"Хората не са се променили много през последните две хиляди години,
следователно ние трябва все още да се стараем да се учим от
историята." "Ние можем да се самоунищожим също така успешно с
цинизъм и безверие, както и с бомби."
Кенет Кларк - "Цивилизацията"
В процеса на разкриване тайните на релефа Мадарски конник, все още
се появяват нови моменти, все още изникват, макар и едва
забележими детайли, които добавят определящи щрихи върху
постепенно изграждания образ. Диагоналното поставяне на птица, кон
с ездач и куче, чиято опашка е завършека на диагонала и вертикалата,
започваща от главата на конника, преминаваща през копието-знаме,
жертвеното животно и достигаща до новооткрития елемент -
змията, определят конструкцията на съвършената композиция.
Ритуално повдигнатият преден ляв крак на коня, хармонизиран с
извитата опашка на жертвеното животно, прави композицията
перфектна.
арх. Виола НЕДКОВА
Гравираните върху тялото на коня знаци са определящи за същността
на човешката фитура. Знакът, поставен над предния крак на коня,
изразен с два концентрични кръга, свързани помежду си с частични
радиуси, разпределени равномерно, е соларен знак (Д. Овчаров). Този
знак е символичен образ на слънцето, съчетание от кръглата му
форма и светлинните му лъчи.
Вторият знак, изписан върху задния хълбок на коня, представлява
шестолъчна звезда, значението на която е символно-магическо. (По
Живко Аладжов, "Паметници на прабългарското езичество"). Знаци
от планетарен характер са били изобразявани още при асирийските
релефи. Като пример може да бъде посочен образът на Ашурназирпал
II (883 - 859 пр. Хр.), на който той носи огърлица със знаците луна и
слънце, а върху стелата на същия владетел, от двете страни на
главата му, стоят също знаците луна и слънце. Тези два знака са
олицетворение на неговата владетелска принадлежност. За български
пример може да бъде посочен релефът върху съд от "Съкровището на
"Кубрат", където върху коня са изобразени също два знака, определящи
увенчания с корона ездач. Съдейки по тези показателни примери,
можем да определим човешката фигура от релефа Мадарски конник
като изображение на владетел.
Към добре познатите компоненти на композицията - конник,
жертвено животно, птица и куче, идва още една компонента -
изображението на змията. Този нов елемент е открит от художника
Александър Алексиев Хофарт ("Изгубените кодове на българите",
неговата интерпретация на релефа е свързана с бог Митра).
Местонахождението на този новооткрит елемент е под
изображението на агонизиращото жертвено животно, където се
забелязват извивките на змия, с ориентирана глава наляво, след което
тялото й прави две извивки от по 90 градуса, а изтънената й опашка
завършва нагоре към задния крак на жертвеното животно. Начинът
на издълбаване в скалата на този елемент е значително по-плитък от
този на останалите компоненти от релефа.
Известно е присъствието на змия при представяне сцените на
жертвоприношение в българското езическо изкуство като помощник
на колобъра, извършващ ритуала (Шуменски релеф, Сандъчето от
Тарачина). В нашия случай обаче, образът може да изпълнява двойна
роля или по-скоро има друга важна задача. Поставянето му в най-
долния край на композицията, плитко издълбаният щрих на
изпълнението, отличаващ се от всичко останало, са особености,
които напомнят за това, че художникът е имал съзнателното
намерение да изрази нещо по-различно.
Поразителна е констатацията за пълно сходство между
изображението на змията от релефа с това в Българския циклов
дванайсетгодишен календар, където изображението се идентифицира
с годината на змията (дилом). Това неминуемо навежда на мисълта за
връзката на релефа с този календар, за това, че поставянето на
годината на змията върху релефа може да означава само датата на
неговото изпълнение. Явно скалният релеф от Мадара е датиран и
тази дата е годината на змията - дилом. Според "Именника на
българските канове" (открит през 1861 г. от руския учен А. Попов)
датата, на която Аспарух става владетел, е верени алем - годината на
драгона, преизчислена в съвременното летоброене - това е 680 г.
Следващата година след годината на дракона по цикловия
дванайсетгодишен календар на българите е дилом (змия), или съгласно
съвременния календар, това е 681 г.
Друго доказателство за същата година се получава по следния начин:
Византийските хроники свидетелстват, че кан Умор се е възкачил на
трона в трети индикт, това означава 765 г. В именника това събитие
е дадено с дата дилом твирем - отново годината на змията.
Разликата между двете години 765 и 681 е 84, число показващо
цикълът от 12 години, повтарящ се 7 пъти, което означава, че
годината 681 е също дилом (змия).
