Руско-турската Освободителна война от 1877 - 1878 г. се явява естествено продължение и завършек на вековните борби и въжделения
на българския народ за национално освобождение и създава условия за
политическо, социално, стопанско и културно развитие.
Блестящата десантна операция на руските войски при Зимница -
Свищов, стремителното настъпление на ген. Гурко, сраженията при
Стара Загора, отбраната на Шипченския проход, петмесечната обсада
на Плевен, сраженията при Гривица, успешното настъпление в
Североизточна България, зимното преминаване на Арабаконашкия и
Етрополския проходи и превземането на София, сраженията при
Шипка и Шейново и в долините на Тунджа и Марица са местата,
където руси, българи, румънци и финландци извоюват победния край на
войната. На тези места, където са дадени много жертви и са
свидетели на героизъм и себеотрицание, се издигат паметници, които
пренасят преклонението към подвига и саможертвата до следващите
поколения.
Строителството на паметници започва преди още да са заглъхнали
последните залпове на войната. Те са строени както от руси, така и
от българи. Руските паметници са построени със специално решение
на руското главно командване. В него са дадени указания да бъдат
издигнати братски могили и паметници за увековечаване подвига на
загиналите. Строителната дейност започва още през 1878 г.
Средствата са били осигурени от руското командване, от волни
пожертвования на военнослужещи от съответните полкове и от
средства, събирани в цяла Русия. Руския император разпорежда на
руското Военно министерство да издигне специални еднотипни
паметници на местата, където са станали най-кръвопролитните
сражения. Това са т.н. "Паметници на победата", 12 на брой, по проект
на арх. Вокар, построени в периода 1878-1881 г. Съградени са при
Свищов, Никопол, Добрич, в селата Бойка и Мечка, Русенско, край река
Вит при Плевен, в Ловеч, под връх "Столетов", на Арабаконашкия
проход, между селата Дълбоки и Калитиново, Старозагорско, в
Пловдив и с. Палатово Пловдивско. Те са величествени, високи около
11 м, с форма на пирамида, от камък, с мраморна украса на лицевата
страна. Строителството на руските паметници е възложено на
инженерните войскови части.
Йоанна КЛИМОВА-КЛИСАРОВА
Голяма дейност за построяване на възспоменателни паметници в
България развиват поборническо-опълченските дружества начело с
техния Върховен комитет, вдъхновявани и ръководени от
възрожденеца Стоян Заимов. На втория конгрес на тези дружества
бил организиран комитет "Цар Освободител Александър II". Целите
са формулирани в изказването на Стоян Заимов: " Признателна
България ще сътвори и запали върху гробовете на геройте от
Освободителната война
неугасими лампади, които на вечни времена ще горят и светят на
българската земя и от тук тяхната светлина с векове ще се разнася
по широката руска земя". (1)
Първият паметник, резултат от тази
инициатива, е на Цар Освободител в София, издигнат на площад
Народно събрание. Средствата за построяването му са събрани чрез
доброволни дарения.
Обявеният конкурс, в който участвали скулптори от 13 страни, е
спечелен от италианеца Арнолдо Цоки. Основният камък е положен на
23 април 1901 г, а откриването станало на 30 август 1907 г.
Архитектурно-скулптурната композиция е издържана в духа на
класицизма. Върху висок гранитен профилиран постамент е поставена
бронзовата конна фигура на руския император Александър II. В
дясната си ръка държи манифеста, с който обявил на 18 април 1877 г.
Освободителната война. Монолитността на постамента е
раздвижена от многофигурен бронзов фриз, в който са изобразени
важни моменти от войната, скулптирани са фигури на бележити
руски военачалници, показано е сражението на опълченците при Стара
Загора и други епични битки. На лицевата северна страна е
скулптирана класическата крилата фигура на богинята на победата,
водеща устремено напред руските войски. Със своята
съдържателност и художествени качества, с неповторимата си
експресивност, този паметник се е превърнал в една от
забележителностите на столицата.
През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и
решават да се построи паметник на свободата на вр. Шипка.
Средствата за паметника са събирани като доброволни дарения от
целия народ. Конкурсът за проекта е спечелен от арх. Атанас Донков
и скулптора Александър Андреев. Паметникът е във форма на
каменна пресечена пирамида, висока 31.50 м. На северната страна, на
разширение над входа е поставена фигурата на осемметров бронзов
лъв. Тържественото откриване е на 26 август 1934 г. Архитектурно-
скулптурното оформление на интериора, извършено през 1957 г. е по
проект на арх. Иван Васильов и скулпторите Мара Георгиева, Любен
Димитров, Михаил Кац, Дора Дончева и Иван Мандов.
Местни комитети издигат паметници на свободата в Севлиево (1894
г, художник Ото Хорейши , скулптор Арнолдо Цоки) и в Русе (1908 г,
арх. Симеон Златев и арх. Стойчо Кяфизов, скулптор Арнолдо Цоки).
На двата паметника, върху извисен постамент, се издига женска
фигура, символизираща свободата.
През 1902 г. комитетът решава да бъде издигнат мавзолей на
руските и румънски войни в Плевен и да бъдат превърнати в музей
къщите, използвани за тлавни квартири на руската армия в Бяла, в
селата Горна Студена, и Пордим и в Плевен. Те са открити през 1907
г. в тържествена обстановка, в присъствието на гости от Русия.
Забележителни паметници по изключителните си архитектурни и
художествени качества, са храмовете-паметници. През 1902 г. е
завършен строежа на църквата "Рождество Христово" при с. Шипка,
по проект на акад. А. П. Томишко, под ръководството на проф. А. Н.
Померанцев. Стенописите са рисувани през 1902 г. от проф. Г. Г.
Мясоедов и проф. Антон Митов и през 1959 г. от колектив художници,
ръководени от Н. Е. Ростовцев. Иконостасът е изработен от арх.
Ягна в Петербург, по проект на проф. Померанцев. Храмът е
реставриран през 1956-1957 г, през 1975-1977 г. и в 2002-2003 г.
Основния камък на величествения храм-паметник "Св. Александър
Невски" в София е положен през 1882 г. Строежът продължава до 1912
г. Храмът е осветен тържествено през 1924 г. Първоначалния проект
е изработен от арх. И. С. Боголюбов, а окончателният проект е дело
на арх. А. Н. Померанцев. Изпълнителните работи са под
ръководството на арх. К. Смирнов. Храмът е оригинално
архитектурно произведение със силно разчленени фасади и
разнообразна и богата вътрешна украса. Стенописите и иконите са
рисувани от видни руски и български художници: Виктор Вазнецов, В.
Я. Савински, М. Мясоедов, В. Болотнов, А. Кисельов и др., както и от
Антон Митов, Иван Мърквичка, Стефан Иванов, А. Белковски, И.
Клисуров.
Мавзолеите в с. Гривица (1902 г.) и в Плевен (1907 г.) са изпълнени с
изразни средства, следващи традициите на руското, българското и
румънското изкуство.
Строителството на паметници не прекъсва. През 1930 г. е издгнат
паметник в гр. Дряново, в с. Хърсово, Разградско (1936 г.). Създаден е
парк-музей "Н. В. Лавров" край с. Горни Дъбник (1950 - 1954 г.). През
1957 г. е създаден Национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа". В
Плевен, в Скобелевия парк са реставрирани редутите "Кованлък",
"Исса ага" и Тотлебеновия вал в местността "Кайлъка". В чест на 100-
годишнината от Освобождението на България са открити
мемориалните комплекси: "Бранителите на Стара Загора", "Монумент
на столетието", "Скобелев отряд", "Паметник на победата", "Донски
казаци" в Плевен; "Паметник-костница" в с. Пордим и архитуктурно-
художествения комплекс-панорама "Плевенска епопея" в гр. Плевен.
"Монумент на столетието" се намира при входа на Скобелевия парк
при Плевен. На преден план е женска фигура, която разкъсва робски
вериги. Зад нея се издига дърво столетник. Автори са скулпторът
Димитър Бойков и арх. Атанас Атанасов. Открит на 10 декември
1978 г.
