Античното селище на девет хиляди години трябва да стане атрактивен туристически център, смята ст.н.с. д-р Николай Овчаров, ръководител на разкопките.

За втора поредна година през това лято се проведоха археологически проучвания на античния култов център Перперикон край Кърджали. Ръководител на разкопките е ст.н.с. д-р Николай Овчаров от Археологическия институт с музей към БАН. Негови заместници са археолозите Георги Нехризов и Даниела Коджаманева от Районния исторически музей в Кърджали. В разкопките участваха асистенти и студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски", Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Нов български университет. Бяха включени и повече от 120 работници от околните села, които в този край с ширеща се висока безработица, гледат вече на ангажиментите си с разкопките като на поминък.
Много важно е това, че Перперикон е включен в националната карта на паметниците на културата, съобщи д-р Николай Овчаров. За изследванията беше отпусната целева субсидия в размер на 60 хиляди лева от Министерството на финансите и 10 хиляди лева от фонд "Култура". Това е един от редките случаи, когато държавата се представя добре в името на археологическата наука, изтъкна ст.н.с. д- р Николай Овчаров.
С проучванията през това лято се доказаха,

ранните изсичания от края на бронзовата епоха
в скалния комплекс на Перперикон - изясни ръководителят на обекта за вестник "Арх & Арт борса" - Изобщо дворецът - светилище е врязан в скалите до четири-пет метра дълбочина с обща площ на приземния етаж 10 000 квадратни метра. Бяха разкрити северната и южната тераси, които бяха под земята. Разкриха се и десетки помещения, останали скрити за човешкото око в продължение на столетия. Разчистиха се стотици квадратни метра от площта на двореца. В приземния етаж са разграничени около 50 помещения. През последните летни месеци археолозите започнаха работа по акропола, който образува с двореца общ архитектурен ансамбъл. Установи се, че цялото поречие на река Перперика е било гъсто населено. Изобщо това място е било едно от най- гъстонаселените места в цяла Европа. Освен това се намериха важни доказателства за локализацията на мистичния храм на Дионис в Родопите, чието местонахождение си остава до ден-днешен загатка. Установихме, че става дума не само за град-крепост, а за редица селищни застроявания от различни епохи наоколо в радиус от десетина километра. За съжаление към този обширен район проявяват интерес и различни иманярски групировки, които нанасят непоправими вреди - продължи д-р Николай Овчаров. - Недалече от село Висока поляна например беше атакуван с булдозер един рядък за България средновековен феодален комплекс с уникален параклис от ХI век с дължина 5,70 метра. Успяхме все пак да запазим ценни изображения на св. Константин Велики, св. Николай и на други светци и надписи на гръцки език от втората половина на ХII век.
През този археологически сезон изследванията бяха насочени към големия античен и средновековен град и към манастира, разположен на два километра от него. Изобщо попаднахме на

мащабен административен и жилищен комплекс, съществувал между VIII и ХII век, в разцвета на Византийската империя - уточни д-р Николай Овчаров. През миналата година разкрихме от този период в Източните Родопи черква с мозайка, за която предположихме, че се вписва в голям манастирски ансамбъл, но при последните проучвания се оказа, че храмът е самостоятелна градска черква. В района около черквата беше открита втората по значимост в света колекция, след преславската, от оловни печати, наричани моливдовули, които висели под свитъците с официалните писма. В моливдовулите се изписвали името, титлата, длъжността и произхода на притежателя. Тези данни са придружени с молитва към Бога. Тези печати са важен извор за историята на Византийската империя, Грузия, България и други страни. По тези печати разбрахме, че наоколо е имало не голям манастир, а значим административен център, каза д-р Николай Овчаров. Печатите са били притежание на приближени до византийските императори - тайни съветници, началници на императорската канцелария, на един дук от Месопотамия от времето, когато Византия си връща земите от Римската империя. Открити са и десет епископски печата от областта Ахридос, както са се наричали Източните Родопи през средновековието.
При проучванията от миналата година не се намериха почти никакви материали от ранните периоди на Перперикон. Находките бяха предимно от римската епоха от I-IV век, ранновизантийската епоха от V-VI век и от цялото средновековие от до ХIV век. Очевидно всеки следващ обитател в скалния ансамбъл е изчиствал следите от предшествениците си до нивото на каменните подове.
През последния археологически сезон бяха разкрити и проучени североизточният и северозападният корпуси на двореца, както и на свързания с него акропол. В процеса на работа се попадна на важни културни пластове от ранни периоди. Откриха се хиляди късове керамика. Тя свидетелства, че скалният връх на Перперикон е бил превърнат в светилище още през новокаменната епоха, констатира д- р Николай Овчаров. Това означава, че там е имало духовен и култов живот още преди девет хиляди години, който не е прекъсван през каменно-медната и бронзовата епохи, до 12 век пр. Хр. Оказа се, че през късната бронзова епоха, 18-12 век пр. Хр., са започнали грандиозните всичания в скалите на хълма. От този период е датирана и многобройна керамика, включваща важни за науката повече от десет цели съда, върху някои от които са изобразени цели митологични сцени. Най-интересен от тях е култов съд, върху който с врязване и с бяла боя са представени шест човешки фигури, оформени във вид на цветя. Главите им са изобразени като слънца. Четири от тях са еднотипни, останалите две са интересно стилизирани. Специалистите свързват цялостната композиция с много стар култ към Слънцето. Открити са множество предмети от бронз, сребро и злато. Намерени са над 1500 монети. Сред най-ценните са тракийска сребърна монета от V-IV век пр. Хр., колекция от римски и средновековни монети. В акропола попаднахме на две сребърни монети на цар Иван-Александър, уточни д- р Николай Овчаров, което е сигурен знак за българско присъствие там. Известно е, че до ХIV век Родопите не са притежание на България. Това не означава, разбира се, че в района не са живели българи. Вероятно двете монети са свързани с похода на Иван- Александър по тези земи през 1343 година.
Сред най-ценните находки от злато на Перперикон през това лято беше част от късноримска рангова диадема, тежаща девет грама. Става дума за патрицианска 18-каратова диадема.
Досега се беше възприела научната теза, че в Перперикон не са останали културни наслоявания, тъй като представители на всяка следваща цивилизация са изчиствали предишните слоеве до каменните подове, изясни д-р Николай Овчаров. През това лято при разчистването на някои сектори в двореца обаче учените се натъкнали на корпуси, незасегнати от по-късни цивилизации. Става дума за североизточния корпус на двореца, както и за отводнителните канали на сакралния хълм, част от които и сега са в изправност. В самите канали са намерени следи от древни култури. Най-старите са от времето на неолита, VII хиляди години пр. Хр. Има наслагвания и от каменно-медната епоха, V-IV век пр. Хр.
През този сезон на Перперикон работи украинският учен д-р Тибур Бобровски, който отговаря за подземните съоръжения в Киево- Печорската лавра. Той изказа интересното предположение, че през къснобронзовата епоха хълмът е насечен от изкуствени пещери, които довели до нарушаване на статиката. Последвали големи срутвания. Особено големи били срутванията в централната част. Горната и половина и сега стои като отхапана.
Най-сетне през това лято достигнахме до някакви макар и относителни доказателства за

прословутия храм на Дионис в Родопите,
сподели д-р Николай Овчаров. От сто години периодично се търсят останките му, но безуспешно. През тази година експедиция от пловдивския музей, ръководена от Костадин Кисьов, предприе издирване на храма в Западните Родопи. След като завършиха теренните работи, от екипа побързаха да обявят, че са открили храма на Дионис. Според древни свидетелства храмът обаче изобщо не се е намирал в Западните Родопи. Предполагам, че в дъното на това изявление стоят користни интереси, съобщи за вестник "Арх & Арт борса" д-р Николай Овчаров. Известно ми е, че мениджърът на "Винпром" - Пещера иска да се открие на всяка цена Дионисиевото светилище, за да засили рекламата на винарската фирма. Това обаче е типичен опит за нечиста комерсиализация на науката, добави д-р Николай Овчаров. Според сведения на Херодот и Светоний храмът на Дионис се е намирал в Източните Родопи. Там имало светилище и прорицател, не по-малко известен от този в храма на Аполон в Делфи. В храма на Дионис били дадени поне две велики предсказания. На Александър Велики му било казано, че ще завладее света, а на бащата на първия римски император Октавиан Август, че ще създаде империята.
Идеята, че тъкмо в Перперикон се намирал храмът на Дионис, беше изказана още през 2000 година от проф. Александър Фол. През тази година тя беше подкрепена от проф. Иван Маразов. Хипотезата беше възприета и от колектива, ръководен от проф. Николай Овчаров, според когото в полза на това твърдение говори фактът, че на хълма се оформя постепенно монументален дворцов комплекс - светилище, издигнат на няколко етажа. Само запазеният долен етаж има площ 17 000 кв. м и около 50 отделни помещения, които били с мраморни облицовки. Непосредствено с двореца е свързанан акрополът, внушителната крепост на върха. В подкрепа на тезата, че тъкмо на Перперикон се е намирал Дионисиевият храм е, че през това лято беше открит в акропола монументален храм с масивни колони. Превърнат е през IV век в християнска черква, като в източния му край е пристроена абсида. Самият акропол е бил ограден с дебели до три метра крепостни стени, с респектиращи кули и бастиони. В западната част на акропола бяха намерени портици, каквито е имало във Византия и Преслав.
В северозападния корпус на двореца беше открит

каменен кръгъл олтар
с диаметър 1,80 м. Той се намира в огромна овална зала, изсечена в самите скали. Извисява се на три метра над пода и е без покрив, тоест под открито небе, макар че се намира в двореца. Жреците са извършвали обредите на квадратна площадка, долепена до олтара. Според д-р Николай Овчаров точно на този олтар се е извършвал описваният от Светоний винено-огнен обряд. Най-напред на него се изливало вино, а после се палел огън, по чиято форма се правели предсказания. Не случайно целият Перперикон е ограден с останки от хиляди преси за вино. На тях се изстисквала шира за свещеното вино на бог Дионис.
Според д-р Николай Овчаров на хълма се е намирал свещен град, осеян с храмове. Като град в познатия смисъл се оформя през VI век, когато става военен център.
Време е да се организира преди всичко добрата охрана на Перперикон, като постепенно свещеният хълм се социализира и се превърне в средище на културния туризъм. Още от миналата година обектът е посещаван всекидневно от десетки любопитни туристи. Това ще рече, че успоредно с новите археологически проучвания ще са необходими средства и грижи за обособяването на експозиционните му пространства.

Йонко БОНОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |