"Св. Св. Константин и Елена" - Одрин
Един от най важните български строителни центрове през ХVIII-ХIХ
век се е намирал в района на град Кешан, Малгарско (днес в Турция) от
тогавашния санджак Текирдаг (Родосто). Около централното
дюлгерско село Булгаркьой (Ново село) гравитирали и строители от
няколко близки български селища - Теслим, Лизгар, Пишманкьой,
Кадънкьой, Ейлегьонго, Грабуна и др.
Със строителство в региона според А. Разбойников са се занимавали
"половината от населението", т.е. приблизително около 700 -800 души.
Те работели освен в околните градове - Кешан (където "найхубавите
къщи" били техни) и Малгара и въобще из санджака, още в Одрин,
Истанбул и Мала Азия. Впрочем последната още от XVIII век е била
едно от най-старите направления за Булгаркьойци. Дори по време на
строителството на Суецкия канал, между 1859 и 1869 г., доста
булгаркьойци са работили по изграждането на необходимите сгради и
съоръжения около него.
Централното село Булгаркьой според османската статистика от 1873
година е имало 1054 мъже, а в началото на XX век е било всъщност
малък градец, вече с над 3000 жители. Заселено е на това място през
XVI -XVII век и според Милетич по говор то, както и околните му
села, е било свързано с централнородопския край. Но към средата на
XIX век тук се настаняват и някои родове от Македония (вероятно
от Костурско), явно привлечени от наличието на установени
д)олгерски мушии и стабилен строителен еснаф. До селото в посока
към Кешан е имало и каменоломна откъдето българите са добивали
материал за каменоделски строителни изделия, включително и
няколкометрови колони. Тук са се изработвали и мраморни надгробия.
В началото на XX век в Булгаркьой имало голямо българско училище
със 7 учители и 2 учителки и бил започнат градежа на нова сграда за
четирикласно училище. През 1913 година обаче, по време на българския
тракийски геноцид, селото, както и околните български села, било
нападнато от части на турската армия, които избиват около 1100
души и отвличат други 1030 души жени и деца. Останалите живи
избягали в България, а в опразнените селища били настанени
мюсюлмани. Поради всичко това проучванията върху този
строителен център не само са крайно ограничени, но и никога няма
да бъдат достатъчно пълни. Да се надяваме, че в бъдеще ще се
открият някои архивни документи - османски и български, които да
хвърлят допълнителна светлина върху неговата деятелност.
Засега разполагаме единствено с няколко стари текстове като "Материали
за изучаване на Одринския вилает" на Т. Карайовов (1903) и "Село
Булгаркьой" на А. Разбойников (1930), в които се упоменава по нещо за
булгаркьойските строители. От тях научаваме и имената на няколко
от най-изявените първомайстори от втората половина на XIX век
като Стоян Апостолов и Вълчо Дармаданов. Упоменава се Тодор
Калфа, който е бил най-известния строител в Одрин по това време и
където построил мост, казарма и много други сгради.
Именно в тези оскъдни сведения откриваме и името на
първомайстора, построил одринската черква "Св. Св. Константин и
Елена" през1869 година - Костадин Казаков (Костадин Казака). По
стилови белези няма съмнение, че и другата българска черква в града -
"Св. Георги* (1880) е дело на булгаркьойци. От тези две сгради както
и от руините на училището в Булгаркьой, познати ни от снимки, можем да направим заключението, че майсторите от този център са
работели с широк спектър от материали и похвати - дялан и ломен
камък, смесена зидария, каменоделски елементи - сводове за
прозорци, бази за колони, колони, корнизи и пр., богата щукатурна
(соваджийска) декорация и т.н.
Тези техники и материали, които откриваме и при ивайловградската
черква "Св. Пророк Илия" (1877 -1878) ме карат да си мисля, че и тя е
тяхно дело.
"Св. Илия" в Ивайловград - източна фасада
Тук стои въпроса за доизясняване на генезиса и творческите вливания
на т. нар. Одринска строително-художествена школа, която в
основите си също е българска, както посочват турски източници.
Ние познаваме и имената на някои одрински строители и дкзлгери от
XIX век уста Гавраил, уста Владимир, уста Иван, уста Стефан,
Санди и Георги Костови, зографите Никола Константинов, Моско
Велев, Михаил Димов, Димитър Одринганин, Филип Одринганин,
Стефан Никитов. Несъмнено в Одрин е имало строителен еснаф с
преобладаващо българско присъствие, но е възможно да се окаже, че
основните строители тук са били булгаркойци. Но затова на друго
място.
ст.н.с. д-р арх. Николай ТУЛЕШКОВ