"Паметник на победата" е разположен до пътната магистрала
Плевен-София. Архитектурно тяло символизира руското оръжие - 27-
метрови щикове. Изпълнен от авторски колектив - скулптор Дим.
Бойков, архитекти Б. Банчев и А. Доросиев. Открит на 10 ноември
1977 г.
Паметника "Донски казаци" се намира край магистралата
Плевен - Русе. Бронзовите фигури на конниците, върху постамент от
полиран гранит, са създадени от скулптора Слави Дончев и
архитектите Г. Ковачев и Атанас Петров. Открит на 10 декември
1977 г.
"Панорама Плевенска епопея - 1977 г." представлява
архитектурно-живописен комплекс, в съседство с редута "Кованлък" и
се явява разширение на Скобелевия парк-музей. Проектанти са арх.
Пламена Цочева и арх. Иво Петров. Строителството започва през
1975 г. и е осъществено за 10 месеца. Архитектурното тяло се
извисява във форма на пресечен конус, с височина 47 м, и диаметър 40
м. Трите пръстена на корпуса символизират трите щурма на Плевен.
Изписването на панорамата е дело на голям художествен колектив с
ръководител Н. В. Овечкин. Възпоменателните паметници, открити
в чест на 100-годишнината от Освобождението, наред с
художествените си качества, носят белезите на увлечение по
монументализма, характерен за този период от време.
Историческите паметници на културата от Освободителната война
са групирани в следните категории: паметници на исторически места,
издигнати за прослава на подделенията, частите и съединенията,
сражавали се на определени територии; паметници на свободата и
победата, издигнати в селища; братски могили; надгробни паметници;
сгради - главни квартири на щабове, военни болници, храмове-
паметници, камбанарии, посветени на Освобождението; съоръжения -
редути и валове. Малки групи или единични паметници, повечето от
тях във формата на кръст или пирамиди, украсени с мраморни или
бронзови релефи, има по всички крайща на България, където са минали
руските войски.
Историческите паметници на културата от Руско-турската
освободителна война се издирват, проучват на място, документират,
реставрират, опазват и популяризират от Националния институт за
паметниците на културата. Публикуваните в Държавен вестник
паметници на културата са над 450 на брой, като 42 от тях са от
категорията "национално значение". Онези от тях, които имат
особено историческо значение, са обявени за резервати, като
"Национален парк Шипка - Бузлуджа", историческата местност
"Паметниците" край Свищов - мястото на десанта, или са
превърнати в паркове-музеи, като "Скобелевия парк-музей" в Плевен и
парк-музей "Генерал Лавров" в с. Горни Дъбник. Най-значимата част
от от паметниците на културата, свързани с тази война, са обявени
през 1967 г.
Тези паметници очертават събитията от Освободителната война.
Те са автентични. Притежават историческа информация с висока
степен. Те са документи за станалите събития. Те носят послания и
сведения за духовното развитие на обществото, за времето, което
отразяват и през което са изградени. Показват възможностите на
архитектурата и изкуствата на своето време.
Голяма част от тях са в добро състояние, не влизат в
противоречие с околната жизнена среда. Повечето са в паркова
обстановка или са градообразуващи елементи. Намират се на места с
оживени социални контакти, на площади, в дворове на училища и
черкви, край входни магистрали, върху надгробни тракийски могили и
други. До тях е осигурена видимост и достъп. Свързани са с пътища,
алеи и пътеки с основните комуникационни артерии.
Информационната им обезпеченост е осигурена. Най-значимите са
включени в туристически маршрути. Като паметници на културата
те са защитени от Закона за паметниците на културата и музеите.
Тези обекти имат потенциал както в исторически, така и в
естетически и емоционален план. Носители на значими ценности,
паметниците на признателността към Освободителите заемат значимо място в нашето културно-историческо наследство и са наше национално
богатство.
(1) Стоян Сен-Жан д" Акърски (Стоян Заимов), Светите места на признателна България. Плевен, 1912 г.