An Untitled Web Page

4.ПАВЕЛ ИВАНОВИЧ ПЪРВОМАЙСТОРЪТ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЮГ

Възрожденската българска история познава името на Павел Иванович отдавна. Та нали това е "архитектонът", изградил най-голямия български манастирски храм на XIX век - съборната черква на Рилския манастир.
В същото време обаче ако си зададем въпроса какво знаем за творчеството на този велик строител, отговорът ще бъде: Нищо! Същността на това, което се открива в скромните редове, писани за него и от него, може да се събере в една машинописна страница.
От "Описание болгорского свещеного манастьiря Рьiлского", писано в средата на XIX век от известния книжовник Неофит Рилски, научаваме, че първомайстор Павел е бил "освидетелствуван в изкуството си от други церкви изрядни, които направил по други места". Очевидно това е бил известен на времето си строител на култови сгради. За съжаление обаче никой български изследовател от XIX и началото на нашия век не е оставил никакво сведение за творческия му път. Тази завеса беше прокъсана за първи път преди петнадесетина години по време на Втория конгрес по българистика, когато известния немски изкуствовед и родолюбив българин проф. Асен Чилингиров обобщи в един кратък, но много съдържателен доклад някои свои открития, стъпващи върху данни от сметководната книга за строителството на Зографската съборна манастирска черква в Атон. Документът е категоричен - строителството на този голям и представителен храм е било започнато в 1801 година от строителна групировка от село Кримин (Кремен = диал. Кремък), представляваща едно семейство - майстор Йоан (Ян), синовете му Тома, Димо, Павел и Ян, както и внуците му Георги и двама Томовци. В анализа, който Чилингиров е направил върху сведенията от документа, се е очертало, че водещият строител на групата е бил майстор Павел Иванов. Той е записан като най-дълго присъствалия на строежа и като координатор на всички дейности. Проучванията на Асен Чилингиров на място върху характерните белези в градежа на черкви от това време (между началото на века и 1821 година) из редица атонски манастири са му позволили да открие още няколко сгради, дело на тази строителна групировка. Така става ясно, че известният от строителния надпис върху черквата от съседния на Зограф манастир Есфигмен (издигната между 1806 и 1810 година) майстор Павел не е произхождал от о-в Тинос. В сметководната книга от Зограф е посочено, че от о-в Тинос майсторите от с. Кримин са доставяли мрамор, а може би и мраморни елементи за градежите си. Успоредно със строителството на Зографската черква, между 1802 и 1804 година майстор Павел е извършил редица съществени преутройства и в черквата на друг голям български манастир - Хилендар.
След като приключил строежа на католикона в Есфигмен, в 1814 година майсторът е завършил и строителството на нартекса и екзонертекса на съборната черква на главния атонски манастир - Великата Лавра; пет години по-късно, в 1819 година, била готова и съборната черква на манастира Ксенофонт, започната още през 1809 година; а междувременно в 1817 година се заел със строителството и на съборната черква на манастира "Св. Павел".
За съжаление последният строеж, както и въобще цялото строителство на Атон са били прекратени поради османските репресии след гръцкото въстание от 1821 година. Считаме, че на майстор Павел могат да се припишат още строителството на трапезарията в манастира Есфигмен (ок. 1806-1810), часовниковата кула на Зограф (1810) и камбанарията на Протата в Карея, зимната черква в двора на манастира Ватопед, северозападното крило на Хилендар (1819-1820). В бъдеще, убеден съм, ще бъдат открити и други негови творби от атонския му период.
Всички изброени по-горе градежи са масивни, решени в пластичния изразен дух на средновековието, но и с някои нови елементи. Използвана е смесена зидария с доста голям процент на тухлените площи. Бих казал, дори с преобладаващото им присъствие. Аркадите са изпълнени в редуващи се елементи от по две тухли и камък. Аркираните отвори на места са две- или тристъпални. Това придава на куполите престижност, допълвана с вградени каменни полуколонки, маркиращи чупките. Куполите са много живописни с вълнообразните си корнизи, повтарящи системата от напластяващи се и вписани една в друга арки.
Асен Чилингиров счита, че във времето между 1821 и 1834 година, когато майстор Павел започнал строителството на Рилската съборна черква, той е работел в югозападните български земи главно джамии, поради застоя в църковното строителство вследствие на ексцесиите след погрома на гръцката завера. След като завършил строителството на съборната черква на Рилския манастир, в 1836 година за последен път той се обадил на рилските старци с писмо от Битоля, писано на 28.03.1842 година.
