През 2000 г. се навършиха 770 години от победата на цар Иван Асен II над самопровъзгласилият се византийски император Теодор Комнин при с. Клокотница. Тази победа, постигната в деня на Светите Четиридесет мъченици, е свързана и с едноименната църква в гр. Велико Търново. Очакванията бяха, че като резултат от поредния национален конкурс за експониране на църквата, нейната съвременна съдба ще се реши в чест и на тази годишнина. Уви, историята е отредила още мъчения за "Мъчениците"...
Църквата "Свети Четиридесет мъченици" във Велико Търново е от най-значимите обекти на културно-историческото наследство на България. Тази значимост се определя от историко-информационната стойност на обекта, архитектурно-художествената му стойност, степента на запазеност и проученост и потенциала му за социализация в структурите на съвременния живот.

Данни за изграждане на църква на това място има първоначално около 1190 г. Тогава налагането на Асен I като едноличен властелин във възродената българска държава превръща резидентния му град Търново в официална столица и започва интензивно строителство, следствие и на разрастващата се мощ на новата държава. Известно време след 1185 г. - началото на бунта срещу Византия, Преслав се е считал все още за столица на България. Една от първите военни инициативи на братята Петър и Асен е била опитът за превземането му - първоначално неуспешен. Впоследствие цар Петър установява своята резиденция точно там, а Асен - в Търново. Постепенното издигане на Асен като пръв военначалник, силното присъствие на българска аристокрация и удобното местоположение - кръстопът и форпост за набезите в Тракия, определят значимостта и разрастването на средновековния град, постепенно превърнал се в един от големите и добре устроени градове в средновековна Европа. Вероятно е църквата "Свети Четиридесет мъченици" да е градена върху устои на по-ранна ритуална сграда - част от зидовете на субструкцията са зидове на крепостна стена и прилепени към нея сгради и са с датировка преди ХII в. Тази църква придобива особена значимост по времето на цар Калоян и цар Иван Асен II, заедно с територията около нея - манастирския комплекс "Великата Лавра". Предвид централното й местоположение в структурата на разрасналия се средновековен град тя е на най-оживеното място между Царевец и Трапезица, заобиколена с жилищни територии и други култови и обществени сгради и в непосредствена близост до каменен мост (основите на последния са под тези на съвременния), свързващ двете части на града. Територията в и около манастира е била оживена не само с провеждането на църковни и други обществени ритуали, но и с наситени търговски и занаятчийски дейности, за което свидетелстват множество открити материални следи в района. Наименованието "Лавра" в славянската православна традиция е определение за най-висок статут на средище на духовен живот. В Средновековието - свързано както с монашески, така и с образователни, книжовни дейности.

Църквата е феномен като исторически и архитектурен обект - пристроявана в продължение на десетилетия през ХII - ХIV в., с неизяснен днес архитектурен тип - базиликален или кръстокуполен, използвана като християнски храм до ХVI в., впоследствие като джамия, като по ирония на съдбата именно последното я запазва във вида до наши дни. Възстановена е като християнски храм след Освобождението и функционирала като такъв до започване на проучвателните работи в края на шестдесетте години на двадесетия век.
В тази църква са обявени манифестите първо на Съединението на България и по-късно за Независимостта на третата българска държава. Тук Фердинанд е коронясан за български цар на 22 септември 1908 г.
Църквата се превърна във феномен и с противоречивите хипотези относно свързаните с нея историческите факти, които съвремието не може да докаже с десетилетия, както и със спора за мястото й в днешния ден:
Осветена е на името на Светите Четиридесет мъченици. Твърдението, че това е станало след победата на цар Иван Асен II при Клокотница на 9 (22) март 1230 г., напоследък се не се приема безрезервно - църквата се именува още в хрониките от ХII в.; надписът върху Асеновата колона изразява благодарност към светиите за благословената победа, постигната на техния ден и е твърде противоречив в частта за освещаване на храма през 1230 г.
Друго придобило вече публичност дискусионно твърдение е "съзнателното" й изграждане като "мавзолей" на българската държавност за времето на Втората българска държава - приемствеността в градежа за период от няколко царувания е характерно не само за този обект, а вграждането на готови елементи от съществували сгради в нов строеж (тук - Омуртаговата колона и др.) е разпространен метод още от езически времена и има смисъл на одухотворяване на обекта, както и чисто практически смисъл - облекчаване на строителния процес. Налице са множество примери в градежа на средновековния град Търново за използване на готови елементи - колони, бази, капители, корнизи, др. от разрушени сгради в строежа на нови, дори на царския дворец.
Наложената идентификация на открития в северната галерия на църквата "гроб на цар Калоян" също е не е окончателна. Първо - поради датировката на галерията, вкл. настилките в последната, затварящи гроба, т.е. - строежът й вероятно е повече от половин век след смъртта на Калоян. Твърденията, че цар Калоян е погребан в тази църква и че тя е градена и осветена по времето на цар Иван Асен II са трудно приемливи. Неопровергано остава и твърдението, че царят е погребан под открито небе, извън църквата, която и той е градил; и още - откритият в гроба "Калоянов пръстен" е възможно до бъде датиран посредством стилистиката на надписа, също десетилетия след известната ни дата на смъртта на цар Калоян - 1207 г. Макар името Калоян ("хубавият Йоан") да е често срещано по това време - като производно на Иван, Йоан, Йоаница. Очевидна е значимостта на личността, погребана в този гроб, на който и да е той. Не е безинтересно, че с името Калоян е вписван дори самият цар Иван Асен II!
Разкрити до момента са над четиридесет гроба в и около църквата. Като отсеем факта, че територията около нея е била използвана дълго след ХIV в. за християнско гробище, погребенията за периода ХIII - ХIV в. са на очевидно значими личности, като това на епископ Сава, чиито мощи впоследствие са пренесени в Сърбия.

