полуостров от първата половина на ХIХ век. Като такъв той е поканен от клира на Рилския манастир да построи новата съборна черква. Строителството се извършва между 1834 и 1837 година, като главен помощник на първомайстора както през всички предидущи десетилетия е бил брат му Димо Йоанович.
Павел Йоанович е работел също и държавни здания (особено след 1821 година) за някое от които е бил удостоен с диплом за архитект- практик. В документите на Рилския манастир той е упоменат като "архитектон", а под едно свое писмо той сам се подписва като "протомайстор и маймар" (т.е. турската форма на архитект)".
Всички сгради на Павел Йоанович са монументални, градени в пластичния и тектоничен дух на Средновековието, но с някои нови елементи. Характерна за градежите му е смесената камено-тухлена зидария, а при Рилската съборна черква откриваме върху западната фасада изящно оформен вълнообразен трицентров бароков фронтон.
Българският протовъзрожденски строител Павел Йоанович завършва земния си път в гр. Битоля вероятно около 1845г.

Архитектон Алекси Рилец е строител и резбар. Роден е ок. 1755-1760 в Дебърско или Корчанско, в "Арнаутлука". Преселва се в село Рила преди 1783 година когато тук от брака му с Мария Ягоридкова се ражда неговия син Димитър. Работи в град Мелник и други селища на Пиринския край. Вероятно строи и за нуждите на Рилския манастир в края на ХVIII и началото на ХIХ век. От неговите творби в село (днес град) Рила са ни известни училището, собствената му къща и дърворезбения владишки трон на "Св. Архангел Михаил" от 1819 г. Изглежда по това време той е проектирал и изграждал и държавни обекти, за които е бил удостоен с диплом за архитект-практик, тъй като върху възпоменателния надпис от 1816 година вграден в северозападното жилищно крило на Рилския манастир е записан като "Алекси архитектон". Всъщност това е и най-известната му творба, строен е в годините между 1816 и 1819 и реконструрирана пак от него след пожара от 1833 година. Майсторът завършва живота си през 1865г. в с. Рила под едноименният манастир.
Северозападното жилищно крило на Рилския манастир е една от най- съвършенните сгради на Българското Възраждане, както по своята тектоника, така и по архитектурния си образ. Уникалния за Балканския полуостров по това време "гигантски ордер", великолепното сложно моделирано тяло на магерницата, прекрасно оформените одаи и монашески килии, създадени при възстановителните работи след пожара, нямат своя архитектурно-художествен аналог дори в многобройните величествени манастири на Атон.

Първомайстор Димитър Радев Софиалията е роден през последната четвърт на ХVIII век в София или Софийско. В началото на ХIХ век се преселва в Трявна, където по-късно се утвърждава като един от най-видните български строителни първомайстори.
Най-значимите от досега от известните ни строежи на Димитър Софиалията са от Преображенския манастир, където работи от 1831-32 година до геройската си смъртта в 1835 година заедно с майсторите Никола Фичев, Иван Бърната и Грозю Нейчев. Там той построява монашеския корпус от източното крило и започва градежа на съборната черква.
Първомайсторът е бил високо ценен от турската власт строител на държавни обекти и фортификации в Истанбул и други османски градове. Заради това му е възложено строителството на голямата Варненска крепост, за което е било необходимо да събере няколко хиляди майстори от Търновско, според хилядника от Велчовата завера Пенко Тулешков на брой 7000 души. Съгласно практиката по онова време е трябвало да получи на отговорно пазене и наличния сградови фонд в т.ч. военните складове и крепостните оръдия.
Така той застава в организационния център на Велчовата завера, като е имал за задача военно да структурира внушителният брой строители и да предаде на съзаклятниците оръжието при отиването им във Варна, с което оттук да започне добре въоръжено с артилерия въстание.
Вследствие на предателство въстанието е осуетено, ръководителите му са заловени и съдени, и заедно с тях първомайстор Димитър Софиалията. В 1835г. той, като бунтовник, е обесен публично от турците в Търново.

А&A

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |