Каквито и да са били акцентите на експозицията в Националния
археологически музей - София, под Nо: 555 се пази един голям камък. Това
е една зле оформена и грубо обработена правоъгълна плоча. Въпреки
този си неугледен вид, камъкът винаги се е намирал в изложбената
зала на музея. Този груб къс скала винаги е намирал място в нея,
защото е уникален и безценен със своя надпис. Познат е в българската
средновековна епиграфика под името "Ямболски надпис". Намерен е от
братя Шкорпил преди 117 години - в 1885 г., в старите гробища на гр.
Ямбол. Братята веднага го изпращат в София, в Археологическия
музей. Оттогава този безценен документ за историята на Ямбол и на
Средновековна България е обект на различни прочити и
интерпретации.
В надписа каменоделецът е оформил специално вдлъбнато поле, но
текстът не се е вместил в него и е продължен и под ограденото поле.
По външен вид написаното отговаря на калиграфията на
литературните произведения. Изобилстват лигатури и съкращения,
обичайни за ХIV век. Надписът съобщава за поставянето на стълб -
тази плоча. Както споделя ст.н.с. Василка Герасимова от АИМ при
БАН, това е и първата загадка: защо е поставен той. Не знаем дали
това е граница на държавата ни, или е знак за владение на града. В
това отношение няма паралел, няма обяснение. Плочата е поставена
от сина на Михаил, брат на цар Иван Александър. Чрез този надпис за
пръв път научаваме, че този наш цар има брат на име Михаил. Кой е
той и каква е неговата роля в българската история? Ето още две
загадки, на които все още няма отговор. Последната - и то не на
последно място по важност - е името на град Ямбол, изписано чрез
надписа. Това спорно място се чете и тълкува от всеки учен по
различен начин. Последното разчитане на проф. Иван Гълъбов е -
ДЪБИЛИН.
Ето и превода на съвременен български език:
"В дните на благоверния цар Иван Александър, синът на брат му Михаил, господин Шишман, постави този стълб при Дъбилин в лято 6865 (=1356 / 7) година, 10-ти индикт. И който го разруши, да е проклет от Бога и от 318-те
богоносни отци."
Последната клетва - "който повреди надписа, да бъде проклет",
показва особената важност от поставянето и съществуването му. А
може би тя е спомогнала той да оцелее заедно със загадките си до
днес.
Добрил БОЙЛОВ