Забележителни са стенописите в църквата; голяма част от тях - добре запазени въпреки датировката си. Последното дължим също на превратните префункционирания, доизграждания на обекта - част от стенописите са били зазиждани, "защипвани" от нови зидове, замазвани и надстенописвани, което ги е съхранило. Последните стенописвания са в първите години на ХХ в.

Църквата "Свети Четиридесет мъченици" е своеобразен синтез на стилове, загадки, противоречиви хипотези и проблеми. Достигналият до нас образ е резултат на постоянна архитектурна и художествена интервенция от ХII в. до седемдесетте години на двадесетия. Няма друг такъв обект на културно-историческото ни наследство - значим във всеки един период от съществуването си - от Средновековието и през вековете, преминал през тях, преодолявайки превратности и до днес. Тази приемственост на духа и образа провокират решение за максималното им съхранение, като същевременно се даде възможност и за съвременно одухотворяване на храма. Провокацията за съвременните експерти и политици, имащи възможност да свържат името си с експонирането на обекта, пък било и в негативен план, е голяма и вече реално се консумира в продължение на три десетилетия.

Съдбата на църквата "Св. Четиридесет мъченици" сега - повече от осемстотин години след изграждането й, е да претърпи поредната превратност, мъчейки се да й намерим място в епоха чужда на нейния дух. В статията на д-р Божидар Димитров във вестник "Труд" от юни 2000 г. са цитирани думи на ясновидката Цанка Христова, които бих перефразирал така: "Църквата "Св. Четиридесет мъченици" при моста на Янтра във Велико Търново ще се възстанови, когато започне възходът на българите". Очевидно моментът не е дошъл.
Проучвателни работи върху църквата и целия терен на манастира "Великата Лавра" започват първоначално и частично след земетресението от 1913 г. Възобновени са през 1970 г. Успоредно с проучвателните мероприятия, до края на седемдесетте години са реализирани частични реставрационни и укрепителни работи по проект на арх. Б.Кузупов и инж. Веселин Венков. От този момент църквата не е действаща и представлява археологически разкопки.

Последното раздвижване на страсти около експонирането на обекта се превърна вече в поредната превратност и изпитание за последния. Богатството на исторически факти и високата художествена и културна стойност, парадоксално попречиха досега да се изработи единна концепция за социализацията му.
Експертите - историци, археолози, архитекти, художници не можаха да достигнат до едно мнение за повече от тридесет години. Проведените три национални и няколко ведомствени конкурса доказаха това. Не спряха опитите да се наложи решение - удобно и ползотворно някому и извън законоворегламентираните и общественоприемливи методи. Като че ли се показа и оспори всичко, което е възможно да се реализира с архитектурно-художествени и технически средства, включително и с процедурата по последния проведен през 2000г. национален конкурс. Накрая се случи това, което логично следва - колелото се превъртя, завърши цикъла от 360 градуса и се върна в изходна точка. Проиграха се всички възможности за вземане на достатъчно обосновано концептуално и юридически решение, а националната ни светиня се нуждае от него.

(със съкращения)
арх. Емил ЙОРДАНОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |