През тази година се навършват осемдесет години от освещеването на храма Св. Седдмочисленици и четиристотин седемдесет и пет години от построяването на предхождащата го Черна джамия в София. Наречена Коджа дервиш Мехмед пашовата джамия или Имарет джамси, тя е вдигната върху основи на българска средновековна сграда по волята на великия везир Мехмед паша Тавил Ибн Абдул Муедин. Над входната й врата е било написано, че е строена през 1528 година. С онование се предполага, че тя е дело на турския арх. Синан. Около джамията е бил съграден ансамбъл от сгради - имарет, медресета, теке, баня. Тя е останала известна като Черната джамия. Това име идва от облицованото й с черен мрамор минаре, разрушено преди Освобождението. Непосредствено след 1878 година се използва като склад. Впрочем такава е съдбата на повечето от оцелелите софийски турски сгради от онова време. По-късно Стефан Стамболов приспособява съхранените части от ансамбъла около нея за затвор за политическите си противници. Тук два пъти е лежал председателят на Либералната партия и основателят на Демократическата партия, както и три пъти министър-председател на България Петко Каравелов. Те изпълнявали тази си функция до построяването на Централния софийски затвор.
След всички зверства на турците, довели дори до канонизирането на двама нови български светци като мъченици от София в предните векове и последните събития когато само решителната намеса на европейските консули е спяла да подготвеното опожаряване до основи на София през 1878г. и изтребването на християните, подобно на случилото се в Стара загора, основателно настроеното за възмездие срещу поробителя българско население е бързало да събори редица здания в града, които носели символите на омразното робство. И това е било заложено още в първия градоустройствен план.Напълно е сринат например турският казармен комплекс, намирал се в района от площад "Александър Невски" до улица "Раковски". Там се счита, че преди да бъде обесен е бил затворен Васил Левски. Вероятно, обаче мащабният силует на Имарет джамиси, един от значимите архитектурни обеми в силуета на тогавашния град, й е определил друга съдба.
По идея на Петко Каравелов Черната джамия е обновена и реконструирана в черквата "Свети Седмочисленици". Тя е един от малкото известни примери в култовото строителство по българските земи за превръщането на джамия в православен храм. Същевременно тя е сред най-значимите образци на православната ни църковна архитектура след Освобождението.
През 1898 година руският архитект Л. О. Василев изработва идеен проект за реконструкция на историческата сграда в достолепна черква. От 1899 до 1903 година проектът е преработен от арх. Петко Момчилов и арх. Юрдан Попов в сътрудничество с арх. А. Н. Померанцев. Храмът, решен в национално-романтичен стил, е осветен на 27 юли 1903 година.
Графичката Бинка Вазова, племенничка на Иван Вазов, си спомни за вестник "Арх & Арт борса", че черквата "Св. Седмочисленици" е била опасана от масивен каменен зид, останал от джамията, зад когото се скривала сегашната градинка около храма.
Днес в двора при стената на олтаната абисда на черквата се намира гробът на Петко Каравелов, починал в годината на освещаването й, 24 януари 1903 година.

Йонко БОНОВ

| Към начало| Предходна страница | Към титулна страница |