Един текст от пътеписните бележки на руския учен Виктор Григорович, посетил Рилския манастир през 1845 година, ни навежда на мисълта, че след 1821 година майстор Павел се е заселил в Битоля. "Със строителството - пише Григорович, визирайки съборната черква, - са се занимавали само българи. По нейната архитектура и украса може да се правят изводи за многобройните дарби и вкуса на трудолюбивия народ. Битолските българи са били нейни архитекти, разложките и самоковските - живописци". Кои са тези "битолски българи", архитекти на храма, ние знаем от възпоменателните каменни плочи, взидани в стените му - Павел Йоанович, брат му Димо Йоанов и майстор Кръсте. Този текст заедно с битолското писмо на стария майстор не оставят съмнение за това къде е живял той през последните десетилетия от живота си. И навярно не една от големите битолски джамии, строени по това време, са негово дело. Възможно е негова творба да е и големият градски безистен - една постройка, която съвместява средновековните балкански османски традиции с тези на европейските търговски сгради на XIX век.
Интересен е въпросът за дейността на майстор Павел преди края на XVIII век, когато несъмнено като вече утвърден строител е поел заедно с баща си, братята си и племениците си престижния градеж на съборния храм в Зограф. А този отговорен строеж не можело да бъде поверен на случаен човек.
Присъствието в Зограф на бащата на майстор Павел - Ян, навярно датира от времето на строителството на черквата "Успение Богородично" (1764) и по-късно от 1777 година, когато неговият съселянин Дионисий като манастирски протоигумен дарил средства за изграждането на гробищната черква "Св. Благовещение" и съвсем естествено би могъл да го покани да осъществи това строителство. Така че стъпването на майстор Павел в Атон би могло да се дължи и на баща му. А това би обяснило и защо архитектониката на по-старата Зографска черква "Успение Богородично" е напълно идентична с тази на новата от 1801 година.
Албанската изкуствоведка Дорка в разговор е споменавала, че върху една от черквите в Москополе (дн. Воскопойе, на около 20 км от Корча, Албания), имало майсторски надпис, упоменаващ името на строителя - някой си "Па(в)ли от с. Крими(н)". Нека припомним, че до второто опожаряване на Москополе от албанските банди на Али Паша в 1788 година, това е бил най-цветущият християнски град на Балканския полуостров, с население до 60 000 души, център на влашката, гръцката и българската култури.
Ако свържем името на главния архитект на Али паша Янински (1744- 1822) "Павел от Корчанско" с Павел Йоанович от сравнително близкото до Корча село Кримин, то творческата биография на този виден български архитект би изглеждала в резюме така: известен строител в най-богатия християнски град на XVIII век - Москополе, главен архитект на великия самовластен господар Али пашаТепендли, построил неговите дворци в Янина, строител на най-крупните черковни градежи в Атон през първите деситилетия на XIX век, строител на най- голямата манастирска съборна черква из българските земи - Рилската, водещ строител в най-значимия административен и търговски град на Македония след Солун - Битоля.
За кончината на стария майстор обаче историята мълчи. Несъмнено в 1842 година, когато пише в Битоля писмото си до рилските старци, той е бил вече в доста напреднала възраст и не е малка вероятността да е починал именно в този град.
Днес родното село на майстор Павел е в гръцко, както и останалите, някога дюлгерски села в този край на Егейска Македония, но през XVIII и XIX век от тук са излизали немалко великолепни български строители, например майстор Димо от с. Жупани ("жупан" е средновековна българска титла) - един от най-известните църковни архитекти на XVIII век в Македония, Епир и Тесалия. Дело на същия майстор или на някой друг българин от тези краища, подписал се като "Димо Теодоро(в)" е една от най-красивите къщи в Сиатиста, тази на Константин Тжура, построена през 1758 година.
Българската наука е длъжник към историята на тези някога български краища, пренебрегвани от нас досега, може би защото са бедни и отдалечени в разстоянието и времето. Но ето че тяхното игнориране означава да се отречем от важна част от своите исторически и културни постижения, от немалък дял от нашия, бих казал, значителен принос в балканската архитектурна история.

д-р арх. Николай ТУЛЕШКОВ

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.