Несъмнено интелигентният скулптор на релефа от Мадара е
поставил под творбата си датата на изпълнение - дилом (змия),
отговаряща на 681 г. А историческите данни ни съобщават, че това е
годината на едно събитие от голяма величина, както за България,
така и за Византия. Великата Византийска империя за първи път
признава една нова държава на Балканския полуостров, а това е и
първата новопризната държава в Източна Европа (съгласно
Американския историк Дениз Кубчик в неговата история за народите
на Балканския полуостров). Разбира се, признаването на една държава
от една велика сила и основаването на същата държава са две отделни
събития, понякога разделяни от векове. Българската държава е била
вече основана, за което ни съобщава "Именникът на българските
канове" при Авитохол в 165 г. В историята на човечеството важни
исторически събития са били отразявани върху релефи още от най-
древните времена, сведения за които намираме в изкуството на
Двуречието. Релефът се развива като изкуство най-рано при
шумерите. Първите създавани образи са били на царе и велможи.
Особено добре е била изработвана главата, защото творецът е
търсел прилика с действителността. Съдържанието е било предавано
точно и вярно. Царят е бил наместник на божеството, негов главен
жрец, дори бог. Този вид изкуство е преминало и в Асирия. От това
време са останали стели с изображения на царе. Релефите се
отличават с подробности. Сюжетите са изключително из живота на
владетеля. Наблюдава се голямо майсторство при изображенията на
животни, които са представяни живо и реалистично.
Персийското изкуство при Ахеменидите продължило старото
изкуство на Двуречието, то заело от неговите мотиви и похвати.
Релефите показват силата и могъществото на владетеля като
пратеник на боговете. Те са изработени върху камък и третират
предимно светски сюжети, взети от дворцовия живот, а изображения
на богове отсъстват. Особен отличителен белег при тях е, че
покорените народи в дадени сцени са представени с техните расови и
народностни черти, както и с националните им облекла съвсем точно
и реалистично. Този реализъм е най-забележителната черта на
Персийското изкуство.
Изкуството на релефа продължава и в епохата на Селевкидите и на
Партските царе. Появява се отново при Сасанидската династия и
трае до идването на арабите в V в., които слагат край на
Персийската култура. Следи от изброените особености на
изкуството от Двуречието и Иран се откриват и в разглеждания от
нас български скален релеф, доказващи древност и близост в произхода.
За проф. Веселин Бешевлиев, в книгата "Първобългари", най-старият
надпис към Мадарския релеф е на Тервел и затова той твърди, че
релефът е създаден именно при него.
Освен това той добавя и най-значимото събитие от това време -
провъзгласяването на Тервел за "кесар" от византийският император
Юстиниян (най-високата византийска титла след титлата
император). Мирният договор от 681 г. бил подновен и българската
държава отново била призната. Всичко това е станало в 706 г.,
годината на коня по българския календар, а вече знаем, че Мадарският
релеф е означен с датата змия, следователно в случая събитията се
разминават с датата, от което пък следва, че няма основания да се
счита това събитие за повода за увековечаване с релефа от Мадара.
Проф. Бешевлиев ни дава и сведението, че Тервел си направил и оловен
печат с надпис на задната страна и собствения му образ на лицевата.
От двете страни на образа са поставени соларни знаци, показващи
владетелска принаслежност. Зад гърба му се вижда копие, а при лявото
рамо - щит. Това изображение на Тервел е портретно и ни дава доста
ясна представа как е изглеждал българският кан - с продълговато
заоблено лице, малка брадичка, дълъг прав нос, големи очи, извити
сключени вежди. Това лице се различава напълно от мъжественото с
квадратна форма, заобиколено от гъста къдрава брада на Мадарския
конник, от което става ясно, че става дума за две различни лица.
Твърдението на проф. Бешевлиев се опровергава и по тази линия. В
заключение може да се приеме, че един неизвестен български художник
е създал с таланта си, натрупано знание и забележителна
интелигентност творба на завидна висота, която доказва оригинална
култура, градена върху собствената езическа религия и исторически
дадености. Признаването на българската държава в този ранен период
на средновековието, когато други нации още не са били оформени и
организирани, е показател за качествата, които българите са
притежавали и с тях са превъзхождали останалите - здрава военна
организация и стратегия, както и традиционно изградена иерархия в
държавното управление. Тези обстоятелства са били благоприятна
база за градежа на собствената култура.
В изобразителното изкуство релефът е играл важна роля, било със
своите флорални и животински елементи или със сцени от живота и
митологията, изобразявани върху златни и сребърни съдове и
предмети или дълбани върху камък и дърво. От оскъдно съхраненото
през вековете, Мадарският релеф стои най-високо по отношение
изпълнения с тънък усет реалистичен детайл и изградената с
изключителен интелект съвършена композиция.