ЗАДКИТЕ НА ЕДИН ДРЕВЕН НАДПИС

Каквито и да са били акцентите на експозицията в Националния археологически музей - София, под Nо: 555 се пази един голям камък. Това е една зле оформена и грубо обработена правоъгълна плоча. Въпреки този си неугледен вид, камъкът винаги се е намирал в изложбената зала на музея. Този груб къс скала винаги е намирал място в нея, защото е уникален и безценен със своя надпис. Познат е в българската средновековна епиграфика под името "Ямболски надпис". Намерен е от братя Шкорпил преди 117 години - в 1885 г., в старите гробища на гр. Ямбол. Братята веднага го изпращат в София, в Археологическия музей. Оттогава този безценен документ за историята на Ямбол и на Средновековна България е обект на различни прочити и интерпретации.

В надписа каменоделецът е оформил специално вдлъбнато поле, но текстът не се е вместил в него и е продължен и под ограденото поле. По външен вид написаното отговаря на калиграфията на литературните произведения. Изобилстват лигатури и съкращения, обичайни за ХIV век. Надписът съобщава за поставянето на стълб - тази плоча. Както споделя ст.н.с. Василка Герасимова от АИМ при БАН, това е и първата загадка: защо е поставен той. Не знаем дали това е граница на държавата ни, или е знак за владение на града. В това отношение няма паралел, няма обяснение. Плочата е поставена от сина на Михаил, брат на цар Иван Александър. Чрез този надпис за пръв път научаваме, че този наш цар има брат на име Михаил. Кой е той и каква е неговата роля в българската история? Ето още две загадки, на които все още няма отговор. Последната - и то не на последно място по важност - е името на град Ямбол, изписано чрез надписа. Това спорно място се чете и тълкува от всеки учен по различен начин. Последното разчитане на проф. Иван Гълъбов е - ДЪБИЛИН.

Ето и превода на съвременен български език:

"В дните на благоверния цар Иван Александър, синът на брат му Михаил, господин Шишман, постави този стълб при Дъбилин в лято 6865 (=1356 / 7) година, 10-ти индикт. И който го разруши, да е проклет от Бога и от 318-те богоносни отци."

Последната клетва - "който повреди надписа, да бъде проклет", показва особената важност от поставянето и съществуването му. А може би тя е спомогнала той да оцелее заедно със загадките си до днес.

Добрил БОЙЛОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |


INTERNET SOLUTIONS Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: +(359 - 2) 95 25 037; fax: +(359 - 2) 95 25 605; Cellular: +(359 - 48) 78 59 28; E-mail: mpb_eu@yahoo.com

1