Преди двеста години, на 30 септември е завършена и изографисана църквата "Св. евангелист Лука" (новата постница на Рилския манастир). Тази чаровна църква твори с пари и собствен труд монахът Игнатий, ученик на игумена Герасим. Така започва новия си живот най- чаровния скит по нашите земи, съхранил и доразвил паметта за Св. Иван и трагично загиналия му племенник Лука.
Само след шест години, вече йеромонах, той строи втората църква, посветена на "Покров Богородичен". Тя е изографисана в 1811 г. Ктитор е протоигумен Теодосий. Към църквите са изградени монашески килии. Бързо расте влиянието на постницата като междинен пункт по пътя за старата постница с пещерата и първия гроб на Св. Иван Рилски.
Връх в развитието на тази светиня е изграждането на училището до църквата "Св. Лука" в 1843 г. от Неофит Рилски. Тук се обучават много от бъдещите просветители на България. През 1844 г. Виктор Григорович, изследовател на Света гора, на път през Македония престоява няколко дни в манастира. Той разговаря с Неофит, даже пожелава да учи в това училище български език, но турските власти не му позволяват. В своята книга за пътуването си през България Григорович изтъква величието на Рилския манастир и голямото значение на школото на Неофит за българското Възраждане.
За първи път посетих постницата преди повече от 40 години. Сгушеният под Купените свети кът излъчваше святост и тайни...
Тайнствен е първият ктитор - монахът Игнатий, чиийто портрет е изписан в предверието на църквата. Когато започнах да свързвам прашинките от паметта, се очерта образ на невероятна личност. Игнатий е бивш хайдутин от Стара Загора. Родил се е в знатния род на Ради Калпакчи, брат му е известен свещеник в града.Принуден от золумите на башибозука, става хайдутин. С четата си действа в Средна гора и Балкана. Сестра му и трите й деца са потурчени, а зет му убит.
Около 1783 г. се отказва от оръжието и постъпва в Рилския манастир. Добър занаятчия, със златни ръце, в 1784 г. изработва източната кована порта на манастира. В 1792 г. става монах и при него идва племенникът му, отказал се от мохамеданството. Това е бъдещият новобългарски мъченик ИГНАТИЙ СТАРОЗАГОРСКИ, който след престой и в Света гора приема мъченическа смърт в 1814 г. Неговият събрат Онуфрий Габровски пише житието му, преди да загине от турска ръка в 1818 г. Самият Игнатий - Иван Калпакчи е убит в постницата "Св. Лука" от умопобъркан човек. Това е версията на тогавашните монаси. Сега, когато по-цялостно се разкриват обликът на ктитора Иван Калпакчи като занаятчия, хайдутин, строител и монах и битието и страданията на неговия род, не трябва да се изключва възможността за замислено злодейско убийство. Родът на старозагорските Калпакчиеви има много разклонения и потомците на тези достойни българи могат да се гордеят с делата им. Покойният старозагорски митрополит Панкратий държеше на паметта им и преди няколко години към църквата "Св. Троица" бе открит параклис "Св. Великомъченик Игнатий Старозагорски".
Тайни крие и църквата "Св. Богородица". Тя все още не е документирана, не са описани и художествените й украси. До входа на олтара има надпис "В слава на Св. Троица тоя храм се направи в 1805 година. Майстор Михаил от Рила и Радойца". Не е изяснено Радойца калфа ли е и дали и той е от село (днес град) Рила.
Все още не са заснети чаровните чешма и дворно огнище, както и стопанската постройка, която огражда скита от запад. С малко средства няколко студенти от УАСГ могат да свършат това, за да може този манастир - спътник на националната ни светиня да се представя на поклонници и гости в по-угледен вид.
Тайните на постницата "Св. Лука" не свършват до нейната ограда. Поляната под сградите с извисените над нея величествени Купени от стари времена се нарича Белите килии. Чешмата в близост до Рилската река по пътя за Самоков се нарича Бялата чешма. Археолозите от много години се опитват да открият руините на средновековния Рилски манастир, изграден преди севастократор Хрельо. Проведените проучвания и разкопки показват, че те не са при старата постница, нито в местността Черней. Там действително бе разкопан скит, но от XVII век. Това вероятно е последното убежище на йеромонах Спиридон, сподвижник на Отец Паисий и автор на "История на българския народ". Вероятно след неговата смърт в 1825 г. скитът е останал без монаси и е бил изоставен.
Тогава къде е бил най-старият Рилски манастир? Някой археолози не крият надеждата си да го открият на поляната Белите килии. В разговор с проф. Прашков пожелах аерофотоснимки, които да посочат наличието на зидове и тяхното местоположение. Той оптимистично отговори, че тези зидове ясно се забелязват под тревите, особено след дъжд. Тази романтична задача предстои, предстоят и разкопки. Те не само ще очертаят най-старата история на Рилския манастир - през тях ще се види и приемствеността в това свято място чрез постницата "Св. Лука".
Всяка разкрита тайна поставя нови въпроси и събужда нови пориви.

ст.н.с. арх. Йордан ТАНГЪРОВ

Към начало

Предходна страница

Към титулна страница

РЕДАКЦИЯ: София 1504, ул. Христо Георгиев Nо 8, Вх. А; тел./факс: (02)+ 444-871; (02)+ 467-031
Отговорност за публикуваните материали носят авторите им.

© INTERNET DESIGNE - Milomir Bogdanov M.Sc./arch./, B.Bdg; phone: (359-2)+543-476;fax: (359-2)+529-185; e-mail: mbogdanov@hotmail.com